За да запазим постигнатото през последните 40 години за още 40 и повече години, Шенген ще трябва да се обновява постоянно. И България има важна роля за реализирането на това, заяви в интервю за БТА европейският комисар за вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер, който днес е на посещение в България.
„За да защитим Шенген, трябва първо да укрепим външните граници – чрез модерни системи в сферата на информационните технологии, укрепване на ключови гранични участъци и увеличаване на ресурсите на Фронтекс. В тази област България има съществена роля за охрана на външната граница на ЕС“, каза еврокомисарят в писменото интервю, проведено в навечерието на неговата визита.
Този месец се навършиха 40 години от подписването на Шенгенското споразумение от представители на правителствата на Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Нидерландия за премахване граничните проверки между държавите членки, проправяйки пътя за свободно движение на хора. То носи името на люксембургското селище Шенген на река Мозел, където границите на Франция, Люксембург и Германия се срещат в една точка. Днес Шенгенското пространство се състои от 29 държави: 25 страни от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Ирландия и Кипър са единствените две държави членки на ЕС, които не са се присъединили.
„Шенген е едно от най-големите постижения на нашия съюз. Той има пряко отражение върху живота на над 450 милиона европейци – насърчава туризма, прави стоките по-евтини и създава възможности за работа и учене“, каза Брунер. Комисарят допълни, че с наближаването на летните отпуски милиони граждани на ЕС ще се насладят на едно от основните предимства на Шенген: възможността да пътуват до друга шенгенска страна без допълнителна бюрокрация. А тази година за първи път и гражданите на България ще се възползват изцяло от тази свобода, каза той.
Днес Брунер ще проведе срещи с министър-председателя Росен Желязков и министъра на вътрешните работи Даниел Митов, за да обсъдят Пакта за миграцията и убежището, управлението на миграцията, интеграцията на България в Шенген и управлението на границите.
По-късно същия ден комисар Брунер, министър Митов и гръцкият заместник-министър по въпросите на миграцията и убежището Севи Волудаки ще посетят граничния пункт Кулата – Промахон, където ще направят изявления за медиите. След това тримата ще преминат заедно в Гърция, отбелязвайки свободното движение без гранични проверки в Шенген.
„Пактът за миграцията и убежището е много добра основа, с която да подредим европейския си дом. Той подобрява вътрешните ни процеси – ускорява процедурите при кандидатстване за убежище, прави управлението на външните граници по-ефективно и улеснява връщанията“, заяви еврокомисарят. Той обясни, че пактът, влизащ в сила догодина, включва механизъм за солидарност, който създава баланс между отговорност и взаимопомощ. По този начин държавите, които са особено засегнати от миграцията, получават подкрепа от останалите – чрез приемане на мигранти, финансов принос или оперативна помощ. „Това ще предотврати необходимостта отделни държави да приемат непропорционално голям брой кандидати за убежище“, заяви още Магнус Брунер.
Следва пълният текст на интервюто.
Комисар Брунер, на фона на 40-годишнината от подписването на Шенгенското споразумение – и на фона на присъединяването на България към Шенгенското пространство на 1 януари 2025 г. – как Комисията възнамерява да балансира свободата на движение в ЕС с безпокойствата на отделните страни членки в областта на сигурността в епоха, белязана от риск от тероризъм, хибридни заплахи и увеличена незаконна миграция?
– Шенген е едно от най-големите постижения на нашия съюз. Той има пряко отражение върху живота на над 450 милиона европейци – насърчава туризма, прави стоките по-евтини и създава възможности за работа и учене.
С наближаването на летните отпуски милиони граждани на ЕС ще се насладят на едно от основните предимства на Шенген: възможността да пътуват до друга шенгенска страна без допълнителна бюрокрация. А тази година за първи път и гражданите на България ще се възползват изцяло от тази свобода.
За да поддържаме и развиваме Шенген, е необходимо постоянно обновяване в три основни направления: укрепване на външните ни граници, решаване на проблемите в системата за управление на миграцията в ЕС и осигуряване на правоохранителните органи необходимите инструменти, за да могат да реагират на заплахите в бързо променящата се обстановка в областта на сигурността.
Като комисар по вътрешните работи и австрийски гражданин, как гледате на съпротивата на Австрия в миналото срещу присъединяването на България към Шенген? Беше ли тази позиция грешка от днешна гледна точка, или смятате, че тя помогна да се обърне внимание на основателни опасения?
– Изправени сме срещу заплахи за Шенгенското пространство почти всеки ден, а като политици трябва да се справяме с тези предизвикателства и да намираме начини за подобрение. Именно това постигна постоянният политически и технически диалог, довел до присъединяването на България.
Австрия имаше притеснения относно възможното въздействие, но в крайна сметка българските власти убедиха австрийските граждани, че се прави достатъчно за защитата на границите на ЕС – за да се създаде зона на свободно движение от Атлантическия океан до Черно море.
Винаги съм подкрепял присъединяването на България и го заявих ясно по време на изслушването ми в Европейския парламент.
Съгласно правилата от Дъблинския регламент кандидатите за убежище се връщат в гранични държави като България. С влизането в сила на новия Пакт за миграцията и убежището догодина, доколко тези правила ще бъдат заменени или реформирани – и очаква ли се България да бъде освободена донякъде от тази тежест?
– Пактът за миграцията и убежището е много добра основа, с която да подредим европейския си дом. Той подобрява вътрешните ни процеси – ускорява процедурите при кандидатстване за убежище, прави управлението на външните граници по-ефективно и улеснява връщанията.
Пактът включва механизъм за солидарност, който създава баланс между отговорност и взаимопомощ. Държавите, които са особено засегнати от миграцията, получават подкрепа от останалите – чрез приемане на мигранти, финансов принос или оперативна помощ. Това ще предотврати необходимостта отделни държави да приемат непропорционално голям брой кандидати за убежище. Новите правила ще стабилизират системата за убежище в целия ЕС.
Ако България активира механизма за задължителна солидарност при значителен миграционен натиск на границата с Турция, как ЕС ще гарантира, че другите държави членки няма просто да се измъкнат чрез финансово участие в издръжката на мигрантите в България, вместо да се съгласят на тяхното преразпределение?
– Системата, за която държавите членки се договориха в Пакта за миграцията и убежището, предоставя гаранции за солидарност.
По-специално тя гарантира, че всяка държава членка, която се намира в затруднение, ще може да разчита на „солидарност за хората“ – било то чрез реално преразпределение, било чрез компенсиране, така че да се намали броят на лицата, за които тя носи отговорност.
В същото време всяка държава членка има правото да избере сама какъв тип мерки за солидарност да приложи. Възможна е и комбинация от различни подходи.
С поглед към бъдещето – как виждате развитието на Шенген през следващите 10 години и каква роля трябва да играе България в оформянето на това бъдеще, особено като страна, която вече е едновременно на външната граница и в зоната на свободно пътуване?
– За да запазим постигнатото през последните 40 години за още 40 и повече, Шенген ще трябва да се обновява постоянно. И България има важна роля за реализирането на това.
За да защитим Шенген, трябва първо да укрепим външните граници – чрез модерни системи в сферата на информационните технологии, укрепване на ключови гранични участъци и увеличаване на ресурсите на Фронтекс. В тази област България има съществена роля за охрана на външната граница на ЕС.
Второ, отстраняваме недостатъците в миграционната система на ЕС чрез новия Пакт за миграцията и убежището и чрез мерки за увеличаване на броя на връщанията, както и чрез по-тясно сътрудничество с трети страни. Тези реформи, които ще влязат в сила през 2026 г., ще донесат реална промяна.
Трето, трябва да осигурим на органите на реда нужните средства, за да се справят с развиващите се трансгранични заплахи – като засилим оперативната роля на Европол и подобрим достъпа до ключови данни. Всички тези стъпки – с пълното участие на България като шенгенска държава – ще укрепят едновременно сигурността ни и целостта на свободното движение.
Източник: bta.bg
