На 1 октомври Зенитно-ракетните войски отбелязват своя празник. Повече от шест десетилетия историята им е свързана с развитието на противовъздушната отбрана на България – от първите зенитно-ракетни комплекси до съвременните изисквания към системите за въздушен суверенитет и защита на въздушното пространство.
Празникът на Зенитно-ракетните войски не е просто дата от военния календар. Той е свързан с едно събитие, което поставя началото на нов етап в развитието на българската противовъздушна отбрана.
На 1 октомври 1960 г. български боен разчет от 1-ви зенитно-ракетен дивизион, въоръжен със ЗРК СА-75 „Двина“, извършва първата бойна стрелба със зенитна управляема ракета на полигона „Ашулук“ в тогавашния Съветски съюз. Мишената – безпилотна въздушна цел – е унищожена с първата ракета. Именно този успех е приет за рождена дата на българските Зенитно-ракетни войски и определя 1 октомври като техен празник.
Началото на ново поколение оръжие
Появата на Зенитно-ракетните войски е продиктувана от промяната в характера на въздушната заплаха. В края на 50-те години реактивната авиация вече достига скорости и височини, които поставят нови изисквания пред противовъздушната отбрана. Традиционната зенитна артилерия постепенно се допълва и заменя в определени задачи от нов тип оръжие – зенитно-ракетните комплекси.
В България решението за превъоръжаване на съществуващите зенитно-артилерийски части и изграждане на Зенитно-ракетни войски е взето в началото на 1959 г. Започва подготовка на първите специалисти и се създава учебна база за новия род войска. Част от офицерите преминават обучение и в Съветския съюз.
Първият основен зенитно-ракетен комплекс, постъпил на въоръжение, е СА-75 „Двина“. С него започва изграждането на новата огнева компонента на българската ПВО.
Това е период, в който за военнослужещите се поставят напълно нови изисквания. Ракетчикът вече трябва да познава не само оръжието, но и сложна система от радиолокационни, командни и технически средства. Бързината на реакцията, точността и синхронът между отделните специалисти се превръщат в решаващи фактори.
От първия дивизион към изграждането на войските
Първият зенитно-ракетен дивизион е формиран през 1960 г. на базата на 72-ри зенитно-артилерийски полк. Дислоциран е в района на Тополница, а паралелно с него е създадено и първото техническо формирование.
След успешното начало развитието продължава бързо. През 1961 г. са създадени първите зенитно-ракетни бригади. Първа зенитно-ракетна бригада поема прикритието на София, Пернишкия промишлен район и определени армейски групировки. Втора зенитно-ракетна бригада е формирана в Пловдив и има задача да прикрива района Пловдив–Димитровград. През 1963 г. е създадена и Трета зенитно-ракетна бригада, свързана с противовъздушното прикритие на районите на Варна и Бургас. Така постепенно се изгражда мрежа от зенитно-ракетни формирования, която се превръща в основен елемент на системата за противовъздушна отбрана.
Техника, подготовка и бойно дежурство
Зад ракетните комплекси стоят хората, които трябва да ги приведат в готовност и да ги използват в рамките на секунди.
Подготовката на личния състав е сложна и продължителна. Необходима е координация между оператори, офицери за насочване, технически специалисти, командни пунктове и останалите елементи на системата.
Първите бойни стрелби на полигони извън страната са важна част от изграждането на професионалните умения. Те дават възможност на разчетите да работят в реална обстановка и да проверяват не само отделните си действия, но и взаимодействието на целия комплекс.
Историята на ЗРВ включва множество подобни изпитания. Например 2-ра зенитно-ракетна бригада провежда първите си бойни стрелби през юни 1962 г. на полигона „Ашулук“, като до 1989 г. отчита 21 бойни стрелби, от които 16 с отлични и 5 с добри оценки.
ЗРВ – част от системата за въздушна отбрана
Зенитно-ракетните войски не действат самостоятелно. Тяхната ефективност е свързана с цялостната система за противовъздушна отбрана – с радиолокационното наблюдение, командването и управлението, авиацията и останалите средства за откриване и противодействие на въздушни заплахи.
Това означава, че зад един ракетен пуск стои цяла верига от действия – откриване и идентифициране на въздушната цел, предаване на информацията, вземане на решение, подготовка на огневото средство, насочване и поразяване.
Именно затова ЗРВ са сред най-технологично наситените формирования в системата на ВВС.
Развитието на технологиите променя и задачите
За повече от шест десетилетия технологиите се променят многократно. От първите комплекси СА-75 „Двина“, развитието преминава през различни поколения зенитно-ракетни системи и достига до комплекси с далеч по-големи възможности.
Днес в българската ПВО особено място заема ЗРК С-300, който остава важен елемент от способностите за противовъздушна отбрана. Поддържането на неговата техническа готовност и удължаването на ресурса са сред задачите, по които военнослужещите работят.
Съвременната въздушна среда обаче е много по-различна. Освен самолети и вертолети във въздуха могат да действат безпилотни летателни апарати, различни видове ракети и други средства, които изискват постоянно развитие на системите за откриване, проследяване и противодействие.
Това поставя пред Зенитно-ракетните войски нови изисквания – по-висока автоматизация, по-бърз обмен на информация, по-добра свързаност и способност за работа в интегрирана система.
Съвместимост със съюзниците
Членството на България в НАТО поставя и друго важно изискване – оперативна съвместимост.
Зенитно-ракетните формирования трябва да могат да работят в обща система за противовъздушна и противоракетна отбрана, да обменят информация и да взаимодействат със съюзническите сили.
Това означава, че подготовката вече не се измерва само с умението на един разчет да работи със своя комплекс. Важна е способността целият елемент да бъде част от по-голяма система за наблюдение, командване и управление.
Именно в тази посока са и редица учения, при които българските зенитни ракетчици проверяват готовността си за работа в многонационална среда.
Хората зад техниката
В историята на Зенитно-ракетните войски има много техника, комплекси и бойни стрелби. Но зад всяко постижение стоят хората.
Това са военнослужещите, които поддържат сложната техника в готовност, дежурят денонощно, провеждат тренировки и учения и трябва да реагират точно в момент, когато времето за решение е минимално.
Професията изисква технически знания, концентрация, дисциплина и способност за работа в екип.
И макар работата на зенитните ракетчици често да остава далеч от погледа на обществото, тяхната задача е пряко свързана с един от основните елементи на националната сигурност – защитата на въздушното пространство.
ЗРВ днес – действащи системи и перспектива за превъоръжаване
Днес Зенитно-ракетните войски продължават да бъдат важна част от системата за противовъздушна отбрана на България. В състава на Първа зенитно-ракетна база са комплексите от различни поколения – С-125М „Нева“, 2К12 „Куб“, С-200 „Вега“ и С-300ПМУ, които представляват различни етапи от развитието на българската противовъздушна отбрана.
Същевременно пред ЗРВ стои и нов етап на модернизация. България вече има договор с Германия за придобиването на първия комплекс IRIS-T SLM, а в плановете е предвидено придобиването на до пет такива комплекса. Това е част от изграждането на съвременна многослойна система за противовъздушна отбрана.
От първия ракетен пуск през 1960 година до днешните задачи на ПВО се променят технологиите, въоръжението и начините за водене на борбата във въздуха. Непроменена остава обаче основната мисия – готовност за защита на българското въздушно пространство.
На 1 октомври празнуват не само днешните военнослужещи от ЗРВ. Това е ден, в който се отдава признание и на поколенията зенитни ракетчици, изграждали и развивали този род войска през годините.
Честит празник на всички военнослужещи, ветерани и специалисти, посветили своята служба на Зенитно-ракетните войски!
