В сърцето на България, сгушен между стръмните хълмове по поречието на река Осъм, се намира един от най-значимите градове в нашата история. Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха.
През Средновековието Ловеч е важен военностратегически център. Първото известие за Ловешката крепост в нашата история се среща във времето на печенежките нахлувания в Северна България – средата на XI век. По време на въстанието на братята Асен и Петър през 1185 г. тя твърдо отбранява подстъпите към българската столица Търново. Две години по късно пред стените й е сключен мир, с който Византия признава независимостта на България. С него се поставят основите на Втората българска държава.
Град, пропит с духа на героизма, съхранил в камъка си паметта на Възраждането и заветите на Апостола на свободата. В началото на 70-те години на XIX век Васил Левски изгражда основите на вътрешната революционна организация, избира Ловешкия комитет за център и го нарича „Временно правителство на България”. След освобождението Ловеч продължава да бъде град на буден дух и национално достойнство. Архитектурата му носи спомена за Възраждането, а покритият мост е дело на майстор Колю Фичето.
Той не е само град на паметта. Ловеч е и град на действието. Тук се намира едно от българските военни формирования 24480 – средище на съвременни воини, изградено в духа на патриотизма
бойната подготовка и дисциплината. Която стъпва върху историята, но гледа и към бъдещето – с ум, чест и сърце.
Намираме нашите военнослужещи, които тренират със силен армейски дух, на Via Ferrata – Ледницата, когато не са по високите върхове. Там се изискват концентрация, издръжливост, смелост и воля. Изградена е от метални въжета, парапети, стълби и мостове, с обратен наклон, които позволяват достъпа до скали, които са предизвикателство и за най-добрите в скалното катерене. За да разберете повече за това екстремно преживяване, гледайте предаването „Извън обсег с Роси Иванова” в събота от 17,30 ч. по Военния телевизионен канал.
Via Ferrata, още наричана „ Железният път”, е система от осигурени алпийски маршрути, които предлагат вълнуващ и достъпен начин за изживяване на алпийското катерене. Тези маршрути, които комбинират планинско ходене, катерене и впечатляващи пейзажи, са завладели сърцата на любителите на природата по целия свят.
Първите Via Ferrata са построени през 1915 г., когато италиански и австрийски бойни единици създават осигурени пътища в Доломитите, за да улеснят движението на войниците с пълно бойно снаряжение през опасни планински терени. Някои от тези исторически маршрути все още са в употреба и могат да бъдат посетени и днес.
Via Ferrata – Ледницата е открита на 1 април 2007 г. и е първата и най-трудна ферата в България до ден днешен. Тя се намира край живописното село Брестница – близо до Ловеч, където са две от най-атрактивните български пропасти – Малката и Голямата Ледница. Високите отвесни скали са наречени „Ледница”, защото са обърнати на север и в близкото минало температурите са били минусови почти целогодишно – там местните жители в миналото са съхранявали лед, завит със слама, почти през цялата година. В района има и множество интересни пещери, най-известната от които е облагородената пещера Съева дупка.
Именно от нея трябва да тръгнете, за да започнете своето екстремно скално пътешествие. Възможните маршрути на Via Ferrata – Ледницата, са с пет различни степени на трудност, за които може да се информирате от табелите и сами да прецените дали предпочитате по-лекото вертикално катерене, или вече сте готови за по-екстремните предизвикателства и спускания.
Преминава се покрай скални ниши и пещери, има спускане над 50-метрова бездна, катерене с обратен наклон, като всичко това е комбинирано с прекрасен пейзаж и много адреналин. От тук нататък всичко са само желание и упоритост да пребориш себе си и да докоснеш скалата – този феномен, на който толкова много си се възхищавал.
Via Ferrata е не просто въже и метал в скалата – тя е пътека към себе си, към онова вътрешно усещане за свобода, надмощие над страха и чисто щастие от това, че си жив. Там, високо над пропастта, човек открива нещо много повече от гледки – открива кураж, тишина и смисъл. А след всяка стъпка нагоре не остава умора, а вдъхновение. Защото, когато сърцето трепти в ритъма на планината – тогава знаеш, че си на точното място.
