Автор: Камен НЕВЕНКИН
Ако нещо, с което сраженията в Украйна объркаха и продължават да объркват представите ни за това какво е съвременна война, то това безспорно е масовата употреба на дронове, при това в количества, които допреди три години едва ли някой е считал за възможни. Вероятно „масова“ едва ли е най-подходящата дума в този случай, „всеобхватна“ е доста по-подходяща. Защото т.нар. БПЛА (безпилотни летателни апарати) непрекъснато разширяват сферите на приложение и вече почти няма дейност, в която не биха могли да бъдат използвани. При това малцина от нас се сещат, че дроновете вече не само летят, но също така и пълзят и даже плуват, т.е. има сухопътни (колесни и вержини) и морски апарати. Как обаче дронът измина дългия път от това да бъде екстравагантно допълнение в състава на някоя армейска част до основно оръжие на бойното поле? Какви са основните му приложения? Дроновете ли са главното оръжие на бъдещето? По-долу ще се постарая да отговоря на тези въпроси. Но за начало – малко история.
Първият документиран случай на използване на БПЛА е на 22 август 1849 г. Тогава австрийците изпращат натоварени с експлозиви балони срещу бунтовния италиански град Венеция. Трябва да минат още 67 години, за да се появи и някаква форма на контрол. През 1916 г. англичаните създават прототип на управляван по радио самолет а на следващата година подобен апарат е изработен и в САЩ. Причините за направата им са чисто практични – нуждата от „летящи торпеда“, които да се борят с най-голямата заплаха по онова време – германските цепелини бомбардировачи, както и желанието да се създаде управляема авиобомба.
В годините след Първата световна война отново англичани и американци са тези, които активно експериментират в сферата на безпилотното летене, най-вече заради намеренията им да създадат управляема въздушна мишена. По-интересното е, че към средата на 30-те години за пръв път официално се появява и наименованието „дрон“, като не е много ясно дали това заради британския DH.82B, или заради американския му еквивалент.
В годините на Втората световна война две са страните, които се отличават с масово използване на БПЛА. Една от американските компании успява да произведе около 15 хил. „радиоплана“, които се използват най-вече за тренировъчни мишени, а най-известната работничка на завода, където те се сглобяват, е Норма Джейн, станала впоследствие световноизвестна със сценичното си име Мерлин Монро. Неголям брой дронове също така са ползвани като „летящи торпеда“ най-вече срещу японски кораби в Тихия океан. Доста по-скромни са успехите на американците в Северозападна Европа, където огромни бомбардировачи тип „летяща крепост“ на няколко пъти са ползвани като радиоконтролирани бомби. Германският опит в това отношение е много по-известен – Луфтвафе с добър успех използва управляеми от разстояние летящи бомби Fritz-X и Hs 293 срещу съюзнически кораби.
В годините на Студената война дронове най-активно се използват от САЩ, предимно като разузнавачи. След 1990 г. с настъпилото временно разведряване и най-вече заради бурното развитие на технологиите БПЛА получиха масово разпространение не само в географско отношение, но и завинаги излязоха от строго военните рамки. Те вече активно се използват в различни сфери на науката и бизнеса, а невисоката цена на базовите модели ги прави достъпни и за обикновените хора.
Когато през февруари 2022 г. избухна войната в Украйна, двете страни имаха дронове в арсеналите си и ги използваха съгласно довоенните си концепции, най-вече за разузнаване и за нанасяне на удари по сериозни цели, предимно танкове. В украинския лагер най-популярен беше турският „Байрактар“, който със своите 12 м размах на крилете по-скоро приличаше на малък самолет, а руснаците започнаха все по-масирано да използват собствената си разработка „Ланцет“, който на практика си беше летяща муниция. Още в началото на конфликта и украинците се сдобиха с нещо подобно – американският едноразов (камикадзе) дрон „Суичблейд“. През есента на 2022 г.
руснаците отвориха нова глава в дроновата война – тази на нощния терор – като в малките часове на деня започнаха да изстрелват по украинските градове десетки, а даже и стотици ирански дронове „Шахед“, които не след дълго се превърнаха в един от зловещите символи на путинската агресия.
Първите месеци на войната с нищо не предвещаваха, че тя постепенно ще стане „дронова“. Най-големият проблем на БПЛА беше ниската им скорост (малко над 100 км/ч) и това, че се виждат с просто око от земята. Руските разузнавателни дронове „Орлан“ често ставха лесна мишена на украинския огън, а пък всеки свален турски „Байрактар“ бе най-вече сериозна финансова загуба за Украйна, защото цената му е около $5 млн. Освен това се оказа, че дронът може да стане жертва не само на обстрел, но и на радиоелектронната защита – достатъчно е да се намери начин да се блокира честотата, на която получава сигнали, и машината полита като камък към земята.
Преломът в използването на дронове настъпи някъде към началото на 2023 г., когато решиха да използват опит, заимстван от Близкия изток – прикрепяне на противотанкова граната от гранатомет с тиксо към евтин дрон от типа FPV, т.е. „от първо лице“, който се управлява с джойстик и специални очила, свързани с камерата в носа на хвърчащата машинка. Така изведнъж тази невинна играчка, използвана дотогава основно за бизнес и забавление, се превърна в истински кошмар за воюващите на фронта. Камерата гарантира почти 100% попадение, а това, че струва едва няколкостотин долара го превърна в най-масовото ефективно оръжие. Изведнъж цялата война се преобърна с главата надолу, двете страни се юрнаха масово да сглобяват дронове, а далечен Китай индиректно се превърна най-големия оръжеен доставчик и на Украйна, и на Русия. Единствената защита срещу дроновете се оказа прекъсването на сигнала им, това пък веднага породи контрареакция как той да бъде опазен от външно влияние. Така се развъртя една спирала на технологични мерки и контрамерки, която продължава и до днес.
Как изглежда дроновата война в Украйна към настоящия момент? От техническа гледна точка различаваме пет основни категории дронове:
– Разузнавателни – за многократно ползване, невъоръжени, които наблюдават общата картина на бойното поле и търсят цели;
– Ударни – големи и малки еднократни (камикадзе) БПЛА, които поразяват цели, предимно техника, но вече и индивидуални войници. По-големите летят на значително разстояние (над 1000 км), носят много експлозив (до 200 кг) и могат да поразяват дори промишлени обекти.
– FPV („от първо лице“) – използват се за прецизно насочване заради връзката между камерата и очилата на оператора;
– Морски – подводни и надводни, с тяхна помощ украинците парализираха Черноморския флот на РФ;
– Комбинирани – наблюдават бойното поле, но могат да вършат и друга „работа“, например да пускат бомби или пък да снабдяват собствените войски чрез пускане на пакети.
Колкото и невероятно да звучи, дронът се оказа едно от основните оръжия, спрели руската инвазия в Украйна. Например в критичните зимни месеци на 2023/24 г., когато украинската армия изпитваше сериозен снаряден глад, именно камикадзе дроновете поеха ролята на прецизните артилерийски удари. През 2024 г. големите дронове на Киев нанесоха сериозни щети на нефтопреработващата промишленост на РФ, а тази година удариха сериозно по военните заводи и стратегическата авиация на Москва.
В Киев гледат повече от сериозно на развитието на дроновия сектор. Украинското ръководство не само непрекъснато увеличава производството на БПЛА и въвежда все по-съвършени модели (включително, използващи изкуствен интелект), но неотдавна обяви (за пръв път в света) за
създаването на нов род войски – безпилотните.
Техният командващ майор Роберт Бровди (известен като „Мадяр“) си е поставил амбициозната цел да докара руските загуби до 35 000 на месец и така да сложи кръст на военните амбиции на Москва. От другата страна също не спят – наскоро Путин обяви, че подготовката на водачи на дронове трябва да започне от 7-годишна възраст.
Какво може да се каже в заключение? Не бива да забравяме, че руско-украинската война е схватка на две небогати държави. Това, че са намерили как взаимно да се неутрализират чрез такива импровизирани оръжия като дроновете, поне отчасти се дължи и на липсата на ресурси да воюват с други средства. Битката в Украйна се развива по определен начин, но това не значи, че в някоя друга война той ще се повтори. Дронът просто е поредният етап в развитието на военното дело.
