доц. д-р инж. Георги МАРИНОВ
Руската преса публикува информация за свръхмощно стрелково оръжие, пред което бронеплочи и бетонни стени на здания не са надеждно средство за защита. Оръжието е автоматен комплекс с наименование ШАК-12 (щурмови автоматен комплекс), което от 2011 г. е част от арсенала на руските специални подразделения.
Идеята за създаване на оръжието се появява след
терористичния акт в училище № 1 в Беслан
през 2004 г., където загиват над 300 души. За сравнително краткото време за неговото използване то се оказало идеално средство за борба с терористите в градски условия и за близък бой. С негова помощ станало възможно ликвидиране на целта с първия изстрел. Неговите качества били потвърдени в реални бойни действия в Сирия.
През ноември 2019 г. американското издание National Interest нарича ШАК-12 ужасът на бойното поле. Изданието отбелязва, че масивният и къс корпус на патрона е подходящ за стрелба с тежки куршуми с малка скорост за изпълнението на специални задачи. Това оръжие е разработено от конструкторите на „Конструкторското бюро за приборостроене” с ръководител Владимир Злобин. То притежава уникални поразяващи способности, даващи възможност за ефективна борба с терористите. Произвежда се в Ижевския машиностроителен завод.
Автоматът АШ-12 е основният компонент на комплекса ШАК-12. Той може да води както единичен, така и автоматичен огън. Това не е характерно за оръжия с голям калибър, тъй като оръжието е предназначено за новите големокалибрени патрони 12,7х55 мм. Ефективната далекобойност при стрелба на автоматичен режим е до 400 м, при което огънят може да се води
от различни положения включително и стоешком.
Специалните патрони с калибър 12,7 мм са снарядени с утежнени куршуми и сравнително къси гилзи с дължина 55 мм. При изстрел куршумът излита с дозвукова скорост – 290–315 м/с. Това позволява използване на заглушители на звука. За да бъде намалена скоростта на изстрелване, масата на куршума е увеличена до 76 г., което води до увеличаване на съпротивлението му в каналите на цевта.
Това обаче не се отразява на дулната му енергия, която достига до 3600 джаула. За да може да се осигури нормална работа на автоматиката, дължината на патрона е намалена до 97,3 мм. Намалените габаритни размери и маса на патроните позволяват увеличаване на носимото количество боеприпаси от бойците.
Една от разновидностите на патроните, които се използват от автомата, са със закалени стоманени сърдечници, когато е необходимо да се поразяват цели за укрития или снабдени със средства за индивидуална балистична защита. По данни на производителя такъв бронебоен куршум е способен да пробие три стоманени листа с дебелина 16 мм, разположени един зад друг. Това означава, че успешно могат да се пробиват броните на леки бойни машини на пехотата, на вертолети или дронове.
Друг вид патрони са с куршуми с леки алуминиеви сърдечници. Тези куршуми бързо се деформират и губят скорост при съприкосновение с прегради и не позволяват възникване на рикошети. Това е особено важно при водене на престрелки в населени места и по лица, намиращи се под въздействие на наркотици и силнодействащи психотропни вещества, които силно ограничават болезнената чувствителност на поразените.
Патроните с куршуми с тежък оловен сърдечник са тези, които рязко намаляват скоростта на изстрелване под нивото на звуковата скорост и те се използват при стрелба със заглушителте на звука. Автоматът е разработен по схемата „бул-пап”, при което част от цевта и ударно-спусковият механизъм са разположени в приклада, а пълнителят е зад спусковата скоба. По този начин общата дължина на оръжието се намалява значително за сметка на някои незначителни усложнения на спусковия механизъм, свързани с необходимостта от увеличаване на лостовата система за освобождаване на затвора. Благодарение на това общата дължина на АШ-12 е само 675 мм а масата – 5,2 кг, което за оръжие с такъв голям калибър е сериозно постижение.
Работата на автоматиката на оръжието е основана на използване на принципа на отката при къс ход на цевта. Това е принцип, използван при оръжия, стрелящи с пистолетни патрони, и не е характерен за автоматичните оръжия. Конструкторите са стигнали до извода, че не е приложим и най-широко използваният принцип на работа на оръжията, стрелящи с пушечни и междинни патрони, тъй като големокалибреният патрон, снабден с различна маса на куршумите, създавал проблеми при стрелба. За това след серия изпитвания те възприели нетрадиционния принцип, който осигурил стабилна работа при всякакви условия на обстановката и при използване на различните патрони на комплекса.
Оръжието е снабдено с превключвател на вида на огъня, който е разположен над спусковата скоба. За да бъде постигната малката маса на автомата, голяма част от корпуса е изработена от алуминиеви сплави и високоустойчиви на удар полимери. Върху корпуса са монтирани четири стандартни „пикатини” релси на които при необходимост се разполагат различни мерни прибори и тактически устройства.
Големокалибрените патрони се разполагат в едноредни пластмасови кутиеобразни пълнители с вместимост 10 или 20 патрона. В комплекса ШАК-12 освен автомата АШ-12 влизат и различни приспособления, осигуряващи използване на оръжието за различни цели. Такива са огнегасителят, позволяващ използване на автомата нощно време без демаскиращия огън на излитащите барутни газове. Освен това в комплекса влиза и тактически заглушител на звука, използван при специалните антитерористични операции. Използването на заглушителя е особено важно при стрелба от закрити пространства, тъй като без него големокалибрените патрони произвеждат силен демаскиращ звук.
Още при появата на оръжието мнозина скептици отбелязват, че големокалибрените патрони с тежки куршуми биха предизвикали твърде голям откат, който при автоматичен огън би увеличил разсейването на попаденията. Обаче бойци, които са имали възможност да използват многократно това оръжие, твърдят, че то притежава необходимите точност и стабилност
при автоматичен огън и по тези показатели то не се различава от оръжията, използващи пушечни патрони с калибър 7,62 мм, които масово се намират на въоръжение в различните армии.
Разработен е вариант на оръжието, към което може да се закрепва подцевен гранатомет – барабанен тип.
Британските SA-80 търпят непрекъсната модернизация
През 1971 г. във Великобритания стартирал процес на разработване на ново индивидуално армейско оръжие. Целта била да се създаде ново малокалибрено оръжие, което да замени морално остарялата 7,62-мм щурмова пушка L1A1, произвеждана по белгийски лиценз. По това време водещите страни в оръжейното производство се насочват към разработването на оръжия, предназначени за нискоимпулсните малокалибрени патрони, които при автоматичен режим на стрелбата
имат по-малък откат
и по-висока точност
След проведено специално изследване британските оръжейни специалисти успели да формулират комплекс тактико-технически изисквания към ново индивидуално оръжие (IW – Indiwdual Weapon) и леко оръжие за поддръжка (LSW – light support weapon). Разработката била възложена на фирмата Royal Small Arms Factory.
Конструкторите не възприели американския патрон .223 Remington (5,56х45 mm), а насочили усилията си към създаване на нов патрон с по-малък калибър – 4,85 мм. Така през 1974 г. се появил патронът 4,85х49 мм. Той имал куршум с маса 3,11 г, който се изстрелвал с начална скорост 930 м/с и получавал дулна енергия 1345 джаула. След две години работа (през 1976 г.) на демонстрация в пехотното училище в гр. Уорминстер били представени прототипите на IW и LSW, след което започнали усилени полигонни изпитвания.
През 1980 г. обаче американският патрон 5,56х45 бил приет като стандартен за страните от НАТО и се наложило бързо преконструиране на създадените вече оръжия. Така се появила новата 5,56-мм система с обозначение SA80 (Small Arms М 1980). Тя била подложена на серия изпитвания през 1984 г. и приета на въоръжение през есента на 1985 г. Системата включвала щурмова пушка L85A1, лека картечница L86A1 и учебна пушка L98A1 с ръчно презареждане. Най-новата разработка в рамките на системата SA-80 и скъсеният автомат L22 са за нуждите на бронетанковите подразделения и екипажите на бойни машини във Великобритания.
Щурмовата пушка L85A1 е конструирана по схемата „бул-пап”. Автоматиката работи по принципа на отвеждане на част от барутните газове от цевта и използването им за задействане на затвора. Затворът е свързан с газово бутало, извършващо къс ход. За осигуряване на нормална работа на автоматиката при различни условия на бойната обстановка L85A1 се снабдена с трипозиционен газов регулатор. Той се включва при стрелба в условията на повишено замърсяване или при използване на подцевен гранатомет и за изстрелване на гранати. С негова помощ се регулира количеството на барутните газове, които се подават към газовото бутало.
При изстрел затворът се заключва към цевта чрез извъртане с помощта на 7 бойни упора. Затворната рама се придвижва по две направляващи оси, без да се трие по вътрешната повърхност на цевната кутия. Възвратната пружина е разположена над направляващите оси
Ръкохватката е закрепена неподвижно към затворната рама от дясната страна и при изстрел се движи заедно с рамата. Това се отчита като сериозен недостатък на конструкцията. Използващите оръжието споделят, че при автоматичен режим изстреляните гилзи се изхвърляли към движещата се ръкохватка и често попадали обратно в цевната кутия, предизвиквайки задръжки. Отчитайки препоръките на специалистите, производителите променили формата на ръкохватката.
Ударно-спусковият механизъм има предпазител във вид на напречно придвижващ се бутон, разположен над спусковата скоба. От лявата страна на цевната кутия е разположен превключвателя за вида на водения огън с две положения за водене на единичен или на автоматичен огън. При автоматичен огън темпът на стрелбата е 700 изстр./мин.
Цевната кутия е щампована от листова стомана, като към нея са заварени усилващи елементи.
Прицелните приспособления включват оптичен мерник SUSAT с четирикратно увеличение. С негова помощ може да се води
точен огън на разстояние до 500 м дори в условията на силно намалена видимост. Този мерник се използва главно от пехотните подразделения. Останалите подразделения използват откритите мерни прибори
Оръжието използва 30-зарядни пълнители, които могат да се поставят и в пушките М-16. Това е едно от изискванията на НАТО за осигуряване на оперативна съвместимост. Един от характерните недостатъци на модела L85A1 са тънките стени на отвора, в който се закрепва пълнителят. Този недостатък е отстранен при варианта на оръжието L85A2. Освен това към L85A2 може да се закрепва 40-милиметров подцевен гранатомет на немската компания Heckler–Koch. Към този модернизиран вариант на оръжието мерникът SUSAT бил заменен с ACOG, който включвал оптичен и колиматорен мерник. За повишаване на надеждността на работа някои детайли били изработвани от по-качествени материали.
Късата ложа под цевта, пистолетната ръкохватка и амортизиращата наставка на приклада са изработени от ударноустойчиви полимери. Върху цевната наставки били изработени „пикатини” релси за монтиране на голямо количество допълнителни приспособления.
Оръжието е снабдено със сгъваем приклад, който може да се регулира по дължина. Със сгънат приклад общата дължина достига до 770 мм при дължина на цевта 518 мм. Теглото без пълнител възлиза на 3,82 кг.
В специализираната литература се отбелязва, че надеждността на оръжието се оказала ниска. При нейното използване в Персийския залив през 1991 г. и в събитията в Афганистан през 2002 г. британските пушки показали силна чувствителност към замърсяване. Освен това при стрелба с огнегасител от положение „лежешком” излитащите барутни газове вдигали облаци от прах, което демаскирало позицията на стрелеца. Засечки възниквали и вследствие на замърсяването с прах и пясък.
Не получил широко разпространение и скъсеният вариант SA80 Carbine с дължина на цевта 290 мм, предназначен за екипажите на бойните машини.
През 2016 г. било обявено, че L85A2 ще бъде подложена на нова модернизация, за да бъде увеличен срокът за нейното използване. Първите модернизирани варианти с обозначение L85A3 започнали да постъпват в британската армия през 2018 г. Те се отличавали с нова облекчена цевна наставка, с удължената „пикатини” релса и по-модерните оптични мерници. Новият вариант бил оцветен в пясъчен цвят вместо в черен.
