Сериалът продължава с нов сезон. И нямаше начин да е другояче, след като първата стъпка – отстраняването от власт на Движението „Самоопределение” и на лидера му премиера Албин Курти бе постигнато в парламента с необходимото мнозинство от 80 гласа от всички 120. До този политически резултат се стигна чрез вот на недоверие, внесен не от опозицията, а от коалиционния партньор в кабинета на Курти – Демократичният съюз на Косово (ДСК) на старата лисица Иса Мустафа. Сега, след като всички, или почти всички, карти са на масата, бихме могли да се похвалим, че сме предвиждали подобен ход на развитието на ситуацията в Прищина, най-малкото заради крехкото съгласие между лидерите на партиите с най-много гласове на вота през октомври – „Самоопределение” и ДСК, сключено с взаимни компромиси в последния момент.
Нямаше хоризонт тази коалиция Всичко бе на ръба на компромиса, дори извън него, а и външният натиск от местни и чужди бе силен.
И резултатът е, че Курти в момента е само изпълняващ длъжността премиер и се опитва да извлече позитиви от възникналата ситуация с търсене на нови предсрочни парламентарни избори. Но от всички лидери на парламентарно представени партии, с които президентът Хашим Тачи разговаря за изход от парламентарната криза, единствен Курти е за избори. Слабостта на позицията му идва от факта, че държавата се бори със заразата от коронавируса и би било немислимо хората да бъдат поканени отново да отидат при урните. Значи, ако има решение за пореден предсрочен вот, това може да се случи ч-а-а-к когато пандемията отмине. Както направи президентът на Сърбия Александър Вучич, който отложи насрочените за 26 април избори за средата на юли. Или нашите съседи от Северна Македония, които разумно отложиха изборите от 12 април за неопределено време. Е, това не означава, че и в условията на карантина и на строг полицейски час не се води остра политическа битка, по балкански…
Така че искането на Курти за нови избори някъде напред във времето се прие като негова слабост. Самият той може би се надяваше за този период да мотивира своите избиратели, да ги вкара отново в победна кондиция и в крайна сметка да получи добър изборен резултат, даже по-добър от октомврийския, за да може да има по-силни позиции при формирането на правителство. Не му дадоха. Президентът Тачи впрочем, демонстрирайки вярност към конституционните процедури, предложи на Курти неговото „Самоопределение” да номинира кандидат за премиер, който да се опита да формира кабинет и да получи мнозинство от гласовете в парламента. Без това да бъде артикулирано обаче, се получи впечатлението, че президентът иска нова кандидатура на „Самоопределение”, но не нейния лидер Курти. Щом като веднъж си претърпял провал, нямаш право на личен реванш.
Създаде се напълно объркана ситуация в която Тачи обвини Курти, че не използва възможността „Самоопределение” да направи нов опит, но чрез друг кандидат. Докато Курти от своя страна стоеше на позицията, че всъщност Тачи не е предложил това на Движението и че с маневри и медийна активност само чака да изтече конституционният срок, за да предложи на втората политическа партия по изборни резултати да номинира свой човек за премиер.
В крайна сметка така и не се разбра кой е прав – президентът със своите уверения, че стои твърдо зад конституционните изисквания. Или Курти със своята претенция, че не е бил разбран правилно, когато е поискал нови предсрочни парламентарни избори. Хашим Тачи закономерно предприе своя следващ ход и предложи на втората по сила парламентарна партия, довчерашните коалиционни партньори на „Самоопределение” от Демократичния съюз на Косово на Иса Мустафа да номинират кандидат за премиер. А там само чакаха това – веднага излъчиха свой кандидат и за да го легитимират пред обществото, събраха централното ръководство на партията, което с пълно единодушие подкрепи номинацията.
Става дума за един от подпредседателите на ДСК Авдулах Хоти, който, разбира се, прие оказаното му високо доверие. И даже още преди да е гласуван в парламента, публично оповести основните точки на своята премиерска програма. Разбира се, става дума за борба против заразата от коронавируса, за преодоляване на последиците от нея, за нормализиране на отношенията със САЩ и по-нататък, за продължаване на диалога със Сърбия. Амбициозна програма, няма що, която разкрива до известна степен причините, поради които Албин Курти си слезе от върха на изпълнителната власт.
По някаква странна случайност, или по-скоро поради типична балканска отмъстителност, номинацията на Авдулах Хоти имаше повече от едно значение.
Получи се една тънка интрига която очевидно е била калкулирана при избора на Хоти да бъде номиниран за премиер. Освен неговите организаторски качества и познания в сферата на икономиката кандидатурата му има за цел да уязви тъкмо Албин Курти. Хоти беше първи вицепремиер в правителството му и бе уволнен от него в момента, в който стана ясно, че коалиционният кабинет не е спечелил гласуването на вота на недоверие. И сега отстраненият от властта експерт се връща на мястото на този, който го е уволнил. Тук проличаха политическата хитрост и нюх на лидера на ДСК Иса Мустафа, който предпочете да прати своя заместник в партията на предния фронт, осигурявайки си възможността от втори план да дърпа конците на изпълнителната власт. Не съм сигурен дали Иса Мустафа само е сътворил пълния с коварство план, познавайки манталитета на своите сънародници да търсят при всички възможности реванш (да не кажа – отмъщение!), но очевидно ефектът на защитената чест е постигнат.
Големият въпрос сега е дали Хоти ще получи мнозинство в парламента. Мисля, че и този вариант е разигран. Лидерите на партиите, произлезли от някогашната бунтовническа Армия за освобождение на Косово, заявиха, че ще дадат подкрепа на Хоти. Става дума за т. нар. група ПАН – Демократичната партия на Косово на Кадри Весели, основана някога от Хашим Тачи, Алиансът за бъдещето на Косово на нашия стар познайник Рамуш Харадинай и Социалдемократическа инициатива (Нисма) на Фатмир Лимай. И тримата партийни лидери са някогашни командири от АОК и са част от политическата митология, която и до днес е актуална и върши медийна и пропагандна работа сред избирателите. Колкото и да си имат лични дрязги и съперничество от времето на борбата в планините против сръбските власти, сега и тримата най-вероятно ще дадат подкрепа на Хоти. И тримата преживяха много тежко загубата на предсрочния вот през октомври. Която пък даде основание тогава да направим извода, че с магията на Армията за освобождение на Косово в политиката в младата държава е приключено и че косовският избирател, особено младият, търси някаква нова алтернатива и я вижда тъкмо в „Самоопределение” и в Албин Курти. Не казвам, че сме сгрешили в тази оценка, но сега се оказва, че партизанските командири, станали политици, все още имат сила и външна подкрепа да играят роля в политиката в Прищина. И може би затова всички те, в това число и президентът Хашим Тачи, също командир от АОК, реагираха толкова остро на изявленията на един от съветниците на Албин Курти, направени по местна телевизия, че членовете на АОК се вършили убийства и насилие над цивилни сърби и албанци по време на войната срещу сръбските власти през 1998–1999 г. Това е изключително чувствителна тема, особено през последната година-две, когато Специализираният съд в Женева вече провежда „интервюта” с всички главни действащи лица от онзи период, в това число и с президента Хашим Тачи, както той сам призна. Курти веднага уволни своя съветник, макар че за всички е ясно, че темата за престъпленията ще набира скорост и много скоро от тема „табу”, за която се говори само на ухо, ще стане актуална и ще придобие своя публичен образ.
Така че спокойно можем да кръстим този епизод от политическата сага в Прищина така: „Курти си отива, идва Хоти”. Продължението предстои…
