Младежкият театър посвети първия си спектакъл в сезона на 75-годишнината на актьора Стефан Мавродиев, от почти 50 г. знаково лице на трупата. Пиесата „Аз, Фойербах“ на немския автор Танкред Дорст е скроена точно за Маврото, както фамилиарно и с обич го наричат и сред публиката. В Камерната зала на театъра режисьорът Владимир Люцканов и сценографът Венелин Шурелов са създали изповедна атмосфера, която толкова пасва и на гласа, и на стила на доайена на театъра. А музиката на Петър Дундаков само нанася последен щрих на камерност.
И с напредването на действието ти се струва, че изповедта на героя, (възрастен актьор, върнал се след 7 г. в клиника в своя театър на кастинг за роля) се прелива в изповед и на самия актьор, обърнал поглед назад към целия си творчески път. С гордост и с тъга, със смях през сълзи. Режисьорът закъснява, артистът попада на младия му асистент и оттук започва сблъсъкът: между ценности, поколения и поглед към професията и живота. Заради откровеното и преднамерено приемане на стария актьор като отживелица от миналото.
Актьорът „се хваща“ да се докаже дори в очите на този младок и започва играта си на живот и смърт. Защото залогът е висок: Не приема нищо по-долу от това, че е част от миналото, но и от бъдещето на „своя“ театър, че той и днес е нужен – на театъра, на публиката и на живота… И колкото повече асистентът отнема надеждата му, толкова героят се вкопчва в играта. Не разбираш къде свършва историята на героя и къде прелива към тази на реалния артист на сцената. Остава актьорският код на Стефан Мавродиев, неповторимата искреност и истинност на играта му, гласът му, който не можем да объркаме с ничий друг. Който разговаря от сцената сякаш лично, актьорски маниер, който се отдава на малцина.
