Заразата COVID-19 започна като медицински проблем, но бързо се превърна в глобален фактор на промяната в икономическия и политическия живот. Много неща от нашето ежедневие вече не се същите. Повечето от промените ще са нетрайни, но пандемията ще сложи своя отпечатък и върху някои дългосрочни тенденции и процеси в световната политика. Ето 9 от тях.
Глобализацията е на кръстопът Пандемията COVID-19 е ярък лъч светлина, позволяващ ни да видим до къде е стигнало взаимното обвързване между държавите, фирмите и хората в днешния свят. Бариерите пред световната търговия бяха станали много ниски, а в нашия Европейски съюз са напълно заличени. Компаниите местят производствата си от една държава в друга, а диверсифицираната им акционерна структура понякога дори не позволява да определим тяхната националност. Хората стават все по-мобилни и пътуват по света в търсене на по-доходна работа, по-уютна жизнена среда и по-добри управници. Географията вече не бе пречка за реализиране на житейските планове, тя като че ли си бе отишла в миналия век.
Завръщането на географията Не, оказа се, че географията не си е отишла съвсем, коронавирусът я върна с гръм и трясък. Огнищата на заразата имат точна пространствена локализация и изведнъж стана ясно, че сигурността на хората зависи от това къде се намират – през януари и февруари бе по-добре да си в Европа, а сега – в Китай и Източна Азия. „Светът е плосък“ – така Томас Фрийдман озаглави един от своите политически бестселъри преди 15 години. Днес „плоският свят“ е насечен от гранични проверки, спрени самолетни полети и карантинни мерки. Гастарбайтери, туристи, хора, гостуващи при роднини в чужбина – милиони човешки същества напускаха панически чуждите страни и търсеха път към Родината. Постгеографският свят се оказа неуютен.
Реваншът на националната държава Притисната от всевластието на международни структури от типа на ЕС и от мултинационалните компании, националната държава отстъпи доста властови терен през нашия век. Пандемията й даде шанс да си върне част от позициите. Основна функция на държавата е да предоставя сигурност на своите граждани. А имено сигурността става най-важното благо когато мнозина се боят за живота си. Затова правителствата на демократични държави с лекота налагат извънредно положение, изземват част от функциите на пазара и посягат на някои граждански свободи. Почти никой не роптае, защото е ясно, че извънредните мерки са необходими и без принудата на държавата положението ще се влоши. Но да сме наясно – това е временно, след края на пандемията гражданите още по-настойчиво ще изискват правата си.
Провали ли се ЕС?
Европейският съюз не прави нищо за справяне с коронавируса. Това твърдение можете да чуете не само от рупорите на руската пропаганда. То издава дълбоко неразбиране за това какво представлява ЕС и как се разпределят управленските правомощия между Брюксел и държавите членки на Съюза. Теренът за действие на Еврокомисията е преди всичко в сферата на икономиката. Така пише в учредителните договори на ЕС. А COVID-19 е криза в сферата на сигурността – област, в която правомощията са в ръцете на националните държави. Затова те въвеждат извънредно положение, създават кризисни щабове, инструктират гражданите какво да правят и какво – не. Погледнете дори бюджетите – този на ЕС е над 10 пъти по-малък от сбора на националните бюджети на 27-те страни членки. А Брюксел прави това, което е в правомощията му – да се бори с икономическите последствия от пандемията. На първо място чрез временна либерализация на бюджетната дисциплина, която развързва ръцете от отделните правителства да насочат финансов ресурс към най-пострадалите бизнеси и хора. А Европейската централна банка ще изкупува държавен и корпоративен облигационен дълг, за да предотврати финансовия срив.
Медицинският национализъм Мнозина смята, че пандемията усилва национализма. Аз имам някои резерви към това твърдение, поне що се отнася до национализма като умонастроение на масите. Но несъмнено е едно – сега всяка държава се стреми да укрепи своята система за здравеопазване и в този си стремеж влиза в остра конкуренция с други национални държави. България забранява износа на маски и защитни медицински облекла. Но абсолютно същото правят и повечето държави в Европа. В същото време има борба за осигуряване на внос на жизнено необходими медицински изделия. Премиери и президенти активират лобистки канали и лични връзки, за да се доберат до ценните доставки, заобикаляйки свободния пазар. Наред с добре познатите етнически, религиозен и граждански национализъм, пред очите ни се ражда и медицинският национализъм.
Протекционизъм и пазар През последните години икономическият протекционизъм не се радваше на особена популярност. Капиталите, хората, а дори и заводите са мобилни и лесно бягаха от една държава в друга. Коронавурисът обаче ни накара да преосмислим ролята на защитните бариери за националната икономика. Редица развити държави осъзнават, че производството на някои стоки и услуги има не само икономически измерения, но е свързано с националната сигурност. В Европа бият тревога, че голяма част от лекарствата се произвеждат в Индия и Китай. А какво да кажат американците – при тях китайски са 97% от антибиотиците. Затягането на карантинните мерки нарушава все по-голяма част от сложните вериги на доставки в промишлеността. Най-страшното може да дойде, ако затрудненият внос обърка работата на хранително-вкусовата индустрия.
Кимерика умира Политолозите са измислили името Кимерика (игра на срички между имената Китай и Америка), за да обозначат един от прогностичните модели за бъдещето на света, предвиждащ съвместна глобална китайско-американска доминация. През последните години теоретичната Кимерика боледуваше сериозно, а коронавирусът направо я уби. С типичната си грубиянщина Тръм нарича COVID-19 „китайския вирус“, което хвърля Пекин в гняв. От своя страна самият говорител на китайското външно министерство намеква, че новият коронавирус е изобретен от американските военни, които са го пренесли в Ухан. Американците привикват китайския посланик във Вашингтон да му размахат пръст заради раздухването на тази конспиративна теория и от своя страна обвиняват властите в Пекин, че носят главна вина за пандемията, защото не са реагирали адекватно в първите месеци след появата на вируса. Накратко – американско-китайските отношения са заразени с коронавирус.
Диктатори и демократи Демокрацията несъмнено е най-добрата форма на обществена организация, но дали пък диктатурата не се справя по-успешно по време на криза? Коронавирусът отново актуализира това питане. Китайските репресивни органи успяха да затворят по домовете им за дълго време жителите на 10-милионен град. Казват, че нарушителите ги заплашвал разстрел. И епидемията изчезна. Добре се справя със заразата и Сингапур, друга полудиктатура в Азия. В същото време COVID-19 шества в демократична Европа и засега не се вижда светлина в края на тунела. Но тук роля играе и народопсихологията – китайците са дисциплинирани и законопослушни, а италианците или гърците – не съвсем. Освен това Китай и Сингапур са достатъчно развити държави и могат да се справят с вируса в технологичен план, нещо което не важи за диктатурите в Африка, например.
Чий разказ е най-убедителен? Не е важно какво се е случило, а чий разказ за него е най-убедителен. Това правило на международните пропагандни войни важи с особена сила за настоящата пандемия. COVID-19 не предизвиква военни сблъсъци, напротив – военните си стоят в казармите и дори най-голямото учение на американската армия и на НАТО в Европа се провали заради вируса. В действие обаче влиза т.нар. мека сила и хибридните методи за водене на битка. Китайците даряват или продават маски на десетки държави. И пропагандата на Пекин не пропуска да отбележи това. Руският президент Путин праща медицинска помощ за Италия и навлича жълт защитен костюм, за да може всички световни медии да покажат как той влиза храбро в болница, лекуваща заразени с новия вирус. За зла беда обаче на жълтата одежда се вижда фирмения знак на американската фирма DuPont.
