Психологически и логистично военните ни моряци вече се подготвят за следващата 35-а мисия на ледения континент.
Завърши 34-та антарктическа мисия с активното участие и логистичната поддръжка на българския военен и научноизследователски кораб НИК 421 „Св. Св. Кирил и Методий“.
„Всичко, което ни беше поставено като цели и задачи беше постигнато. Основната задача на кораба беше логистичната поддръжка на базата и на научно-изследователската дейност на учените, български и чуждестранни“. Това каза за вестник „Българска армия“ капитанът на НИК 421 капитан II ранг Радко Муевски.
По време на тази мисия корабът успя да транспортира цяла сграда, която е лаборатория в съвместен проект с Обединените арабски емирства. Тя ще изследва сеизмични и метеорологични процеси. Тя беше построена и завършена в този сезон. От следващата година се очаква да бъде в пълна функционалност и да се насити със специализирано оборудване.
Транспортирано е била също и голяма част от оборудването за новия лабораторен модул на българската база. Всички помещения вече са оборудвани напълно и се обитават пълноценно. Лабораториите вече са напълно обзаведени с мебели. Предстои да се транспортира и допълнително научно-изследователско оборудване.
Транспортират се също и горивосмазочни материали, хранителни провизии за функционирането на базата и други материали за поддръжката на стария сграден фонд и изграждането на нови трасета за водоснабдяване и електрификация, защото базата се разраства и има нужда от нова инфраструктура.
„От логистична гледна точка тази година отново бяхме в тясно сътрудничество с испанската антарктическа програма, като транспортирахме материали и оборудване в морски контейнери и един дизел-генератор, както и хранителни продукти. Превозихме и турски товар на турската полярна антарктическа програма, от Босфора до нашата база. Продължихме и с транспортиране на персонал от една в друга база“, посочи капитан II ранг Муевски.
Тази година се проведоха много нови научно-изследователски проекти, някои бяха продължение на такива от миналата година. „Приехме на бода учени от Черна гора. Те изследваха наличието на микропластмаси. Извършваше се и пробонабиране от различни места и острови и в акваториите на островите, където се филтрираше вода. Изследваше се също и фито и зоопланктона в района. Вземахме проби и от дъното“, посочи още капитана на българския научноизследователски кораб.
Осигуряван е би и проекта на българската антарктическа база за измерване на дълбочините и състава на грунда на дъното на южния залив и на залива Фолсбей, южно от нашия, на остров Ливингстън. Заснета е била и бреговата черта, което е било извършено с дрон. Тази информация се наслагва с фотомозайка и се получава пълна картина за изгледа на залива, до къде са му контурите. При налагането на картината от измерването на дъното, се получава пълна представа за състоянието на морето и на ледниците, както и къде има скални разкрития на брега.
„Осигурявахме проект и на румънски учен-геолог, в който се събираха проби от различни локации. На борда имаше и учени от Гърция-океанолог и морски биолог. Те изследваха състава на водата и микроорганизмите, които живеят там. Така беше изследвана и основата на хранителната верига на място. Беше използван подводен дрон. На определени локации бяха взети и проби от водата до около 50 м. дълбочина. Извършено беше и първото водолазно спускане в по-големи дълбочини тук“, посочи още капитан II ранг Муевски.
Друг много важен и нов проект е бил измерването на морски течения – завихрянията на определени морски течения и наличието на вертикални влияния.
През тази година за първи път с кораба се достига до Антарктическия полуостров и от там също са събрани проби.
„Ние имаме опита да работим с цивилни на борда. Те имат разбиране за това, че ние сме военнослужещи и си правим предварителна координация за необходимостите, които трябва да се покрият по проекта. Прави се и план спрямо хидрометеорологичните условия и спрямо района, където трябва да се изпълни проекта. Проявява се разбиране и от двете страни. Ние успяваме да покрием техните изисквания и те ни се доверяват напълно, затова се сработваме много добре и работим като добър екип“, категоричен беше капитанът на НИК 421.
„Първата ми мисия като капитан на кораба за мен беше нещо ново, но все пак имах опит с такива плавания от преди. Първият път за мен имаше повече напрежение, докато сега вече се придобива рутина и подходът беше по-спокоен. Това го споделят и други хора около мен.
Около 9 април по план трябва да сме във Варна. Може да се каже, че психологически и логистично вече се подготвяме за следващата мисия. Екипажът има нужда от почивка. Той е с хибридно използване. Плава ежегодно през 6 месеца изпълнява мисия за около 5 месеца. След това получаваме почивка и след това отново започват рутинните дейности. Имаме плавания и в Черно море – практики на курсанти и учебни плавания, както и други научно-изследователски проекти. Ние сме в постоянна динамика. А имаме и ремонтни дейности на кораба, преди дългото плаване. Накрая има месец и половина логистично снабдяване. Всичко това е доста натоварващ процес“, признава капитан II ранг Муевски.
Той сподели, че по време на плаването и престоя на ледения континент най-много му е липсвало семейството и близките. „Ние сме доста добре снабдени и осигурени във всяко отношение, имаме много добра комуникация през сателит и по интернет. Различно е обаче да си вкъщи с близките си. Самата работа е интересна и обогатяваща, надграждаща, радва ни, защото виждаме , как помагаме и реално се случват нещата в българската база на ледения континент. Бъдещите поколения български и не само български учени ще могат пълноценно да се възползват от тази инфраструктура“, каза още капитанът на НИК 421.
Мобилно пристанище за българската общност
Навсякъде, където българският военен и научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ акостира, той се превръща в притегателен център за хора, които имат български корени и съхраняват родовите си връзки. Така и тази година военните ни моряци от НИК 421 и присъстващите на борда на кораба заедно отбелязаха националния празник на България 3 март.
По традиция се извършва и възпоменателен ритуал в памет на загиналите при трагичната самолетна катастрофа от 1976 г., когато аржентински изследователски самолет на Военновъздушните сили се разбива на Бернард пойнт, Антарктида. Останките от самолета – бяха открити през 2024 г., по време на експедиция с научно-изследователския ни кораб.
Капитанът на НИК 421 сподели, че един българин от Аржентина с корени от Плевенско му казал, че корабът „Св. Св. Кирил и Методий“ е като едно мобилно пристанище за българската общност от източното крайбрежие на Южна Америка.
„Ние посрещаме на борда всички, които са свързани с България и съхраняват родовите си корени“, допълни капитан II ранг Радко Муевски.
