Явор Райчев
Изминалата 2019 г. остави в наследство на новата 2020 редица международни кризи и конфликти. Ето кои са десетте най-важни предизвикателства пред световната сигурност, които трябва да следим внимателно през високосната година.
Сблъсъкът на геополитическите полюси
Времето, в което САЩ бяха единствената суперсила, изглежда безвъзвратно отминало. Русия се очерта като най-активния борец срещу еднополюсния свят. Въпреки своите по-скромни технологични, икономически и военни способности страната заявява претенциите си да бъде „другият полюс“. Русия показва умение да се възползва от специфичната си историческа и географска позиция, месейки се активно в политиката на съседни страни, които тя смята за своя сфера на влияние. В действие влизат няколко основни инструмента – от поддържане на проруски политици и режими през икономическа и енергийна зависимост до създаване на етнически, религиозни и езикови кризи за гарантиране на контрол върху части от територията на други страни, активна дезинформационна кампания, военна инвазия. В същото време Русия се утвърди като надежден партньор, алтернатива на САЩ, на редица недемократични режими. Гигантът Китай е по-предпазлив от Русия. Пекин се стреми към ограничаване на вътрешното недоволство и установяване на стабилност чрез опити за асимилация на мюсюлманското уйгурско малцинство и сдържане на протестите в Хонконг. Европа въпреки своя огромен технологичен, икономически и демографски капитал не се очертава ясно като отделен полюс. През 2020 г. Русия и Китай вероятно все повече ще се сближават, като Москва ще се примири с ролята на младши партньор.
Украинската
жарава
Разрешаването на военно-политическия конфликт в Източна Украйна зависи повече от Русия, отколкото от Киев. За да се стигне до развръзка, Кремъл трябва да бъде притиснат и да отстъпи или Украйна да се съгласи с определени искания, гарантиращи руското влияние в страната. Признаци има по-скоро за второто. Някои европейски лидери търсят сближаване с Путин, въпреки че за момента антируските санкции са факт. Русия няма изгода от решаване на конфликта в Донбас. Неговото протакане би могло да доведе до все повече подкрепа за проруски партии и политици, които да върнат Украйна в орбитата на Москва. Това заедно с евентуална бъдеща анексия на Беларус би представлявало успешен завършек на руския имперски геополитически проект. Подобни събития обаче едва ли ще се случат точно през 2020 г.
Брекзит – вече
не е смешно
Вицовете за Брекзит се множат, но нито на ЕС, нито на Лондон им е смешно. Дебатът и преговорите излязоха извън контрол и вместо двете страни да се занимават с други важни проблеми, те губят ценно време и енергия в дискусии вече над 3 години. За щастие британският парламент излезе от състоянието на блокаж и през 2020 г. най-сетне ще станем свидетели на излизането на Великобритания от ЕС. За жалост никой не се наема да прогнозира как ще изглеждат бъдещите отношения между Лондон и Брюксел, въпреки че времето за преговори критично намалява.
Войната
в Йемен
Този военен конфликт почти не присъства в българските медии, но той преплита в себе си голяма част от основните вражди и проблеми в Близкия изток – противопоставяне между шиити и сунити, между Иран, от една страна, и ОАЕ и Саудитска Арабия от друга, терористична организация, контролираща 36% от територията на Йемен или два пъти територията на България, недалновидна европейска и американска политика, задълбочаваща и без това дълбоките противоречия, глад и болести, стотици хиляди убити и изселени в резултат на войната. Все пак през 2020 г. конфликтът може да започне да изстива и има надежда, че поне временно ще утихне
Либийско уравнение
с много неизвестни
От всичките конфликти този в Либия е с най-много неизвестни. Страната е бойно поле, на което играят множество световни и регионални сили. След Кадафи Либия на практика се разпадна и в момента три лагера се борят за надмощие, един от които е „Ислямска държава“. Подкрепяният от Русия, Египет, Саудитска Арабия и Франция, генерал Хафтар започна офанзива срещу Триполи през април 2019. Неговият противник Файез Ал-Сарадж се радва на поддръжка основно от Турция. Анкара дори обяви готовност да изпрати редовна армия в Либия и вероятно ще го стори. Това може да предизвика открита намеса и от други външни сили. Ситуацията е взривоопасна, страните са в патово положение. Не е ясно дали мирните преговори ще се състоят през пролетта, както е предвидено. Но дори Триполи да падне, няма гаранция, че това ще доведе до стабилност; през 2020 г. ситуацията в Либия по-скоро ще се изостря.
Ким и Тръмп – край
на флирта
Въпреки флиртовете между Тръмп и Ким през 2019 г. проблемът със Северна Корея е далеч от разрешаване. В последните седмици отношенията охладяха допълнително, след като Ким заговори за „коледен подарък“ за САЩ. Малко вероятно е през 2020 г. да има нови срещи с лидера на Северна Корея, което може и да е за добро – зле подготвените и безплодни контакти, които няма как да доведат до пробив, може само да влошат положението. Най-вероятно през започващата година противопоставянето ще продължи, като е възможно санкциите да станат още по-сурови, а САЩ да разширят военните учения с Южна Корея и Япония. Времето тече в полза на Ким, чиято ядрена програма все повече се усъвършенства.
Турция заравя
мина в Сирия
Горещата част от войната в Сирия върви към своя край. Благодарение на Русия Асад остана президент, а след разгрома над „Ислямска държава“ страната, като че ли престана да бъде интересна за САЩ и ЕС. От това се възползва Турция, която окупира територии в Северна Сирия и смята да ги засели с милиони бежанци. Това ще заложи основите на етническо напрежение за десетилетия напред. През 2020 г. Асад едва ли ще има смелост да нападне турските войски в Сирия, още повече че Москва и Анкара в момента са в отлични отношения, което дава надежда за военно затишие, но не и за мир. Но военните успехи на Турция ще й дадат смелост да започне и други авантюри като например намеса в Либия. Югоизточната ни съседка и съюзник в НАТО ще става все по-агресивна, за да затвърди позициите си на регионална сила.
САЩ и Иран: на ръба
на войната
През 2019 г. и особено в началото на 2020 г. САЩ почти стигнаха до война с Иран. Откакто Тръмп реши да се оттегли от ядреното споразумение от 2015 г., той започна политика на засилен натиск, която доведе не до капитулация на Техеран, а до рестартиране на ядрената му програма и до брутални репресии на правителството срещу протестиращи. За ескалация на напрежението спомагат и постоянните израелски набези срещу ирански цели в Сирия и Ливан. Алтернативна възможност би било САЩ или Иран да направят първата стъпка към връщането към споразумението, което би било най-добрият, но невъзможен сценарий.
Венецуелската
черна дупка
Един от най-големите провали на евроатлантическата политика е този във Венецуела. Страната е истинска черна дупка – бедността и хиперинфлацията са на рекордни нива, правителството е изолирано и под санкции, но Мадуро е все още на власт с поддръжката на военните. Международната общност отказа да даде повече от политическа подкрепа за младия опозиционер Гуайдо. Така промяната не се осъществи, а правителството допълнително засили репресиите. През 2020 г. положението вероятно няма да се промени, защото Гуайдо не може да обещае на военните нищо повече от онова, което те вече имат.
Европейските
раздори
Причината да поставя ЕС в този „конфликтен“ списък е, че с всяка изминала година неразбирателствата в Съюза растат, а разминаването между Западна и Източна Европа е все по-сериозно. Франция залага на модела „Европа на две скорости“, с което Унгария и Полша не са съгласни. Силният мигрантски натиск в Италия и Гърция не е споделен от северните държави, което създава и напрежение по оста юг–север. Нови популистки движения набират сила, а старите партии са в криза. Като прибавим към това и очертаващите се усложнения около Брекзит и недобрите отношения със САЩ, то ние имаме рецепта за нестабилност, която намалява влиянието на ЕС в международен план. Тази тенденция ще се запази и през 2020 г.
