Автор: доц. д-р инж. Георги МАРИНОВ
От доста години една интересна руска пушка с обозначение „Баранов, обр. 1869” примлича вниманието на оръжейните специалисти. По данни от различни изследвания се установява, че от нея са произведени само около 10 000 бройки и в момента е изключителна рядкост.
В началото на ХХ век всички щабквартири у нас, в които е пребивавал руският император Александър II по време на Руско-турската война от 1877/1878 г., по искане на Русия са били превърнати в къщи музеи. По този повод от арсенала на руските музеи били предоставени различни вещи, включително и една рядка пушка „Баранов”, с които да бъдат оборудвани музейните експозиции. Тъй като музеят в гр. Бяла бил създаден с морска насоченост заради форсирането на р. Дунав, в него били изложени военноморски униформи, вещи и оръжие, които са били на въоръжение в руския флот. Така там попада и пушката на конструктора Николай Михайлович Баранов.
Преди няколко години обаче посетител в музея забелязал, че във витрината, на която пишело, че е изложена особено рядката пушка „Баранов”, всъщност стои друга пушка. Човекът подал сигнал, че ценната реликва от Руско-турската война е подменена с друга. След разследване било установено, че в музея е извършено мащабно ограбване на музейната колекция.
Каква е историята на създаването на тази пушка? В стремежа си бързо да превъоръжи руската армия командването не загърбвало различните предложения за преработка на огромното количество преднопълнещи капсулни пушки, които не било икономически изгодно и обосновано да бъдат унищожени и на тяхно място да се внедрят нови образци. През 1865 г. директорът на морския музей капитан-лейтенант Николай Михайлович Баранов предложил вариант за преработка на капсулните пушки за нуждите на флота. Неговият вариант се базирал на варианта за преработка на преднопълнещите пушки на Албини и Брендлин, приет в Белгия през 1867 г.
Николай Михайлович Баранов е роден през 1837 г. Той продължил семейната традиция от баща си и дядо си, като постъпил в морския кадетски корпус. Още преди да навърши 18 години, Баранов се занимава с конструиране на оръжие. Участвал в Кримската война през 1856 г. и в морските операции в Черно море през Руско-турската война 1877/1878 г. Бил е директор на Централния военноморски музей. След убийството на император Александър II Баранов бил назначен за градоначалник на Санкт Петербург и получил званието генерал-лейтенант. Баранов бил близък приятел с императорския наследник и с това се свързва не само неговата шеметна кариера, но и с лобирането за внедряване на предложената от него система за преработка на преднопълнещите пушки. За да не възникват конфликти между военния министър Милютин и императорския наследник, било решено методът на Баранов за преработка на капсулните пушки да бъде внедрен във флота.
Мнението на командването било всички пушки да имат еднакъв калибър и да използват един и същ патрон. Това било правилно решение с оглед на производството и снабдяването на войските. Затова и Баранов бил принуден да възприеме патрона с по-малък калибър с куршум тип „Миние”. В литературата се води дискусия относно това, дали Баранов е копирал конструкцията на Албини–Бендлин, или е вложил новости, които да дават основание неговата система за преработка да се счита за оригинална. Една част от авторите считат, че прилагането на един и същ принцип на работа е достатъчно, за да се твърди, че липсва оригиналност, т.е., че Баранов е копирал от Албини–Бендлин. Друга част от тях се базират на различията между двете конструкции, за да обявяват, че системата за преработка е оригинална.
Самият конструктор Баранов споделя, че той се е придържал към системата Албини–Брендлин, но не е копирал. Той обръща внимание на 10 съществени различия. В това отношение признание има и от множество редица оръжейни експерти, които описват тази система като „Баранов”. Авторът също споделя мнението, че дори разликата в използвания боеприпас е достатъчна, за да предизвика различия в конструкцията, тъй като различните налягания налагат различия в цевната кутия, затвора, уплътнителния възел и др. Освен това, различията в базовите преднопълнещи пушки също са свързани с различни конструктивни подходи за преработването им.
През февруари 1869 г. била създадена комисия за оценка и приемане на въоръжение на една от предложените четири пушки по системите Албини–Брендлин, Баранов, Крнка и Терсен. Членовете на комисията не посмели да отхвърлят пушката на Баранов под натиска на императорския наследник. Затова била назначена поредната комисия за провеждане на изпитвания начело с брата на императора – великият княз Николай Николаевич, който по време на Руско-турската война 1877/1878 г. е командващ Дунавската армия, в състава на която е българското опълчение. Заключенията на комисията са, че основните тактико-технически характеристики на „Крнка” и „Баранов” са равностойни – скорострелност 9 изстр./мин, еднаква далекобойност и почти еднакви производствени разходи за преработката. Това дало основание системата на Баранов също да бъде приета, като решението било пушките „Крнка, обр. 1869” да постъпят на въоръжение в армията, а с пушките „Баранов, обр. 1869” да бъдат въоръжени флотските екипажи, действащи в Средиземно море и в Тихи океан. Пушката на Баранов имала дължина с щик 1845 мм, при дължина на цевта 855 мм и маса без щик 4,4 кг.
В литературата и в спомените се отбелязва, че по метода на Баранов са били преработени около 10 хил. пушки. Специалистите и изследователите отбелязват също, че затворът на „Баранов” затруднявал стрелбата нагоре при ъгъл 45–500, често се чупели оста и ударното чукче, както и имало самоволно отваряне на затвора при изстрел. Авторът изказва съмнение относно последното твърдение, тъй като в заключено положение (в момента на произвеждането на изстрел) през задната част на цевната кутия и през затвора минава оста, свързана с ударното чукче. За да се отвори самоволно, оста следва да се счупи, което е практически невъзможно.
