#Мъжътмиевиновен” е от спектаклите – събития в Сатиричния театър този сезон. И зрителите имат няколко основания да го изберат. Това е моноспектакъл на Силвия Лулчева, едно от най-ярките лица на българския театър в момента. След изпълненията й във „Ветрилото на лейди Уйндърмиър” на Оскар Уайлд и в „Телевизионна мрежа” (по носителя на 4 „Оскар”-а филм), тя застава лице в лице с публиката в най-новото пространство на Сатирата („Комеди бар Happy Сатира”).
Спектакълът е перфектен „подслушан” монолог в съзнанието на една театрална звезда. Но не само за театралните й дилеми, напротив. Текстът на Лиза Шопова, дъщерята на актьорското семейство – Наум Шопов и Невена Симеонова, обелва пласт по пласт душевните терзания на женската душа, която, откривайки себе си, открива в края на краищата и най-близкия си човек. Един монолог – всъщност обяснение в любов към Мъжа в твоя живот… Във вре
мената на Metoo.
Борбата и ваденето на собствените демони е и изповед за това, колко е трудно на една „обикновена” жена да бъде и блестяща театрална прима, за която най-сакралното е професионалният успех, и непоказването на светло на собствените ти слабости. За цената му искрящо и задъхано ни разказва тази толкова темпераментна актриса. „Аз съм бегач на дълги разстояния”, е една от репликите на героинята, само че не бягам „към”, а бягам „от”. И ставам все по-млада, все по-руса, все по-висока…”.
Обръщайки се назад към ролите й, се питаш какво не би могъл да изиграе този театрален хамелеон – от най-дълбоката трагедия до комедията… И някак винаги да те пререже с една реплика, поглед или пауза. Като че ли всяка роля, която избира да играе, е писана за нея.
Дуото Силвия Лулчева–Лиза Матева може да стане запазена марка на театъра, ако актрисата драматург открие и освети още значими теми – интересни за нея и не толкова видими за „обикновения” зрител. Напомня за усета към детайлите на друг млад драматург, носител на „Аскеер”, Оля Стоянова. А след няколко, немалко сезона, трупата на театъра отново става „звездна”.
