Обектите с опасни вируси и патогени са наследство от СССР, в тях не се разработват биооръжия
Броени дни преди да напусне поста си, директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард разсекрети пакет от документи, поднесени като доказателство за скрита мрежа от лаборатории с около 120 обекта в 30 държави, 40 от които в Украйна, финансирани с близо 200 млн. долара от 2005 г. насам. Часове по-късно руски издания приписаха на разсекретяването твърдения, каквито то не съдържа: че Пентагонът поддържа програма за биологично оръжие в Украйна.
Ако свалите опаковката обаче, вътре стои една програма от преди две десетилетия – подробно документирана, изчерпателно одитирана и многократно разглеждана от международни институции.
Струва си да започнем с прочит на това, което документите наистина казват, защото именно тук границата между факт и митология е най-размита.
Разсекретеният масив изброява лаборатории в Харков, Днипро, Лвив, Виница, Чернигов и Одеса; описва съхранявани или изследвани щамове на антракс, туларемия, туберкулоза, африканска чума по свинете, нюкасълска болест, MERS, SARS, марбургска треска и ебола, треска Ласа, чума и т.н. и отбелязва, че част от обектите притежават трето ниво на биологична защита за работа със силно вирулентни патогени. Това е внушителен и на пръв поглед тревожен списък. Но същият този материал, каквото признание прави симпатизиращата на Габард американска преса, „не предоставя директно доказателство, че обектите развиват офанзивно биологично оръжие“ – цитатът е на „Нюзуик“.
Необходимо да се върнем към генеалогията на самата програма, защото само тя може да разтвори мита отвътре. Когато Съветският съюз се разпада през 1991 г., той оставя след себе си не просто ядрен арсенал, разпилян между 4 нови държави, но и нещо много по-трудно за проследяване, опазване и съхранение. Това е „Биопрепарат“ – прикрит гигантски цивилен комплекс, където десетки хиляди съветски учени работеха с бойни щамове на антракс, чума и едра шарка в индустриален мащаб. Краят на СССР остави новите независими републики с три неща, които всеки режим за неразпространение разпознава като кошмар: колекции от изключително опасни патогени, занемарени и зле охранявани; институти без финансиране; и армия от безработни специалисти по производството на оръжие, чието ноу-хау е изкусително изгодно за всеки, готов да плати за него.
Вашингтон отговаря с програмата „Нън-Лугар – Съвместно намаляване на заплахата“, кръстена на сенаторите Сам Нън и Ричард Лугар, чиято идея е съвсем проста: вместо да остави това наследство на произвола на съдбата и то да попадне на черния пазар, САЩ ще платят, за да може то да бъде консолидирано, обезопасено и поставено под надзор, а учените ще се пренасочат към мирна работа. Програмата за намаляване на биологичната заплаха (BTRP) е биологичното рамо на механизма, което се разширява до Украйна със споразумение от 2005 г. между Пентагона и Министерство на здравеопазването в Киев.
Тук се крие най-неудобният за конспирацията факт: всяка отделна улика, която тя сочи като доказателство за злодеяние, в действителност е подпис на програма за неразпространение, което е обратното на въоръжаване. Американски пари в украински лаборатории? Това е смисълът на „Нън-Лугар“ – донорът плаща, реципиентът владее. И наистина – обектите са собственост на украинската държава (на министерствата на земеделието и здравеопазването), обслужват се от украински персонал и Пентагонът никога не е поемал нито собственост, нито оперативен контрол върху тях. Опасни патогени в трезора? Обезопасяване на щамовете, наследени от съветската програма, е буквалната задача на BTRP – наличието на тези щамове е причината за съществуване на тази програма и нищо повече. Подмяната на „съхранява наследени съветски проби“ с „място за съхранение на биологично оръжие“, извършена от руските медии, е манипулация, която подменя стария съветски арсенал с въображаем американски.
Целият този наратив вече беше подложен на проверка и не я издържа. Вълната от 2022 г. се роди от комбинация между полуистини:
архивиране на информационна уеб страница на посолството на САЩ в Киев в самото навечерие на руската инвазия, представено като „заличаване на улики“, както и показания на заместник-държавния секретар Виктория Нюланд пред Сената на САЩ от март 2022 г., в които тя призна, че „Украйна разполага със съоръжения за биологични изследвания“ и изрази тревога те да не бъдат превзети от руските сили – изречение, изтръгнато от контекста и преобразувано в самопризнание, въпреки че същата позиция Нюланд каза, че САЩ не притежават и нямат оперативен контрол върху биологични лаборатории в страната.
Именно върху тази основа стъпи Москва, за да изгради официална кампания, чиито все по-екзотични твърдения – за биологично оръжие, което се разнася от обучени прелетни птици и заразени прилепи – днес звучат като пародия, но по онова време съвсем сериозно бяха въведени в дневния ред на международните институции. На 29 юни 2022 г. Руската федерация задейства член V от Конвенцията за забрана на биологични оръжия и обяви, че иска официална консултативна среща. Тя беше проведена в Женева през септември 2022 г. и завърши, без нито една друга страна да потвърди руските твърдения.
Изявлението на Габард допуска два различни прочита. Първият идва от нейните поддръжници и гласи, че опасения, заклеймявани като „руска пропаганда“ в продължение на цели 4 години, най-сетне получават потвърждение и то не от когото и да било, а от директора на националното разузнаване на САЩ – мрежата е реална, както са реални и патогените, а етикетът „дезинформация” се използва за задушаване на легитимния дебат. Вторият, този на критиците ѝ, посочва, че шефът на разузнаването на държава като САЩ възпроизвежда наратива на един от основните ѝ геополитически противници, при това в навечерието на своето оттегляне от поста, обличайки в езика на сензацията факти, публично известни от години, без да добави липсващото звено – доказателство за програма за офанзивни биологични оръжия. Документите доказват, че лаборатории има и че там има опасни патогени – нещо, което никой сериозен наблюдател не е оспорвал – но същевременно няма никакви сведения, че там се създава оръжие.
България е сред езиковите пространства, в които руската конспирация за украинските лаборатории успя да плъзне най-агресивно. Проучвания на DFRLab и ActiveFence нареждат българския сред езиците, на които кампанията е целенасочено усилвана. В центъра на родната версия стои разследващата журналистка Диляна Гайтанджиева, чиито материали – от оръжейните доставки за Сирия до украинските лаборатории – звучат изцяло в унисон с тезите на Кремъл и за която „Свободна Европа“ твърди, че работи с Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Русия.
Анализ на Factcheck.bg и Mediapool от април 2022 г. откри, че сред най-активните глашатаи на дезинформация за биолаборатории в родното онлайн пространство е страницата „Без лого“, която се появява 3 пъти, с над 16 000 интеракции, и многократно споделя публикации именно на Гайтанджиева.
При един трезв прочит, историята на украинските лаборатории е разказ за успеха – за това как опасното наследство на една рухнала империя беше обезопасено, вместо да изтече на черния пазар и да попадне в ръцете на мрачни субекти. Но същата тази история притежава всички повърхностни белези на конспирация: чужди пари, опасни патогени, военно ведомство и не на последно място – секретност. Асиметрията между двете е жестока – зловещото заглавие се чете за секунди и моментално попива в съзнанието на масовия зрител, а продължаващите две десетилетия усилия по обезвреждане, изискват търпението, необходимо за прочитане на текст от няколко хиляди думи, което в онлайн средата на днешния ден е истинска рядкост. Когато все още действащ директор на Националното разузнаване на САЩ възприеме тезата на противника, ерозията очевидно не засяга само конкретния факт, а подкопава самата дума „дезинформация“ като заслужаваща доверие, защото отсега нататък всяко нейно произнасяне може и ще бъде посрещнато със скептичното „те и за лабораториите така казваха“.
Тук се откроява грандиозният успех за Кремъл – не някакво доказателство, което така или иначе не съществува, а това, че способността на обществото да различи доказаното от внушението и обективната истина от лъжата е разклатено из основи. И все пак почтеността изисква да се удържи и обратната крайност: от факта, че Кремъл лъже за оръжейната програма, не следва, че всичко около тези лаборатории е безупречно и прозрачно. Опасни патогени наистина се съхраняват близо до фронтова линия; секретността около програмата наистина захрани подозрението; а Конвенцията за биологичните оръжия страда от структурни недостатъци – тя забранява оръжието, но не притежава механизми за проверка, които да го докажат или отхвърлят. Именно този вакуум е големият проблем, който темата изважда наяве – проблем, от който руската пропаганда се възползва по най-успешния начин.
Статията препечатваме (със съкращения) от Frontline Monitor – български информационен проект, специализиран в отразяването на въоръжени конфликти, геополитика и въпроси на сигурността и отбраната
