Дигитален джихад означава сблъсъкът между сигурност, екстремизъм и технологии. Това е темата на доклад, който главен асистент д-р Георги Баев представи на международната научна конференция по повод на отбелязването на 30-годишнината на Философския факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. В момента той е преподавател в катедра „Национална и регионална сигурност” в Националния военен университет (НВУ) „В. Левски” в болярския град. По думите му „радикализацията вече не започва в мазета с манифести, а в Tik-Tok, Telegram и с помощта на изкуствен интелект. Алгоритмите не просто продават обувки, но те могат да подтикват към омраза и насилие. Алгоритмите таргетират уязвими съзнания, а екстремизмът вече е персонализиран, естетизиран и маскиран като попкултура”, смята експертът.
Как се случва дигиталният джихад, обяснява д-р Георги Баев, чрез генеративни модели от изкуствен интелект, които пишат манифести и създават deepfake видеа с идеологическа цел, екстремистки групи използват маркетингови трикове по-добре от повечето бизнеси. „Дигиталният екстремизъм не носи униформа, няма лидер, няма ясна форма. Той се промъква през екраните ни – стилизиран, персонализиран, споделен с „лайк”.
Днес радикализацията е бионична. Идеологиите не се сблъскват – те се смесват. Радикалните движения като White Jihad, Eco-Fascism, Techno-Accelerationism вече не се предават само от човек на човек. Те се вграждат в алгоритми, усилват се от изкуствен интелект, персонализират се от машинното обучение и се излъчват обратно в съзнанието на потребителя – като кибернетичен вирус”, твърди д-р Баев.

Според него се нуждаем от нова стратегия не само за киберсигурност, но и за киберетика. Необходима е не само модерация, а образователна имунизация, защото според преподавателя сблъсъкът вече е тук и трябва да сме готови за него.
Концепцията за дигитален джихад или дигитална радикализация е много сериозен въпрос, който е обект на нарастващ научен интерес през последните пет-шест години. Научната общност определя дигиталната радикализация като процес, в който хората чрез своите онлайн взаимодействия и излагане на екстремистко съдържание, преживяват промени в своите разбирания и в убежденията си. Те ги водят към подкрепа или участие в насилие с политически, идеологически или религиозни мотиви.
Вяра и технологии – възможно ли е?
Ислямът не е против техническия прогрес, стига той да служи на доброто и да не вреди на хората и на вярата. „Много мюсюлмански учени подкрепят използването на изкуствен интелект в медицината и образованието, в икономиката, при условие че се спазват ислямските етически норми.
Джихадистите обаче не могат да бъдат присъединени към класическия ислям, защото изповядват една гротеска. Те нямат свян да използват технологиите, като генерират изображения на свои лидери и пишат речи през чатовете, което е обидно за чистата ислямска религия.
Трябва да се води и превенция на процеса, поколенията в какви култури попадат и в живота, и в дигиталното пространство. Особено опасни са дигиталните субкултури, които успешно радикализират хора в една или друга посока”, твърди главен асистент Георги Баев.
Моделите на „Ислямска държава правят анализ на случващото се в определени кръгове в социалните мрежи. Според учения от НВВУ така започва филтриране на послания и интегрирането им. Открадват се фенове на други радикални движения и групи.
„Радикалните движения вече не противостоят едно на друго, а започват да се омесват и именно заради това се появи феноменът бял джихад (White Jihad), но и др. Хората попадат в информационни балони, където се говори, че белият мъж трябва да доминира, че патриархалното общество е това, което има бъдеще, че ролята на жената не е главна в обществото, и мн. др. подобни наративи, които са опасни и срещу които човечеството се е борило да отвоюва правата на една или друга група”, казва още д-р Баев.
Защо е нужно такова знание?
Темата като част от дисциплината „Технологии и сигурност”, както и останалите теми в нея имат информативен характер. „На моите обучаеми в НВУ трябва да се покажат проблемите, които се таят в дигиталното пространство. Когато изграждаме един човек, който при дипломирането си трябва да бъде експерт по сигурността, трябва да сме сигурни, че той е преминал през една добра школа, която му е показала всички възможни аспекти, ако не всички, то поне една голяма част от тях. Тук включвам и т. нар. мръсни тайни на интернет пространството”, твърди главен асистент д-р Георги Баев.
Според експерта по този начин постепенно се отключват различните тъмни страни на дигиталния свят. Радикалните групи са едно от лицата на опасностите в интернет. Затова според преподавателя в НВУ е необходимо този профил обучаеми да бъдат запознати с тези теми. Обръща се специално внимание и на тактиките и техниките за противодействие, за да имат тази дисциплина и лекцията добавена стойност.
Киберполицаи разузнават в социални платформи
Има сериозна връзка между сигурността, технологиите и екстремизма, защото кадрите на сигурността трябва първо да са запознати с процесите, които се случват в обществото, включително и в онлайн средата. Службите за сигурност са длъжни да разработват и нови стратегии за реагиране на новите заплахи. Има един доклад на Европол от 2023 г., който очертава развитието на техники, които силовите служби да използват – разузнаване чрез отворени източници. По този начин киберполицаите могат да разузнават в различни социални платформи с публична информация. Следи се какви кръгове на интереси се формират и какви постове се пускат от радикализирани групи, както и какви са коментарите от потребителите.
„Голяма част от тези материали са генерирани от изкуствен интелект. Моделите са безбройни и са безплатни, а ограниченията са много малки. Азиатските модели обаче нямат филтри”, твърди д-р Баев.