Камен НЕВЕНКИН
Москва разполага с 1000 самолета на бойната линия, но не постига въздушно превъзходство.
Подобно на много други аспекти военновъздушният компонент на продължаващата война в Украйна обърка предварителните ни представи за това как би трябвало да изглежда един модерен въоръжен конфликт. Позиционните сражения на земята сякаш се пренесоха и в небето и мнозина започнаха да си задават въпроса какво е бъдещето на бойната авиация. Ще изчезнат ли двубоите между смели и умели пилоти, послужили за сюжети на не един холивудски филм? Наличието на модерна и добре организирана противовъздушна отбрана у едната страна достатъчна причина ли е другата въобще да се откаже от дръзки масирани атаки дълбоко във вражеска територия? Заслужават ли си инвестициите от около $100 млн. за всеки съвременен боен самолет, още няколко милиона за подготовката на пилота и трудно изчислима значителна сума за целогодишната му поддръжка, при условие че той може да бъде загубен за секунди не само заради точно попадение от ракета, но дори и заради пилотска грешка и даже авария? Възможно ли е постигане на тотално надмощие в една война единствено и само с действия от въздуха? Мен също ме терзаят подобни въпроси и може би все още щях да бъда в плен на тях, ако не бяха се случили серия от интересни събития от 1 юни насам, които бързо избутаха встрани всички други международни новини. Изводите, до които достигнах и които ще прочетете по-долу, се дължат в немалка степен и на тях.
Въздушната война е многопластова
Както всеки друг аспект на военното дело тя включва планиране, разузнаване, логистика, изпълнение на поставената задача и тясно взаимодействие с всички други родове войски. Достатъчно е едно от тези звена да даде блокаж, за да се провалят и всички останали. Тук е мястото да ви припомня как започна т.нар. тридневна специална военна операция на Путин – украинското командване събра достатъчно доказателства, че предстои руско нападение, направи всичко по силите си да разсредоточи ПВО системите и самолетите си и когато войските на агресора настъпиха, традиционният им подход (масиран ракетен обстрел плюс въздушни удари по известните на Москва бази на украинците) не донесе очаквания опустошителен резултат. Хаотично проведеният опит за овладяване на ключовото летище Гостомел край Киев чрез въздушен десант пък завърши катастрофално за нашествениците, след като в битката се намесиха украинската пехота и най-вече артилерията. В резултат на всичко това украинската ПВО и въздушни войски успяха да запазят боеспособността си и веднага започнаха да дават отпор на агресията. Руските пилоти и техните командири се оказаха психологически неготови за него и през първите седмици на инвазията, сякаш по инерция продължаваха да летят дълбоко в контролираната от Киев зона, където ставаха лесна плячка на украинските ракети. Резултатът от всичко това бе, че заради лошите си планиране и разузнаване руснаците пропуснаха да постигнат пълна въздушна доминация и така да решат изхода на войната още в началото.
Тези дни две коренно различни операции разтърсиха медийното пространство и за пореден път в историята на войните станахме свидетели до какво може да доведат доброто планиране, разузнаване, изпълнение и взаимодействие. Украинското и израелското разузнаване бяха разучили до най-малкия детайл къде точно са разположени съответно руските стратегически бомбардировачи и иранските ПВО батареи, след това щабовете и на двете армии бяха изпипали до най-малкия детайл как и кога да бъдат нанесени ударите, а накрая настъпи моментът на изпълнителите – благодарение на великолепната си подготовка те свършиха това, което се очакваше от тях. Резултатът и от двете операции е известен – руската стратегическа авиация вече няма да е в състояние да нанася толкова масирани ракетни удари по Украйна, а иранската ПВО бе смазана до такава степен, че израелски самолети започнаха постоянно да „висят“ над Техеран.
Военната авиация не е за бедни.
Израел успя много бързо да стане пълен господар на иранското небе най-вече защото като общество се намира цяла епоха пред противника си. Нито в технологично отношение, нито като обществено-психологическа нагласа, нито като политически строй Иран може в момента да противопостави нещо на еврейската държава. Израелските ВВС може да наброяват по-малко от 400 самолета, но нивото на подготовката на пилотите им е такова, че ги нарежда сред най-добрите в света. Това, което най-силно отличава тях и колегите им от наземните сили от почти всички други армии в света, несъмненно е изключително високата степен на интеграция – всички мъже и жени в израелска униформа си взаимодействат като добре смазан механизъм.
Остава загадка защо руската авиация, която на хартия би трябвало да е около десет пъти по-многобройна от израелската, не е в състояние да постигне в Украйна това, което се случи в Иран. Най-простото обяснение е, че руското общество подобно на иранското не е в състояние да произведе работещ модел на отговорно гражданско поведение, който да бъде прилаган във всички сфери на живота. Казано накратко – защото няма демокрация, няма общност от свободни хора, които да работят за общото благо с ясното съзнание защо го правят.
Истината е, че и Украйна, и Русия в икономическо отношение са доста бедни държави, които чисто финансово не могат да си позволят да поддържат големи добре подготвени и екипирани авиационни армии. Паритетът, който наблюдаваме на бойното поле, в значителна степен се дължи на недостига на ресурси. Това налага да се прибягава до импровизации, каквато например е масовото използване на евтини дронове като ударно средство, както и употребата на всевъзможни остарели оръжейни системи.
Заради материалното изтощение от двете страни на фронта в Украйна въздушната война от много време насам е сведена до
едва няколко десетки бойни полета на ден,
като в много случаи самолетите действат по двойки и даже единично. Мисиите се свеждат до скоростни атаки в прифронтовата зона на принципа „удряй и бягай“, като най-често самолетите изстрелват планиращи бомби от разстояние няколко десетки километра, стараейки се да не летят над територията, контролирана от противника, заради страха от бързо реагиращо ПВО. Всички са наясно, че загубата дори и на един самолет трудно ще бъде заместена, и затова те са пазени като зеницата на окото.
Украинците влязоха във войната с докъм 150 самолета от всички видове, както и със стотина стари съветски хеликоптера. Освен с високия си боен дух те продължават да учудват с изключителните ниво на сръчност и изобретателност, които постоянно демонстрират. Така например страховитите британско-френски ракети Storm Shadow, с които впрочем бе поразен щабът на Черноморския флот в Севастопол, бяха пригодени за изстрелване от старите съветски бомбардировачи Су-24. Американските антирадарни ракети и планиращи бомби също са адаптирани за поставяне на морално остарелите Миг-29 и Су-25/27. Това, разбира се, не може да продължава вечно, защото всеки самолет си има жизнен цикъл и, въпреки че за момента импровизациите работят, в Киев отдавна са взели мерки за
замяната на съветското наследство
с по-модерни западни образци. Засега основният модел се очертава да бъде универсалният F-16, който може да бъде използван еднакво добре и като изтребител, и като малък бомбардировач, а освен това се справя и със свалянето на дронове и крилати ракети, летящи към украинските градове. По-важно от самите F-16, като че ли е подготовката на пилотите за тях в чужбина. Те се връщат в Украйна не само с нови умения, но и с променен манталитет. В ход е следващата стъпка за вдигане на нивото на украинските ВВС – внедряването на шведските летящи радарни станции SAAB 340. Когато този процес бъде завършен, вече спокойно ще можем да твърдим, че украинските ВВС са преминали на ново качествено ниво.
Проблемите на авиация на РФ са отражение на проблемите на руската армия и обществото като цяло. Въпреки че непосредствено до фронтовата линия разполага с около 1000 самолета, тя така и не успява да завоюва въздушно превъзходство. Авиационният парк е смесица от нови и стари модели, а основната полза от тях е изстрелването на планиращи бомби, които поразяват украинските укрепления и така помагат на наземните войски да се придвижват напред. Стратегическата авиация пък, вместо да се съсредоточи върху унищожаването на украинските военни заводи, основно тероризира мирното население. Именно заради доминацията на политическите цели над оперативните руската авиация никога няма да успее да постигне това, което израелската направи в Иран.
