В разгара на Сръбско-българската война от 1885 г. защитата на Видин се превръща в изпитание за младата българска армия. Докато основните сили на противника са насочени към София, на северозапад българските защитници трябва да спрат настъплението на Тимошката армия и да не допуснат овладяването на стратегически важната Видинска крепост.
Заплахата над Северозападна България
След обявяването на войната от Сърбия на 2 ноември 1885 г. сръбското командване предприема настъпление по две основни направления. Докато Нишавската армия се насочва към Сливница и София, Тимошката армия под командването на генерал Милойко Лешанин получава задачата да овладее Северозападна България и Видинската крепост.
За защитата на този район българското командване създава Северния отряд начело с капитан Атанас Узунов. В неговия състав са включени няколко отделни формирования, разположени във Видин, Брегово, Кула, Белоградчик и Берковица. Организацията на отбраната обхваща не само крепостта, но и подстъпите към нея, пътищата и важните населени места в региона.
Особено значение има и Дунавската флотилия, чиито кораби осигуряват превоз на войници, оръжие, боеприпаси и продоволствие. Така защитата на Видин се превръща в общо усилие на сухопътните сили и военноморските формирования.
Видин под обстрел
В средата на ноември сръбските части достигат подстъпите на Видин и започват действия по овладяването на крепостта. Българските защитници посрещат настъплението с организиран пушечен и артилерийски огън, като се стремят да затруднят придвижването и разгръщането на противника.
На 13 ноември сръбските подразделения предприемат атаки срещу бастиони № 5 и № 6. Българските военнослужещи оказват упорита съпротива и не позволяват на противника да овладее укрепленията. Въпреки натиска и достигнатите близки подстъпи към крепостта, отбранителната линия остава устойчива.
В тези напрегнати дни капитан Атанас Узунов отхвърля категорично предложението на генерал Лешанин да предаде крепостта. Отговорът му остава в историята като израз на решимостта на българските защитници да не отстъпят пред противника.
Контраударът променя хода на обсадата
Българската отбрана не се ограничава единствено до задържане на укрепените позиции. Капитан Узунов организира активни бойни действия извън крепостта, с които цели да разстрои разположението на сръбските сили и да облекчи положението на гарнизона.
На 14 ноември български подразделения настъпват в района на селата Калугер, Лагошевци и Арчар. Ударите по отделни участъци от противниковото разположение принуждават сръбските части да пренасочат сили и да се съобразяват с възможността за нови атаки.
На следващия ден българските формирования продължават действията си в района на Новоселци. В отделни участъци се стига до близък бой и ръкопашни схватки. Съчетаването на активната отбрана с излазите извън крепостта затруднява плановете на генерал Лешанин за нейното превземане.
Крепостта остава непокорена
Въпреки продължителния натиск сръбската армия не успява да постигне основната си цел. Устойчивостта на българските защитници, действията на отделните отряди и подкрепата на Дунавската флотилия осуетяват опитите за овладяване на Видин.
На 16 ноември пристига новината за постигнатото примирие, но бойните действия в района не прекратяват незабавно. Сраженията продължават и през следващия ден, когато военните действия са окончателно преустановени съгласно условията на примирието.
Така Видинската крепост остава в български ръце. Тимошката армия не успява да изпълни поставената ѝ задача, а Северозападна България е защитена от сръбското настъпление.
Урок по воинска чест и родолюбие
Отбраната на Видин е важна част от победоносния ход на Сръбско-българската война. Тя показва, че защитата на Съединението не е дело само на сражаващите се при Сливница и Пирот войски, а на цялата българска армия, която води тежки боеве по различни направления.
Името на капитан Атанас Узунов остава неразривно свързано с тази героична страница от военната ни история. Заедно с военнослужещите от Северния отряд, доброволците и моряците от Дунавската флотилия той допринася за опазването на Видин и за защитата на младата българска държава.
Обсадата на Видин през 1885 г. е свидетелство за силата на българския воински дух и за решимостта на един народ да защити правото си на национално обединение.
