Манлио Брозио е четвъртият генерален секретар на НАТО от 1964 г. до 1971 г. Той е единственият италианец, заемал този пост. Роден е през 1897 г. в Торино. Брозио е дипломат от кариерата. Като генерален секретар на НАТО има втория по продължителност мандат от седем години след Йозеф Лунс.
През 1943 г., по време на окупацията на Италия, Брозио минава в нелегалност и става член на Комитета за национално освобождение. Започва дипломатическата си кариера като посланик на Италия в Москва през 1947 г., през 1952 г. е назначен в Лондон, през 1955 г. е изпратен във Вашингтон, а през 1960 г. е посланик във Франция. Награден е с рицарския кръст на Ордена за заслуги на Италианската република през 1955 г., а през 1971 г. президентът Ричард Никсън му връчва медала на Свободата.
Съпругата му е Клотилде Брозио. Манлио Брозио умира в Торино след кратко боледуване през 1980 г. на 82 години. През 2012 г. в Брюксел се провежда дискусия по повод на издаването на откритите години след смъртта му негови дневници. Медиите отбелязват, че са публикувани дневниците на Манлио Брозио, известен италиански дипломат и политик от Торино, който умело ръководи НАТО в едни от най-предизвикателните години за Алианса.
Дневниците позволяват да се надникне „в бъдещето на НАТО“, като погледът на читателя се фокусира и върху елементите на приемственост и промяна в историята на организацията по време на Студената война до срещите на върха в Лисабон и Чикаго.
Когато през август 1964 г. Манлио Брозио заема поста генерален секретар на НАТО, най-напред той впечатлява околните с високия си ръст и изисканите си маниери на дипломат. Макар винаги да изглежда сериозен и малко строг, всъщност тези, които го опознават по-отблизо, разбират, че той е много мил и сравнително срамежлив човек, освен това е истински алтруист. Винаги когато пътува със съпругата си през почивните дни за морския бряг, като види човек на магистралата, който иска да пътува на стоп, Брозио кара шофьора си да спре и да го вземе. Така един брюкселски хлебар цяла година се ползва от услугите му. В началото на мандата му в НАТО много хора смятат, че неговата дипломатическа кариера не му осигурява достатъчно „тежест“ в голямата политика, каквато имат предшествениците му. Скоро обаче става ясно, че той си тежи достатъчно на мястото и много добре се ориентира във външните и вътрешните конфликти. Брозио е убеден, че в НАТО не трябва да се допускат никакви вътрешни политически борби и всичко трябва да бъде поставено на мястото му. Той „има късмета“ да управлява Организацията на Северно-атлантическия договор в едно много турбулентно десетилетие. През това време Франция напуска интегрираните военни структури на НАТО. Между Гърция и Турция възниква напрежение заради Кипърския въпрос. Водят се преговори със Съветския съюз за контрола над въоръженията, войските на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия. Въпреки всички тези предизвикателства на заседанията на Северно-атлантическия съвет, които по право се ръководят от генералния секретар, Манлио Брозио успява да запази сътрудничеството и единството между съюзниците.
Освен че е роден дипломат, той е много педантичен и задълбочен човек. Чете внимателно всеки документ, който му се поднася от сътрудниците, и настоява да се запознава с всяка статия, която се публикува в „НАТО Ревю“. Във всекидневната му дейност негов пръв помощник е венецианската графиня Матилда де Марчело, която преди това работи като организатор на прочутия Венециански фестивал.
Съвременниците му помнят, че за своите 70 години Брозио е много активен, и освен че обича редовно да пътува със съпругата си до морето, за да се наслаждава на морския въздух, играе и тенис. При един от тези излети приливът изненадва семейство Брозио на място, откъдето връщането обратно до брега е невъзможно. А двамата съпрузи имат уговорена среща с шофьора на уречено място. Разтревоженият шофьор отива в полицията и за щастие след шест часа ги откриват здрави и невредими. Съпругата му Клотилде Брозио носи неговата фамилия, защото те са някакви далечни братовчеди. Имат и любимо куче Пулпо, което ги придружава дори и при официални посещения. Веднъж при едно такова посещение Пулпо се държи зле и се налага визитата да бъде съкратена.
Манлио Брозио е генералният секретар на НАТО, който премества Главната квартира от Париж в Брюксел през 1967 г. Налага се това да стане в съкратени срокове, затова при откриването има още незавършени работи, включително и по затревяването на свободните площи. За да се избегне дълбоката кал, на мястото на откриването развиват големи рулони с трева. Независимо от първоначалните съмнения в политическата „тежест“ на Брозио след края на мандата му през 1971 г. анализаторите са единодушни, че той оставя след себе си един жизнен Алианс, подготвен да се адаптира към всички предизвикателства на променливата среда за сигурност. Това е постигнато благодарение на изключителното умение на Манлио Брозио да решава умело и дипломатично противоречията между съюзниците по най-важните въпроси от дневния ред на НАТО. Затова остава в историята на организацията като „човекът консенсус“, като генералният секретар, който през целия си мандат деликатно и упорито гради основите на единството, разбирателството и съгласието в НАТО.
Смяната на стратегията
През 2005 г. по повод 25-ата годишнина от кончината на Манлио Брозио изтъкнатият историк и анализатор на НАТО Райън Хендриксън написва обзор за дейността на четвъртия генерален секретар, за да може делата на „деликатния и приятелски настроен човек“ Манлио Брозио да бъдат осветени в достатъчна степен за поколенията. Хендриксън е категоричен, че това, което не се е променило в НАТО през годините, е процесът на изграждане на консенсус, завещан от него. Той припомня и подчертаният маниер на Брозио да действа чрез „търпелива дипломация“ и лични разговори. Отива рано на работа и започва да чете една огромна купчина вестници, за да е наясно с актуалните политически събития по света. Помощниците му по това време са силно впечатлени и от факта, че познава отлично текущите дела в Алианса. Сутрешните му занимания включват и изучаване на немски език, защото иска да общува ефективно с всички съюзници.
„Ерата Брозио“, според Хендриксън, се характеризира главно с постигане на междусъюзническо единство и промяна на стратегическото мислене. Доктрината за незабавен военен отговор на всяко посегателство от страна на Варшавския договор срещу НАТО е заменена с идеята за „гъвкава реакция“. Това е следствие от появата на „Доклада Армел“, изготвен от белгийския външен министър Пиер Армел. Докладът е исторически за НАТО, защото променя стратегическото мислене и освен готовността за отбрана въвежда и необходимостта от политически усилия за постигане на баланс в отношенията между Изтока и Запада в името на разведряването в международната обстановка. Брозио категорично подкрепя доклада. Той е непоколебим привърженик и на трансатлантическото сътрудничество и увеличаването на разходите за отбрана.
