В нощта на 22 юни военновъздушните (ВВС) и военноморските сили (ВМС) на САЩ провеждат операция „Полунощен чук” (Midnight Hammer), при която нанасят удари по ключови ирански съоръжения за обогатяване на уран край Фордо, Натанз и Исфахан. Целта е
премахване на ядрената заплаха от страна на Иран – страна, която президентът Доналд Тръмп нарича „държава – спонсор на терора”. За първи път в бойна обстановка САЩ използват бомбите GBU-57 MOP – най-мощните неядрени авиационни боеприпаси в света, известни като „убийци на бункери”.
Фото интернет
В операцията участват над 125 самолета, включително 9 стратегически стелт бомбардировача B-2, изтребители, разузнавателни самолети и въздушни танкери, както и кораби, и подводници. Използвани са около 75 единици високоточно оръжие. Тя е една от най-секретните и сложните, планирани от Пентагона в последно време. За нея са осведомени само малък брой планиращи офицери и ключови фигури във Вашингтон и Централното командване на въоръжените сили на САЩ. Подробности за хода й дадоха министърът на отбраната Пийт Хегсет и началникът на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн.
Около полунощ на 20 юни от авиобазата „Уайтмен” в щата Мисури излитат 9 бомбардировача B-2 Spirit от 509-о авиокрило. За да се създаде тактическа изненада, два от тях с включени транспондери се насочват към базата „Андерсън” на остров Гуам в Тихи океан – маневра, която
цели да отклони вниманието и да симулира бойна мисия. „Легендата” допълват съпровождащите ги различни осигуряващи самолети. Основната ударна група от седем B-2 се отправя на изток към Иран с изключени транспондери и при минимална комуникация. Полетът им над Атлантика и Средиземно море продължава над 18 ч. По пътя извършват многократни дозареждания във въздуха от самолети цистерни KC-135 Stratotanker KC-46A Pegasus, разположени в райони по маршрута. Достигайки близкоизточното небе, към бомбардировачите се присъединяват американски изтребители от 4-то и 5-о поколение и различни самолети за поддръжка (разузнавателни, за РЕБ, играещи ролята на примамки).
Приближавайки се до Близкия изток, към тях се присъединяват американски изтребители и самолети за радиоелектронна борба и разузнаване. Малко преди навлизането във въздушното пространство на Иран американска подводница от Арабско море изстрелва около 30 крилати ракети „Томахоук” по инфраструктурата на центъра за ядрени технологии и изследвания край Исфахан. Стелт изтребители F-22 изпреварват основната група и прочистват въздушния коридор
от евентуални заплахи на иранската ПВО, която вече е отслабена от израелските удари от 13 юни насам. Използват се електронни смущения и се нанасят удари с крилати ракети AGM-84H SLAM-ER и управляеми авиобомби AGM-154 JSOW и GBU-39 SDB/GBU-53 II срещу установени ирански ЗРК и други наземни цели.
Около 2,10 ч. техеранско време на 22 юни водещият B-2 хвърля две бомби GBU-57 върху подземния завод за обогатяване на уран край Фордо. Впоследствие съоръжението е поразено с още 10, а заводът в Натанз – с други две GBU-57. Ядреният център край Исфахан е ударен от ракетите „Томахоук”, след като „стратезите” завършват своите атаки. Ударната група напуска въздушното пространство на Иран след 25 мин., без да срещне съпротива от иранските ПВО и авиация.
През цялото време действията на авиацията са осигурявани от авионосните ударни групи на самолетоносачите „Карл Винсън” и „Нимиц” в Арабско море и разрушители клас „Арлей Бърк” (с противоракетна система Aegis) в Червено и Средиземно море.
Президентът Тръмп определя операцията като „впечатляващ военен успех”. Според първоначалните оценки на Пентагона и трите поразени обекта търпят сериозни повреди и разрушения. Заводът край Фордо (южно от Техеран)– изграден под скалист планински масив на 60–90 м дълбочина и защитен от специален закален стоманобетон е основната цел.
Операцията бележи бойния дебют на свръхтежките управляеми авиобомби GBU-57 MOP (Massive Ordnance Penetrator – „Мощен проникващ боеприпас”), които са най-мощният неядрен боеприпас в арсенала на САЩ. Те са разработени от Изследователската лаборатория на ВВС на САЩ в сътрудничество с Boeing и приети на въоръжение през 2012 г. Предназначени са за унищожаване на разположени дълбоко подземни бункери. С тегло 13,6 т (2,4 т взривно вещество) те
могат да проникват до 60 м в земята или до 18–20 м в бетон, преди да се активира зарядът. Предвид огромната им маса могат да се използват само от тежки бомбардировачи като B-2 и B-52.
Всеки B-2, задействан в „Полунощен чук”, носи по две такива бомби. Продължителността на мисията им достига 37 ч и е най-дългата за тези бомбардировачи след операцията им за удари по талибаните и Ал Кайда в Афганистан през 2001 г. В хода й щатските B-2 извършват най-големия си групов оперативен удар в историята на САЩ.
Спътниковите снимки от компаниите Maxar Technologies и Planet Labs показват, че в резултат на бомбардировката над завода във Фордо има кратери и са се разкрили подземни кухини. Въпреки това степента на разрушенията засега не може да бъде точно оценена. Международната агенция за атомна енергия не отчита промяна на радиационния фон, нито вторични взривове. В навечерието на въоръжения конфликт експерти на агенцията потвърждават, че Иран спазва правилата за съхранение на 400 кг високообогатен (до 60%) уран. Теоретично съхранява около 400 кг високообогатен (до 60%) уран – количеството, което може да бъде дообогатено за ядрена бомба. И ако ислямската република е съхранила мощности и ресурси на секретните си подземни заводи, не може да се изключи възможността в близко бъдеще да ускори ядрената си програма с цел постигане на ядрени бойни глави.
На сателитни снимки се вижда, че два дни преди американския удар има необичайна
активност на камиони и транспортни средства около ядрените комплекси. Това сочи, че високообогатеният уран и друго оборудване може да са изнесени в други части на Иран.
Американският рейд срещу Иран е в подкрепа на израелската кампания за ликвидирането на ядрената и ракетната инфраструктура на ислямската държава. През нощта на 12 срещу 13 юни Израел започна мащабна военна операция („Надигащ се лъв”) с цел да ги унищожи. Тя стартира с диверсионни акции, при които изваждат от строя радари и зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) от системата за ПВО на Иран, както и пускови установки с балистични ракети. Извършват ги агенти на израелското разузнаване посредством удари с противотанкови ракетни комплекси (ПТРК) SPIKE-ER2 и FPV дронове от позиции в близост до целите. Паралелно действат и мобилни отряди, които със скрити в камионетки далекобойни ПТРК SPIKE-NLOS (с обсег до 50 км) поразяват домовете на множество високопоставени военни и ядрени физици. Веднага след това израелските ВВС
започват атаки от въздуха по обектите от ядрената инфраструктура на Иран в Нетанз, Исфахан, Фордо и Арак, иранските военни бази, летища, складове, средствата за ПВО, обекти на военната промишленост и нефтогазовата инфраструктура.
Иран отвръща с операция „Истинско обещание 3”, използвайки балистични ракети и дронове срещу Израел. Боевете продължават над 10 дни, показвайки, че израелският блицкриг не успява – Иран разполага с повече ракети, отколкото се предполага. Липсата на ефективни противобункерни оръжия от страна на Израел и намаляващите запаси от противоракети за възпиране на иранските удари водят до намесата на САЩ.
