Една среща между баща и син, която приживе животът не е осъществил, се случи през седмицата в галерия „София прес”. Вечно бунтарският поет Пеньо Пенев и синът му, художникът Владимир Пенев, се срещнаха чрез една книга и една изложба. Организираха го Съюзът на българските писатели и издателство „Захарий Стоянов”. Рядкото библиофилско издание е под заглавие „Аз, глас и съвест на епохата”, а изложбата от 15 платна – „Пътеки”.
Картините са създадени от Владимир Пенев през последните години по стихове на баща му. Но това са самостоятелни творби, той отрича това да са илюстрации.
Владимир Пенев споделя, че е наследил и приятелите, и враговете на баща си. „През годините приятелите ми помагаха в пътя ми. Чувствах се задължен да преведа на живописен език любимите ми стихове на моя баща. Затова направихме с издателство „З. Стоянов” този сборник. От любимите ми стихове са „Епоха”, „Поръчение”, „Дни на проверка”, „След залеза”. Те са повод за интерпретиране на тъгата и възторга на поезията му, но неговите стихове не се нуждаят от илюстрации. В това издание си даваме среща с моя баща, нашата среща на Пеневи.” И добавя, че го вълнува да се изчисти името на поета от лепнатото клише, с което е използван от един строй – за сметка на непознаването на лириката, на любовните му стихове, на сатирата, напълно неизвестна.
Литературната история наистина е длъжница на Пеньо Пенев и той остава неразбран от времето си. Неизвестен с много от стиховете от интимната му любовна лирика, които са събрани в това издание. Изданието има и диск с глас на поета от „Златния фонд на архива на БНР“. Направен е през 1959 г., когато млади пишещи творци се събират в ателието на големия български скулптор Шмиргела, който имал един от първите магнетофони…
Пеньо Пенев е бил невероятен рецитатор, както малко поети могат, разказва синът му.
Театър 199, неусетно и полека навърши 55
През юни 1965 г. е първата премиера на Театър 199 „Валентин Стойчев” – „Майка земя” от Чингиз Айтматов с режисьор Стефка Прохаскова. В ролите са знаменитата тогава Иванка Димитрова, Цветана Енева и Стойчо Мазгалов. А 55 години по-късно театърът посрещна първите си зрители след коронавирусния антракт с успешния авторски моноспектакъл на Ива Тодорова „Приятно ми е, Ива!”, отличен с 2 награди „Икар” 2019 – за водеща женска роля и за драматургичен текст, както и със „Златен кукерикон” за индивидуално театрално постижение. Премиерата, която бе планирана – „Боклук” от Елена Телбис, пиесата, спечелила последното издание на конкурса на театъра за съвременна българска драматургия „Славка Славова”. Но това ще се случи в следващия сезон.
По случай юбилея с четири нови отливки се продължава и Стената на славата пред входа на театъра на ул. „Раковски”. Своите отпечатъци и послания към зрителите в празничния ден оставиха Владимир Карамазов, Стефка Янорова и Стефан Вълдобрев, участвали много пъти в афиша на театъра. Актрисата Мария Сапунджиева отсъстваше и затова направи това по-късно. Стената на славата в български вариант съществува от 25 години и до момента отпечатъци върху нейните 51 пана са оставили 53-рима обичани актьори. А летният сезон на театъра е отворен…
In memoriam
Отиде си Вера Ганчева, но ни остави Пипи…
Отиде си от нас човек, който по един или друг начин е влязъл във всеки български дом и в света на всяко дете с един образ – този на Пипи Дългото чорапче. Защото през далечната 1969 г. проф. д-р Вера Ганчева, преводач на скандинавска литература, превежда за първи път шедьовъра на Астрид Линдгрен „Пипи Дългото чорапче”, преиздаван многократно до ден днешен. Превежда също „Братята с лъвски сърца” от Астрид Линдгрен, творби от Аугуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Юхан Борген, Артур Лундквист, Ролф Якобсен, Тумас Транстрьомер, Ларш Гюстафсон и други. Учила в Софийския и в Стокхолмския университет, става репортер в БТА, главен редактор на седмичника за култура и литература „ЛИК”, после е заместник главен редактор на сп. „Отечество”, главен редактор и директор на издателство „Народна култура”. През 1989 г. напуска „Народна култура” и работи в Швеция. През 1991 г. основава издателство „Хемус” и е негов управител до края на 2001 г. През 1996 до 1997 г. е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. От средата на 90-те години на ХХ век преподава история на скандинавските литератури в СУ. Председател е на дружеството за приятелство „България–Швеция”.
През 2001 г. излиза книгата й „Швеция – страната и хората”. Тя е носител на много отличия – шведски и български, за своя културен принос, сред които е шведският Нобел за литература и орден „Кирил и Методий” –първа степен, а за превода на „Пипи” – наградата на името на Ханс Кристиян Андерсен.
На името на загиналия й само на 32 г. съпруг, брилянтният поет и преводач, главен редактор на в. „Народна младеж” Владимир Башев, тя създаде награда за поезия.
Проф. Вера Ганчева казваше, че пътят, който сме избрали за страната си, въпреки всичко е добър. Само, дето отказваме да си служим с компас и често объркваме посоките, прекалено заземени сме, не сме визионери.
