– Олександър Иванович, къде се намирате сега? Още ли сте в Одеса?
– Не. Сега съм в своя роден град, градът люлка на украинския професионален театър, Кропивница. Градът е в тила, но имаше бомбардировки. Има загинали и ранени. Хората си помагат един на друг. Общата беда ни сплоти и обедини. Аз организирах доброволческа група, която включва повече от четирийсет човека. Ежедневно осигуряваме с топла храна около триста души. Използвам случая, за да поискам помощ от нашите български приятели. Ще бъдем много благодарни. Това ни поддържа в морален план. Колкото до Одеса – нея също я обстрелваха нашите ”братя”. Но да нападнат не се решават. Всички одесчани като един се вдигнаха да защитават родния си град. Армията ни сега е там, всичко ще бъде наред. Ние ще победим! В това сме уверени. Такова въодушевление, такъв подем, такива сплотеност и желание за победа нашият общ враг не очакваше. Те разчитаха, че някакви бутафорни ”есесовци” ще ги атакуват, а сега гинат с хиляди. Заради какво, ще ми се да ги попитам. Но да попиташ няма кого.
– Какво се случва в момента при вас? Има ли реална заплаха за живота ви?
– Опасност, естествено, има. Бомбардировки и обстрели на мирни градове, цинични убийства на мирни граждани. Всички тези факти ние документираме за новия ”нюрнбергски” процес над расистите. Целият свят видя кадрите, в които жителите на цяла Одеса се обединиха да пълнят чували с пясък за защитните съоръжения. Това се случва във всеки град. Ние не само такива барикади вдигаме. Ние правим и още много по-сериозни неща, за които обезателно ще разкажем след нашата победа.
– От какво се нуждаят защитниците на Украйна: от пари, въоръжение, логистика, с какво може да им помогне България?
– И пари, и въоръжение, най-вече, тежко и съвременно въоръжение никак няма да ни бъде излишно. Както знаете, Украйна се отказа от тежкото си и далекобойното въоръжение под международната гаранция за нашата безопасност. Но тези гаранции фактически се оказаха празнословия. А Будапещенския меморандум се оказа безполезна хартийка. Ние не получихме поддръжка, когато Русия окупира украинския Крим, когато се разгоря войната в украинския Донбас. А това какво именно цели Кремъл с тази война, открито пише руският ветеран Игор Стрелков. Сега Европа, макар и с огромно забавяне, започна да изпълнява своите ангажименти по Будапещенския меморандум. А един от ”гарантите” за нашата безопасност, Русия, вероломно, още през 2014 г., започна война против Украйна. И настоящите бойни действия са само продължение на започнатото. Стана така че чрез равнодушната и формалната ”голяма загриженост” на Запада не се взеха реални мерки срещу кремълските агресори.
– Споменахте, че се грижите за топлата храна на защитниците на града. Храните триста души. Къде се случва това?
– В кафето на филхармонията. Готвим храната там, а след това я разнасяме по блок постовете и подразделенията на териториалната отбрана и въоръжените сили, които се намират далеч от собствените си бази за снабдяване. Помагаме и на бежанци.
– Как ще завърши войната? И кога?
– Уви, войната няма да свърши скоро. Украйна фактически се сражава един на един с руските окупатори. Помощ има. И благодарим за нея! Но за бърза победа ни е нужно мощно съвременно оръжие: самолети, ракети, ПВО.
– Какво бъдеще очаква Путин? Зеленски?
– Путин и неговите сподвижници ще бъдат съдени като военнопрестъпници. И тук смъртното наказание няма да им се размине. Ще осъдят даже човеконенавистния путинизъм. Путин очевидно си е мечтаел да влезе в историята на бял кон, като победител. А ще си отиде с примка на шията. Иначе тази хидра, ”путинизмът”, все някога отново ще се възроди. Защото Путин е рецидив на недовършения сталинизъм. А Зеленски след изтичането на мандата му отново ще се яви на президентски избори. Ние сме демократична страна и президентският пост е изборен, заема се от държавен служител, а не от пожизнен цар. Сега Зеленски е олицетворение на украинския народ. Олицетворение, а не въплъщение. Това не е война на Путин със Зеленски. Това е война на Путин с украинския народ.
– Литературната история свидетелства за това, че военновременните периоди са едни от най-плодотворните за изкуството? Пишете ли сега? Или имате други, по-неотложни задачи?
– Пиша. Но малко. Правя записи. Но сега, за победата, това не е главното, въпреки че словото също е оръжие.
– Имате ли наблюдение как се чувстват нашите сънародници, бесарабските българи, в Одеса. И изобщо хората от всички етнически групи, които живеят там. В това число и рускоезичните украинци?
– Всички ние сега и българи, и украинци, и руснаци, и евреи, цигани, арменци, грузинци и всички останали етноси сме един украински народ! Народ, обединен от ценностите на хуманизма и борбата за свобода.
– Аз сам видях, когато ме поканихте на литературния семинар ”Куст” в гр. Ровно през 2017 г., че имате много приятели украински писатели и поети от различни места в Украйна. Поддържате ли връзка сега с тях? Как са те?
– Разбира се, поддържаме връзка. Има много писатели, които пострадаха от московската агресия. Ние им помагаме. Има и писатели, които ни оказват реална помощ в това благородно дело. Невъзможно е да оценя помощта, която оказват и моите приятели, писатели от Европа и Америка. Тя е важна не толкова в материален план, но и като жест на солидарност в нашата борба. Не се осмелявам да назова имената им без тяхно съгласие. Но, повярвайте, те никак не са малко.
– И накрая, какво бъдеще чака Украйна, а в това число и Русия според вас? Има ли реална ядрена опасност за света? Какви са вашите прогнози?
– Ядрена опасност има и ще има, докато такова оръжие се намира в ръцете на руските авантюристи и фанатици от шайката на Путин. А Украйна задължително ще влезе в ЕС и НАТО! Това е залог за мира на континента. Москва ще потъне в собствените си миазми. И това ще бъде съпроводено от огромни катаклизми, хуманитарни и технологически катастрофи на глобално ниво. Но изборът е на тези, които си избраха Путин, а той избра войната. Мир вам, скъпи български приятели! Мир и благополучие! Благодаря за подкрепата! Победата ще бъде наша!
