Преди 40 години в авиобаза Безмер започва нов етап в историята на българската щурмова авиация. На 23 октомври 1986 година полковник Тома Ковачев изпълнява първия полет на български пилот със Су-25. Четири десетилетия по-късно самолетът продължава да е част от бойните способности на Военновъздушните сили.
Су-25 вече е част от историята на авиобаза Безмер. Но за хората тук той не е само история, това е техния живот, съдба, отговорност. Защото зад всеки полет през тези четири десетилетия стоят подготовка, опит и отговорност.
полковник Милен Димитров – командир на 22-ра авиобаза – Безмер:
„Вече четири десетилетия историята на авиобазата е неразривно свързана и с един от символите на българската бойна авиация — Су-25. Приемането му на въоръжение през 1986 година постави началото на нов етап в развитието на бойните способности на Военновъздушните сили. През годините Су-25 доказа своята надеждност и бойни възможности.
Но един самолет, колкото и съвършен да бъде, е само машина. Истинската му сила идва от хората. От летците, които го издигат в небето. От инженерите и техниците, които го подготвят за всеки следващ полет. От специалистите, които осигуряват неговата експлоатация. От всички онези хора, чийто труд остава далеч от погледа, но без които нито един самолет не би се откъснал от пистата. Но един самолет, колкото и съвършен да бъде, е само машина. Истинската му сила идва от хората.“
Именно хората превръщат възможностите на машината в реална способност. Су-25 има специфична роля – да действа в непосредствена поддръжка на силите на земята и във взаимодействие с Военноморските сили.
капитан Цветелин Половски – пилот 22-ра авиобаза – Безмер:
„Су-25 е единственият ни самолет, който активно взаимодейства със сухопътни войски, с военноморските сили…“
„…трябва да си подготвен не само да владееш самолета…“
„…ти си един елемент, който трябва максимално добре да си свърши работата и най-важното – навреме, за да можеш да предоставиш възможност на другите да си свършат тяхната.“
За да бъде изпълнена тази задача, подготовката започва много преди двигателите на щурмовака да заработят. Четири десетилетия експлоатация изискват професионализъм, натрупан опит и постоянна работа на инженерно-техническия състав.
капитан Ивайло Георгиев – инженер, 22-ра авиобаза:
„На първо място професионализъм, който е трупан с години… На второ място е също много труд и упоритост, за да може да поддържаме тази машина да лети.“
За техническия състав няма разлика между обикновения ден и момента, в който самолетът трябва да изпълни конкретна задача.
Отговорността е една – машината да бъде изправна и готова навреме.
Кап. Ивайло Георгиев – инженер, 22-ра авиобаза:
„…за нас задължението е самолетът да е готов, когато даде команда за тревога… да дойде и да изпълни задачите навреме.“
Сред възможностите, които определят мястото на Су-25, е способността му да действа на малка височина и да осигурява непосредствена поддръжка на сухопътните и морските сили, както и да извършва разузнавателни мисии.
Кап. Ивайло Георгиев:
„Най-ценното е възможността да лети ниско по земята… Това е непосредствена поддръжка на сухопътни войски… непосредствена поддръжка на морските колеги…“
40 години са дълъг период за всяка техника. Но за младите пилоти въпросът не е само на колко години е самолетът, а как неговите възможности могат да бъдат използвани в днешната среда.
„Не бих казвал, че има остаряла техника. Всяка техника може да намери своето приложение… главното, което трябва да променим и да се адаптираме към този свят, е да намерим точното приложение на старата техника в новата обстановка…“
А зад тази адаптация отново стоят хората – тези, които поддържат самолета, тези, които го управляват, и тези, които предават своя опит на тези след тях. Самият избор да летиш със Су-25 започва много преди първия боен полет – с мечтата да бъдеш военен авиатор.
„…аз обединих тази детска мечта с дълга към родината и към личната удовлетвореност… когато ми се предоставя възможност да летя на боен самолет, а именно на Су-25, аз взех този шанс…“
40 години след първия полет на Су-25 в Безмер машината остава част от историята на авиобазата. В страниците на историята обаче ще има разкази за професионализма на хората, за тези които го подготвят за всеки следващ полет. Ще има разкази за пилотите, които поемат отговорността във въздуха, ще има думи и за младите, които избират да продължат тази работа. Защото докато има хора, готови да пазят небето и да изпълняват задачите си заедно – историята на Су-25 в България ще продължи.
