Дотук светът не знаеше нищо за този вирус, но това което научи, е че той е доста по-вирулентен от предишните. Т.е.заразяват се доста повече хора, макар да има по-ниска смъртност, като той е от типа мек вирус. Ебола, обаче, има 50% смъртност, а птичият грип е с най-високата – 65-70%. Такъв е и балансът при вирусите: тези с по-ниска смъртност заразяват повече и обратно. Предишният, близкоизточният респираторен синдром е с 30% смъртност, причинен от вируса MERS, но малко хора се заразяват тогава с него. А COVID-19, според нашите специалисти, в голяма степен ще дублира ситуацията с грипа през зимата – невисока смъртност, но с висока степен на заболеваемост. Само у нас умират 1500-2000 души годишно, на което в информационно не се обръща голямо внимание. COVID-19 в голяма степен ще дублира този тип инфекции, които неглижираме, но те заразяват милиони хора.
По принцип, проблемът са вирусите, които идват от животни, като успяват „да прескочат“ до човека. Когато той боледува от някой човешки вирус, който прекарва леко, и се появи някой животински, той успява буквално „да се преоблече“ в човешки дрехи и да излъже организма, като започне да се размножава в него. Прехвърлящите се от животински видове са по-опасните за човека от класическите човешки коронавируси, с които се срещаме всяка зима.
Български учени смятат, че България, която е започнала масовата ваксинация на населението само 2 г. след Западна Европа, днес има възможности и като апаратура, и като материална база да прави това, което могат учените по света. В Института по микробиология на БАН и като екипировка изследователите са много добре „въоръжени“, разполагат с много модерен вирариум.
Къде сме ние
България от много години е била производител на ваксини и тогавашната първа държавна структура е сегашният Национален център по заразни и паразитни болести, сред най-старите такива. И в момента продължаваме да произвеждаме много български ваксини, класически, защото имаме и традиции, и капацитет. А Институтът по микробиология е изпратил два проекта до институтите „Луи Пастьор“ в търсене на финансиране на научната работа, за „оборотен капитал“. Но учените ни имат готовност на проектно и на идейно ниво.
Западните държави реагираха много бързо и отпускат милиони за научните си структури за спешна разработка на различни насоки във ваксините. Специалистите имат широк диапазон като идея как да изглежда ваксината, но трябва да се търси оригинален подход за ваксина, успешна при този вирус.
