Преди 112 години България влиза във война със своите бивши съюзници, водена от идеята за национално обединение, но завършва с териториална катастрофа. На 17 юни 1913 г. България предприема решителна, но съдбоносна стъпка – атакува сръбски и гръцки позиции в Македония. Така започва Междусъюзническата война, конфликт, белязал дълбоко националната ни съдба и историческа памет. Войната избухва след разпадането на Балканския съюз, създаден само година по-рано в името на освобождението на балканските народи от османска власт.
След победата в Първата балканска война, съюзниците – България, Сърбия и Гърция – не могат да се споразумеят за подялбата на Македония. Напрежението ескалира, а на 17 юни 1913 г. българската армия атакува без официална обява за война. Това дава начало на шестседмичен конфликт, в който България се оказва изолирана срещу Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя. Резултатът е тежък: На 28 юли е подписан Букурещкият мирен договор, с който България губи значителни територии – включително Южна Добруджа и големи части от Македония. Надеждите за национално обединение се разпадат, а страната преживява това, което по-късно ще наречем Първата национална катастрофа.
Днес, 112 години по-късно, събитията от юни 1913 г. ни напомнят колко висока е цената на разединението, дори когато целта е обща.
Поклон пред хилядите български войници, отдали живота си с вярата, че служат на едно по-силно и обединено Отечество.
