Фоайето на хотел „Халос“ – Санта Мария, остров Сал. Някъде в нищото насред Атлантическия океан. Кънти местна музика, по обед е шумно. Сервитьор се подхлъзва и стъклената посуда се разбива на парчета в керамичния под. Следва грохот от натрошените чаши и… бурен смях. В един глас местните изричат: Friend, no stress.
По права линия от София разстоянието до райското кътче остров Сал, част от архипелага на държавата Кабо Верде (позната на по-старите читатели като Зелени нос), е точно 5224 километра. И ако наистина желаете да избягате от стреса, идете точно там, защото напрежение няма. Именно No stress е слоганът на островната държава. Вероятно духът на истинската Африка се усеща повече на останалите острови, ала Сал е невероятно място за отмора и малки приключения. Всъщност това е пустиня, превърната в туристически рай. Може би само камънаците на Негев в Израел (които сега са градини) са по-облагороденото пустинно място, което съм виждал. Остров Сал е вулканичен – без сладка вода, растения и животни. Между кратерите обаче има безкрайни равнини и така през 30-те години на миналия век се появява първото летище. През Втората световна война по нареждане на Бенито Мусолини италианците построяват общо четири летища на островите. Това на Сал обаче си остава с най-голямата писта. Заради географското разположение летището е било едно от резервните за космическите совалки на НАСА, преди тази американска програма да бъде прекратена. Към днешна дата „Амилкар Кабрал” е кокетен малък терминал, в който обслужването бива бързо в стил no stress, естествено.
А защо туризъм на пустинен остров? Заради уникалния безкраен плаж на Санта Мария и целогодишните ветрове, които привличат кай сърфисти от цялата планета, невероятния климат – 350 слънчеви дни в годината с постоянна температура от 22 градуса нощем до 28 през деня. Не по-маловажна е чистотата на океана, който предлага невероятна морска храна. От години японски траулери обикалят Кабо Верде заради чистата риба тон, необходима за суши деликатесите в Страната на Изгряващото слънце.
Ако обичате риба, това е вашето място. Да я ловите или просто да я хапвате. За около 500 евро може да наемете яхта за морски риболов. В повечето случаи уловът е добър – за мен и приятелите ми той приключи с 25-килограмов екземпляр уаху. Иначе всеки ден на пристанището (силно казано, пристанище, просто малък хлъзгав кей) рибарите вадят огромни количества риба, като тя се чисти на място пред погледите на смаяните туристи, след което поема към ресторанти и домовете на местните.
Търговците на сувенири и рапани са навсякъде. В повечето магазини пък ще ви ушият някое шарено парцалче по ваш размер. Евтино е, може да пазарувате само в евро. Дори в най-скъпото крайбрежно заведение за морски деликатеси ще се насладите на уникална вечер с цени, по-ниски от ресторантите в центъра на София.
Всъщност Санта Мария е за чужденци и туристи. Хотели по европейски стандарт, примесен с африкански чар. Има доста полиция и охрана, но без да се натрапва. Когато тръгвате за тези острови, може да ви предупредят, че в Кабо Верде много се краде. Вероятно, ала не и в Санта Мария. Макар хладилникът в хотела да е приспособен по-късно със стабилна заключалка.
И понеже става дума, че това е пустиня, трябва да се пояснят основни неща. Водата към всички сгради идва от огромна инсталация за обезсоляване на морска вода до Палмейра, където са и складовете за петролни продукти. Електричеството се придобива единствено от вятърни генератори. Такива може да бъдат видени още от самолета на хълм, недалеч от столицата Еспаргос. В крайните квартали задължително ще съзрете и копторите, където англичани и португалци от хуманитарни мисии доставят вода и храна. В Еспаргос има болница, голям стадион и няколко училища със спретнати в своите красиви униформи деца.
А навсякъде има футболни игрища. И те играят. Винаги когато имат възможност. Бедни, богати, боси и ли облечени. Играят футбол. С усмивка и надежда за по-добър живот!
Разбира се, ще ви заведат в червеникавата пустиня, за да видите мираж и да се опитат да би пробутат някой прашен сувенир. Има една странна дупка в скалите до океана при Buracona – Blue Eye. Задължително обаче трябва да се потопите във водите на солницата Salinas de Pedra de Lume. Повече от два века в един от кратерите се добива уникална морска сол, която е била основен търговски продукт дълго време за Зелени нос. И в момента работи (килограм сол ще ви го продадат за 2 евро), но повече е атракция за туристите. Както и посещението на Shark Bay, където в краката ви ще плуват бебета акули…
Останалото е плаж, коктейли и… no stress…!
