През зимата на 2000 г. тогавашният военен министър Бойко Ноев поведе шарена делегация към една високопланински хижа в Босна и Херцеговина. Там бе дислоциран български военен контингент, а домакини бяха холандски командоси.
В делегацията, освен началника на Генералния щаб генерал Михо Михов и неколцина военни репортери, пътуваха и артистите от популярния състав „Клуб НЛО“ – Георги Мамалев, Чочо Попйорданов, Велко Кънев, Антон Радичев и Мария Сапунджиева. Заради още пресните въздушни удари по Белград над бивша Югославия тегнеше въздушно ембарго. Затова нашият самолет – наскоро ремонтиран Ан-30, вместо 1 час направо към Босна и Херцеговина, трябваше да заобиколи и лети цели 4 часа над Румъния, Унгария и Хърватия.
Полетът обаче мина неусетно най-вече заради артистите. Първо Мамалев разсмя министър Ноев с няколко весели епизода от негови роли в театъра. След това в импровизираното представление
се включиха Велко Кънев и Антон Радичев. Нито за миг през 4-часовия полет на мястото си не седна Чочо Попйорданов – то не бяха сценки, то не бяха импровизации. Как не се умори този човек! Истински перпетуум-мобиле!
Планинската хижа, в която се помещаваше нашият контингент, бе високо в планината над Сараево. Холандските домакини, освен че бяха поели изцяло снабдяването на нашите бойци, дори си бяха докарали козичка за прясно мляко. Току над хижата се издигаше резеревната скишанца от Зимните олимпийски игри в Сараево през 1984 г. Солидната каменна постройка предвидливо бе защитена от телени мрежи, високи 4 м и широки 2 м, пълни догоре с камъни. Това няма разбиване, се дивеше Чочо Попйорданов, който много държеше да се снима пред импровизираната ограда. И да запечата чисто новата си военна униформа. Всъщност тук е мястото да се отбележи, че цялата група
„Клуб НЛО“ в това число и актрисата Мария Сапунджиева, бе пременена с военни униформи. Години по-късно Георги Мамалев издаде книгата си „Усмихни се, човече!“, в която на видно място публикува снимка от кацането на групата на летище Сараево.
Представленията, които артистите изнесоха, се превърнаха в истински празник за българските военнослужещи. С бурни аплодисменти те посрещнаха всички изпълнения. Овациите обаче обраха скечовете на Чочо Попйорданов и Велко Кънев, в които те играеха ролите на редник Първолет Каракочев и Старшинката.
Фото архив на автора
Тази вечер все едно си бях у дома, без да съм ползвал отпуска, сподели един от бойците след представленията.
При обратния път към Сараево артистите бяха рядко мълчаливи. После в самолета Мамалев разказа, че е потресен от страшната гледка на кварталите край летището – в които още личаха следи от куршуми и попадения на гранатомет. С невярващи очи наблюдаваха опожарените къщи в селата, през които минавахме. Някои от тях бяха взривени от предварително заложени от стопаните им бомби преди да ги напуснат. Сърби, бошняци и хървати, доскоро живеели в сговор един до друг, залагаха гранати в стъклени буркани в изоставените си домове срещу неканени гости. Отвори ли някой вратата, бурканът пада, троши се и заложената граната се взривява. Или заравяха противопехотни мини покрай оградите на дворовете си.
Полетът на незабравимия Никола Анастасов до Прищина не приличаше на другите. Времето преди Коледа на 2001 г. се случи снежно и мразовито. Летището на косовската столица бе обвито в гъста мъгла. Транспортният самолет Ан-26 не успя да кацне от първия път. Че нещо не е наред усетихме по реакцията на шефа на Генщаба генерал Михо Михов, който все по-често надничаше в кабината на пилотите. Секунди след като облаците се разкъсаха и видяхме земята, колесниците докоснаха пистата. По-късно разбрахме, че долната граница на облаците е била изключително ниска и екипажът е предприел рисковано приземяване.
Голямата изненада дойде след като някой отвори вратата и заедно със студения въздух отвън долетя руска реч: „Вы с ума сошли?“ Което в буквален превод означаваше: „Вие сте полудели?!“ Оказа се, че заради облачността вместо в западната част на аеродрума сме се приземили в източната част, заета по това време от руски контингент.
През лятото на 1999 г. руски батальон „Спецназ“ след марш-наскок бе преодолял 500 км от Сараево и бе завладял косовското летище. Буквално за часове командосите бяха изпреварили американски и английски части, които били получили същата задача. Командващият американските сили генерал Уесли Кларк бил бесен и наредил руснаците да бъдат изведени от летището със сила от ключовия аеродрум. Опонирал му британският генерал Майк Джаксън, който отказал да изпълни заповедта с мотива, че иначе тук ще избухне Трета световна война. Години по-късно обаче генерал Михов призна, че той самият – пилот на изтребител, е бил на тръни при кацането в Прищина. Дори припомни, че след обратния полет до София – буквално на летището е наградил екипажа с личния си знак и с по една месечна заплата.
Чак тогава пътуващите в самолета разбрахме, че сме били на косъм от трагедия. А Никола Анастасов, както си беше с плетената кошница с истории от шоплука, направо изохка: „Ама къде съм тръгнал с вас бе, момчета! Та аз след няколко месеца навършвам 70 години.“ С тази кошница под ръка бате Кольо, както всички го наричахме, зарадва момчетата от контингента ни в Косово.
На гости на бойците ни в Сараево при други случаи бяха и певицата Кристина Димитрова, и музикалният педагог Етиен Леви, пътуваха в суровите условия на военнотранспортните самолети състави за народни танци, много певци и музиканти.
Артистите от „Шоуто на Слави“ дори летяха до Кербала и изнесоха концерт дни преди кола-бомба да се вреже в сградата на българския контингент.
