Неотдавнашната дискусия по повод на телевизионните награди „Свети Влас” фокусира вниманието на обществото не само защото професионалната обективна журналистика потъна сред многото гласове в интернет пространството, но и защото трябваше да бъдат определени нови пътеки за откриване на журналистическо майсторство, личности и екипи, отличили се с новаторство, авторски подход и висок професионализъм през годината. На 15-ото издание награди нямаше. В софийската резиденция на братя Диневи дискусията събра журналисти и медийни експерти, които трябваше да изложат своята гледна точка как да се обновят условията в статута за определяне на отличията, така че да включат подкаста и другите интернет платформи в състезанието за професионализъм.
Според доц. Георги Лозанов, директор на дирекция ЛИК в БТА, тази времева пауза има две причини. Едната е, че „Кръг 11” е загубил емблематични фигури – председателят на журито проф. Ивайло Знеполски, председателя на самото сдружение Иван Гарелов. Това налага да се създадат нова организация и нов стил за начина, по който функционира журито. Друга причина е промяната на самата медийна среда. Освен телевизиите появиха се нови платформи с постижения в сферата на телевизионното творчество. Подкастът се превърна в алтернатива на традиционните медии, но и на информационната безгрижност в социалните мрежи.
На срещата освен доц. Георги Лозанов, председател на УС на Сдружение „Награди за телевизионна журналистика „Свети Влас”, присъстваха членове на „Кръг 11” Копринка Червенкова, Любен Дилов-син, Боян Знеполски, Антоний Георгиев, представители на обществени медии, БТА, преподаватели и медийни експерти. На събитието бяха поканени само 4 телевизионни екипа, а от тях в дискусията участваха – от БНТ (Уляна Пръмова, Добрина Чешмеджиева и Александра Гюзелева), БТВ (Митьо Маринов), Нова телевизия (Даниела Тренчева, Благой Цицелков) и Военният телевизионен канал. В дебата позиция изложи заместник-директорът на ИЦ на МО Тома Иванов.
Според доц. Лозанов журито постига консенсус за наградите, защото има ангажимент да наблюдава процесите през цялата година, така номинациите отразяват най-доброто качество от ТВ продукцията.
Догодина ще бъдат раздадени отличията – но не обща награда за 2-те години, а за всяка поотделно – тази и следващата, както се движат от март до март. Традиционната телевизионна журналистика ще си остане с отделна награда, а подкастът ще бъде включен в друга категория. Отчита се фактът, че немалко журналисти, именно защото са добри, понякога са трудно приемливи в традиционните медии. Те си създават подкаст, с който се чувстват свободни в публичното пространство. Тази категория стана втори дом за телевизионната журналистика и за нейни представители, на които им се е наложило не от добро да напуснат традиционните медии.
И все пак онлайн пространството съдържа и измамна свобода – безпрепятствено проникват конспиративни теории и фалшиви новини. За авторите на подкаста важат същите критерии, по които се определят телевизионните награди: компетентност, комуникативност, атрактивност, собствен стил, гражданска смелост, обществен ефект. Доц. Лозанов не прогнозира изчезването на традиционната телевизия и нейните жанрове. Няма значение през каква платформа посланието стига до аудиторията, важното е да се гарантират професионалните му качества.
Сдружението „Кръг 11” предстои да се попълни внимателно, за да запази сложния си баланс на персоналните позиции. Всеки трябва да е достатъчно изявен в това, с което се занимава, но и да разбира от телевизионна журналистика, без сам да я практикува, за да не изпадне в конфликт на интереси.
Онлайн форматите често си позволяват по-смели послания, а и достигат по-голяма дълбочина в анализите, защото не са притиснати от скъпоструващото телевизионно време и не броят минутите. Подкастът в силните си образци опровергава един комуникативен предразсъдък –
че дългите разговори са скучни. Интервюта по час-два събират от десетки до стотици хиляди гледания.
Обективността на наградите е въпрос на субективен баланс, заложен в подбора на състава на сдружението. Членовете на кръга са подчертано различни – в професионалните си биографии и вкусове, в поколенческата си принадлежност и приятелските си общности, в пристрастията си по оста ляво–дясно. Изборът се извършва според принципа „Истината се ражда в спора” до степен, че след решения в журито е имало скарани, които дълго време не си говорят. Но никога не е имало външна намеса – нито от сменящите се спонсори на наградите, нито от традиционните домакини на церемонията в Свети Влас.
Конкурсът има и допълнителен смисъл – да се обвърже с морския курорт и да стане културна емблема на мястото, каквито са филмовият фестивал в Кан или фестивалът на италианската песен в Сан Ремо. За тази цел догодина награждаването ще се състои в последния уикенд на май като събитие за по-широка публика.
Отличията са и реакция срещу дефицита на авторитети в сферата на комуникацията. Социалните мрежи са осигурили публичен достъп на всеки и въодушевени от това невиждано чудо, незабележимо приравниха по тежест професионалните и дилетантските мнения, автентичните и манипулативните, личните и фабрично произведените. В тази мътна вода пропагандата на диктаторските режими хвърли огромен ресурс, за да убеди интелектуално незащитената част от аудиторията, че завършен автократ като Путин е за предпочитане пред демокрацията.
У нас властта отново е самоуверена, България изпадна назад в класацията „Репортери без граници” до 70-о място. Според Чомски при демокрацията властта е под контрола на медиите, а при диктатурата е обратно. Проучванията на „Репортерите” след протестите през 2020 г. сочеха, че България е скочила от 113-о на 59-о място – властта се сменяше често и беше загубила самоувереността си. Сега си я върна – особено нерегламентираната власт, и паднахме с 10 пункта.
Политическите лидери отказват да отговарят на трудни въпроси в студиото, а дават по свое желание нещо като брифинги в кулоарите на НС, където журналистите са принудени да се надвикват, за да получат с триста зора отговор на някой въпрос без право на следващ.
Класацията на „Репортерите” не е точна наука, казва доц. Лозанов, но всяка държава за себе си може да си направи изводи накъде се движи като тенденция, стига свободата на словото да е ценност, ако не за управляващите, поне за управляваните. В Унгария управлява най-близкият европейски съмишленик на Тръмп, а и на Путин – Виктор Орбан, но пък правителството му предизвика масови протести, за каквито у нас едва ли има гражданска енергия. Заканата му да се разправи с „армията в сянка” от неправителствени организации и медии показва, че там има журналисти, способни да упражняват критическата си функция спрямо властта. И вероятно са повече, отколкото у нас.
Нашите популисти настояват, че не сме „готови за еврото”, но въпросът е кух – веднъж, защото чрез финансовия борд отдавна сме вързани за него, и втори път, защото той отдавна е получил отговор в договора ни за присъединяване към ЕС. Целта е да се отложи завършването на евроинтеграцията ни, каквато е прозрачната цел на „големия брат” от Изток.
Качествената журналистика днес има за цел да се противопостави на подобна пропаганда, създателите й да бъдат разпознати и дисквалифицирани като авторитети. Затова предстои да съдействат отново българските награди за телевизионна журналистика „Свети Влас”.
Конкуренция с видео платформите в мрежата, с you tube и „фейсбук” обогатява традиционната журналистика в телевизиите. Тя ще трябва да търси нови пътища, заимствайки похвати и от изявите на подкаста, на кратките клипове, но в същото време и да създава разгърнатата документалистика с аналитичен характер, каквато обикновено липсва в скокливите форми на краткия видеожанр.
Журито с наградата „Св. Влас” е вторачено да проправя път на изявените автори през виртуалната джунгла така, че обществото ни да познава създателите, които синтезират най-важните черти от динамиката на нашето време.
