През ноември 1915 г. българските войски участват в настъпление, което довежда до разгрома на сръбската армия и променя военната обстановка на Балканите
През ноември 1915 г. войната на Балканите навлиза в решителен етап. След пробива на сръбската отбрана при Ниш и успешните действия на Втора българска армия във Вардарска Македония, българското командване насочва усилията си към Косово. Там се оттеглят значителни части от сръбската армия, които се опитват да организират последна съпротива, преди да поемат по пътищата към Албания.
За Българската армия това е продължение на кампанията, започнала с включването на страната в Първата световна война на 1 октомври 1915 г. Целта е разгромът на сръбските въоръжени сили и установяването на връзка между съюзническите армии на Централните сили. Косовската операция се превръща в едно от ключовите събития на военната кампания през есента на 1915 г.
Два удара към Косово
В настъплението участват съединения на Първа българска армия под командването на генерал-лейтенант Климент Бояджиев и Северната оперативна група на Втора армия. Последната е ръководена от генерал Никола Рибаров, началник на 3-та пехотна Балканска дивизия. Действията им са координирани с германски части от групировката на генерал Макс фон Галвиц.
На 1 ноември българското въздушно разузнаване установява изтеглянето на сръбските войски. Първа армия преминава река Южна Морава и продължава настъплението към Прищина, докато от юг българските части атакуват сръбските позиции по направлението Гниляне–Качаник. Така се създават условия за притискане на противника от различни направления и за прекъсване на възможностите му да организира устойчива отбрана.
Сръбското командване все още разполага със значителни сили. Частите му се опитват да задържат подстъпите към Косово и да спечелят време за оттеглянето на армията. Българското настъпление обаче продължава, въпреки ожесточената съпротива и сложната оперативна обстановка.
Прищина и Призрен – решаващите дни
На 9 ноември българските войски навлизат в Косово по две направления. На следващия ден 9-а пехотна Плевенска дивизия овладява Прищина след бой. Успехът ѝ е съпроводен с пленяването на значителен брой сръбски военнослужещи и на голямо количество оръжие и военно имущество.
Настъплението продължава към Призрен – важен пункт по пътя на отстъпващите сръбски сили. На 16 ноември 3-та пехотна Балканска дивизия овладява града след бой. Там сръбската армия понася нови тежки загуби, а възможностите ѝ да запази организирано управление над своите части допълнително намаляват.
Сраженията не са само поредица от превзети градове. Те са част от преследването на противник, който се опитва да избегне обкръжението и да запази колкото е възможно повече от личния си състав. Българските войски трябва да продължат настъплението, да преодоляват съпротивата и да овладяват последователно важните комуникационни направления.
Войната отвъд бойното поле
Косовската операция се развива в условията на тежка есенно-зимна кампания. Продължителните маршове, затруднените комуникации и необходимостта от снабдяване на настъпващите части поставят сериозни изпитания пред войниците и командирите. Успехът зависи не само от действията на бойното поле, но и от способността на армията да поддържа темпото на настъплението и да осигурява боеприпаси, храна и транспорт.
Същевременно отстъплението на сръбската армия през албанските планини се превръща в една от най-тежките страници от историята на Сърбия през Първата световна война. Войници и цивилни поемат по трудни планински маршрути към Адриатическото крайбрежие, изправени пред студ, глад, болести и непрекъсната опасност.
Така военният разгром се превръща и в тежка човешка трагедия. Зад картите, оперативните планове и сведенията за пленници и трофеи стоят съдбите на хиляди хора, попаднали в безмилостните условия на войната.
Стратегическият резултат
Към края на ноември 1915 г. организираната съпротива на сръбската армия е практически сломена. Косовската операция допринася за завършването на кампанията срещу Сърбия и за установяването на връзка между частите на Централните сили на Балканите.
За Българската армия това е значителен оперативен успех, постигнат след поредица от тежки сражения в Сърбия и Македония. Той обаче не слага край на войната. Скоро вниманието на българското командване се насочва към новото стратегическо предизвикателство – укрепването на позициите на юг и противопоставянето на силите на Антантата, съсредоточени около Солун.
Косовската операция от 1915 г. остава част от историята на българското военно изкуство – пример за настъпателни действия на няколко направления, взаимодействие между съединения и продължително преследване на отстъпващ противник. Тя напомня и за цената на войната, в която успехите на бойното поле вървят редом с човешките загуби и изпитанията на цели народи.
