Проф. Димитър Йончев,
д.ик.н., полк.о.р., НБУ
Но след 1989-а я тласнахме към модернизация на висока човешка и финансова цена
Промените на 10 ноември, свързани с армията, бяха силно повлияни от очакванията на новите ни партньори тя да не е гнездо, в което да се мътят преврати. За да няма комунистически реакции на ситуацията и офицерството да не може да организира съпротива на промените. Тя е интересна и геополитически, не полицията.
Партията в тези дни излизаше отвсякъде. Но преди всички останали силови структури към армията имаше силен натиск да се промени политическият й профил. И една от първите задачи беше да се назначи цивилно лице за министър на отбраната. То стана бързо и след това –
да се прекъснат връзките, наследени от Варшавския договор
И тогава за пръв път се сблъскахме с реалните проблеми от тези промени. А тези, които ни ги внушаваха, не познаваха атмосферата в армията и офицерството. Разсъждаваше се с категории учебникарски, исторически. А БА почти до края на 50-те г. има офицерство, което е в състояние да сменя власт, да се самоорганизира, както го е правила 60 г. преди това. Но след 1958 г. беше въведен партийно-политическият апарат в армията паралелно със службите на вътрешното армейско контраразузнаване. И партийните, и комсомолските организации, и ВКР взаимно се конкурираха и с командирския апарат. И ако някой някъде замисляше нещо, конкуренцията го осветяваше. Такова офицерство, което от 1958-а до 1988-а, време, в рамките на повече от една офицерска служба, е било лишено от всякаква инициатива и опит да бъде самостоятелно, не е било способно на преврат. Това не беше армията, срещу образа на която по време на Студената война се бореха отвъд Желязната завеса. 
И офицерският корпус след промените се разпадна надве. Едната част се приспособи и направи кариера. А другата, която нямаше възможност или желание за това, беше периферийна и бързо попадна под ударите на промяната. За 20 г. офицерският корпус понесе много морални и материални щети, защото уволненията ставаха не планомерно, буквално – в петък се прибираш от служба, в понеделник – вече не работиш. И тези резки съкращения и премествания отекнаха болезнено за военнослужещите. Тук
голяма вина имаме като политически елит
защото и до ден днешен в политиката не можем да отсеем и разделим надве въпросите – тези с общонационално значение и тези с партийно, свързани с определена програма. А реформата в армията беше общонационален въпрос, а не на една партия. И затова трябваше да намерят сили лидерите в началото на прехода да се разберат за промените. Защото при 20-годишна офицерска служба на мястото на пенсионираните за годината приемаш по-малко нови офицери в зависимост от това, колко си съкратил. Така за една служба от 20 г. съкратените щяха да напускат спокойно с всичките си гаранции. А тогава незаслужено много огорчени хора си отидоха от армията. Втората голяма проблематика беше свързана с материалната част. А БА беше част от един голям динозавър като Варшавския договор: и у нас имаше складирани много и различни видове въоръжения и муниции, а те искат поддръжка. Промените ни завариха със 17 модела военна авиация само в армията. Да не говорим за количеството. Тогава като председател на Комисията по сигурност във ВНС възложих да направят равносметка колко ни струва поддръжката на въоръжението. Не беше възможно всичко да се запази и въпросът беше: Какво правим… Да дадеш няколко танка на Македония е политически жест и не ти решава въпроса. От една страна, върви реформа, при което съставът рязко намалява от 130 000 души на няколко етапа, за да стигнем досегашното състояние. От друга, техниката трябва да се обслужва в готовност, а част от нея започва и да не ни трябва. Ние не решихме в следващите 25–30 г.
какво ще е основното ни очакване от ВС
И се оказва, че то е много ограничено – да можем да участваме с контингенти в операции извън България и да ги поддържаме с патрулиращи средства, със съответната авиация. Т.е. на нас не ни трябват хиляди танкове, тежка артилерия, голям флот. Ако това го бяхме решили тогава, нямаше да има вълнения за това, каква техника ни трябва. А когато правителствата се сменят без приемственост, парите се харчат много повече без комулативен ефект. Тласнахме армията по пътя на модернизация в контекста на НАТО. И успяхме, но с много тежка цена: чисто човешка, а и финансова. Имаше неверни стъпки, излишни неща, преживявали сме куриозни неща. Офицерите, които се изградиха в този период, живеят в среда, която не се е променяла, знаят какви са ценностите, всички са англоговорещи, участват в мисии, радват се на добро отношение и днес имаме много кадърни офицери. И общо взето, армията ни започва да прилича на това, което, ако имахме достатъчно политическа воля и зрялост, щяхме да видим преди 30 г., без да причиняваме всички щети. Т.е. 30-те години за армията са история с добър край, но доста скъпо платена. Като исторически резултат и като поука остана, че въпреки болезнения преход армията изпревари всички останали структури в реформирането си. Тя вече работи по стандарти, в които се вписва. Друг въпрос е качеството на хората, но когато говорим, че нямаме достатъчно професионални войници да сравним с други структури, качеството на кадрите е световен въпрос. И нямаме как да планираме връщане назад. Макар че направихме сериозни пропуски, когато
буквално прекъснахме живота на Строителни войски
с аргумента, че не са конкурентни по логиката на либералния пазар… Вместо постепенно да преминат в друга форма, за да работим с онзи контингент, който там получаваше образование и професия, и който по-късно се превърна в престъпен.
Това също трябваше да се реши с консенсус за реформите. Затова днес имаме закон за управление на системата на националната сигурност, без преди това на закон, който учредява системата. И без най-тънкото, висшият пилотаж в системата на сигурността в съвременния свят – взаимодействието между елементите. Това не се решава с фразата: При изпълнение на задълженията си структурите си взаимодействат. Това е знак колко продължава да ни е трудно да погледнем национално отговорно на въпрос като сигурността и в частност – на армията, на отбраната. Различията тръгват още от образованието – в едното не се говори за структурата на другото (съответно МВР и БА). А в закона за висшето образование в класификатора на научните направления националната сигурност е отделно от отбраната. Е, как отбраната да не е елемент от националната сигурнос? Това са все примери
как не можем да си подредим двора на сигурността
Не може в такава система основният ти фактор да е „да не дава Господ”. Геополитическият баланс изисква равновесие с основните външни интереси тук. Не можем да сме геополитически играч от световна величина, но трябва да разчитаме играта на интереси тук, за да се вписваме и да балансираме. В геополитиката няма добри или лоши, има силни или слаби. И да, армията преживява тежки моменти, но хората в нея запазиха самообладание. Тя не направи крачки в посока на някои страхове, че ще извърши нещо против властта. При кризисни моменти отделни лица от върховете й проявиха мъжество и у нас до кръвопролитие не се стигна. А ако трябва да използвам метафора, както ни е казвал Радичков, българинът много се колебае, като стигне до „Суматохата” – да влиза или да не влиза в нея, и предпочита да изчака. Ние сме така – „до ръба”. Смятам, че армията не е била на никой тукашен експерт в главата като опасен фактор, на някои външни – може би. Затова тя мина през една преизподня, която изтормози хората в нея. Но на национално ниво просто похарчихме повече пари по един неразумен начин, в резултат на което сега още не сме решили куп въпроси в материалната част. Но тя се вписа в съвременния свят. И от тук нататък ще зависи от процесите, които ще се развиват в НАТО. И доколко ЕС ще намери формите за европейска отбрана успоредно с колективната в Алианса.
