В началото на юни кремълските инфоманипулатори се сблъскаха с множество предизвикателства: една прецизно изградена украинска „Паяжина“ се разстла над руски стратегически военновъздушни бази. На този сюжет обръщат внимание експертите от групата за борба с руската дезинформация към Европейската служба за външна дейност в своя редовен седмичен доклад. Те констатират, че неочакваният украински удар, сякаш блокира хода на кремълската дезинформационна мрежа и тя забуксува.
Срутването на железопътния мост в Брянска област и изненадващата подводна атака срещу Керченския мост само усложниха главоболията на Кремъл как да изопачи посланието: да изкара Украйна едва ли не унищожена, при положение че руската територия гори, при това в буквален смисъл. Решението е взето направо от наръчника на Кремъл – омаловажаване на всичко, което може да разкрие слабостта на Русия, плюс търсене на други теми за отвличане на вниманието.
По върховете – пълно мълчание.
На 1 юни Украйна разкри скритите си козове и то в най-подходящия момент. Тя стартира операция ,,Паяжина” – внимателно планирани и дръзки тайни удари с дронове срещу пет руски военновъздушни бази, разпростиращи се от Сибир до Мурманск. Съдейки по първоначална оценка на нанесените щети, руската армия е била напълно изненадана. Изненадан бе и прокремълският апарат за информационна манипулация – та чак до самия връх на Кремъл. Поне руската армия неохотно призна, че няколко броя военна техника са се запалили, но самият Путин мълча с дни след атаките.
Дори Владимир Соловьов, един от най-шумните и войнствено настроени прокремълски телевизионни пропагандисти, беше нетипично сдържан в своите изказвания. Той окачестви безпрецедентно успешната украинска операция като „неприятен инцидент“. Странна проява на самоконтрол за човек, който редовно заплашва западните столици с ядрено унищожение. Или, много по-вероятно, все още не е бил получил указанията от върха на Кремъл, често наричани с руската дума тьомники.
В отсъствието на указания от най-високо ниво за това какво и как да се манипулира, прокремълската дезинформационна мрежа бързо се върна към рециклирането на стари лъжи – тя възприема това като сигурен и удобен вариант за всяка ситуация. Първа стъпка – омаловажи въздействието. Втора стъпка – очерняй Украйна и се представяй за жертва. Трета стъпка – разпространявай неоснователни конспиративни теории, за да размътиш водите. Четвърта стъпка – поддържай мита за непобедимостта на великата Русия и добави малко дрънкане на ядрени оръжия за всеки случай.
Една от основните тактики на прокремълските медии за опетняване на Украйна е да я обвиняват в тероризъм срещу Русия. Поради това прокремълската информационна сфера бързо се напълни със сюжети, които обвиняват киевските власти в тероризъм и класифицират атаките срещу руските военновъздушни бази като украински терористични нападения. Такова беше почти навсякъде първоначалното отразяване на украинската операция срещу легитимни военни цели в Русия.
То върви ръка за ръка с пожеланите твърдения, че Украйна вече е загубила войната и атакува Русия, за да саботира мирните преговори. Всъщност украинските удари по руските военновъздушни бази са доказателство за ангажимента на Киев към мира, защото той твърде добре знае, че пътят към мира с Русия минава през лишаването й от военни средства за водене на война. И точно това бе целта на операция „Паяжина” – да намали нападателния потенциал на противника. При тези атаки не загина нито един човек – нито цивилен, нито военнослужещ.
Още една сигурна тактика – сеене на съмнения и отхвърляне на самата идея, че Украйна би могла да нанесе истинска вреда на могъща Русия. Прокремълските говорители използват тези съмнения, за да прокарат различни безпочвени конспиративни теории – например, че зад атаките може би стоят британски стратези или че Лондон използва Украйна, за да подкопае руската ядрена триада.
И накрая – винаги когато са изправени пред поражение и срам, прокремълските коментатори обичат да напомнят на света за руското ядрено оръжие. На пръв поглед това са академични размисли за последствията от ядрената доктрина на Русия. Обаче всъщност става въпрос за калкулирана тактика на сплашване с ядрено оръжие: начин за изтъкване на фалшивите червени линии на Кремъл.
Полузастиналият и хаотичен отговор на Москва след операция „Паяжина” не е първият случай, в който тоталният контрол върху информацията разкрива една основна слабост на руската авторитарна система. При сблъсък с нещо неочаквано, погледите се насочват към самия връх на Кремъл – а ако царят мълчи, подчинените остават без идеологическа насока за своята пропаганда.
Руският идеологически апарат преживя подобен момент на парализа след атаката на „Крокус Сити Хол” през 2024 г., когато Путин демонстративно отсъстваше от публичното пространство в продължение на 19 часа. И тогава идеолозите прибегнаха до същия подход – отклоняване на вниманието от горещата точка на свой терен, така както през този месец се опитаха да изопачат и омаловажат ефекта от операция „Паяжина”.
Същите пукнатини и вродена слабост изпъкнаха с пълна сила по време на злополучния преврат на ЧВК „Вагнер“, ръководен от Евгений Пригожин през 2023 г. Тогава Путин се забави почти два дни, преди да произнесе телевизионна реч и да изложи наратива, който поддръжниците на прокремълска дезинформация да следват. Но през тези два дни строго контролираната система за манипулация на информацията изпадна в състояние на откровена паника. След това се възстанови, но слабостите й вече са разкрити и ще останат видими за всички, докато Украйна продължава да разбива мита за непобедимостта на Русия.
Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани.
