Ивайло КАЛФИН*
ЕС, като че ли овладя медицинската част от кризата, свързана с пандемията. От тук нататък започва периодът на възстановяване на икономиката, което няма да е бързо. Очакванията бяха, че ако кризата е 3 месеца, най-ранното възстановяване ще е в края на 2021 г., но при нови сътресения – до 2023–2024 г. И сега ЕС търси механизмите страните членки да се възстановят по-бързо.
Има една особеност в тази криза. Ако шокът върху икономиките беше симетричен, възстановяването от него ще протече по различен начин за страните и по различни причини. Едната от тях е, че някои държави, като Германия, наляха над 1 трилион евро държавна помощ за 2 месеца в икономиката си и тя ще се възстанови много по-бързо. Те запазиха работните места и позицията, от която започват възстановяване, е по-добра. Други нямаха възможност да го направят. Втората причина е, че има държави в ЕС, които не са се възстановили напълно от икономическата криза от 2008 г., като Португалия, Гърция, Испания. Те имат и висок дълг. И ако за Берлин не е проблем да вземе заеми, за да инвестира в икономиката си, за тях такъв дълг ще е много скъп понеже имат нисък кредитен рейтинг.
Огромна е разликата във финансовия капацитет на страните за справяне с кризата. Рискът обаче, ако нищо не се прави съвместно, е в края на възстановителния период, когато и да дойде, икономиките да са много различни и
това да доведе до ново напрежение в ЕС
И разликите ще продължат да се увеличават. Така че сценарият ЕС да не се намесва във възстановяването ще доведе до големи напрежения вътре в Съюза. И ако част от пазарите са разстроени, от това ще загубят всички.
Европейската комисия има сложна задача, която може да намери добро решение в комбинирането между бюджета на ЕС за следващия седемгодишен период и т.нар. фонд за възстановяване „Следващо поколение ЕС”. Целта е да се потърси възстановяване за всички и максимално бързо икономиките да се върнат към растеж. Второ, да не се допуснат огромни различия в тях. Трето, Европа не се отказва от ангажимента си отпреди кризата с коронавируса – т.нар. зелена сделка с амбициозна програма за зелена икономика и за цифровизация. Идеята е възстановяването да е на ново равнище, да се върви към нов вид икономика.
Това са условията в уравнението, което трябваше да реши ЕК. С всички напрежения в Европа: северните страни не смятат, че трябва да се дават пари на южните, защото те нямат бюджетна дисциплина. Южните пък са важна част от пазара на ЕС и разчитат на солидарност.
И ЕК предложи пакет от бюджета за следващите 7 години и Фонд за възстановяване. В бюджета това е предложението, обсъждано през февруари, внесено от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, за трилион и сто милиарда евро. Тогава това не се прие, но сега се връща и със значима добавка – Фонд за възстановяване. Това предложение създава прецедент със своите 750 млрд. евро, които са извън редовния бюджет на Съюза. Тази сума е равна на цели пет годишни бюджети на ЕС. И тези пари трябва да се покриват не с допълнително облагане на данъкоплатците, а със собствени приходи на Съюза, като въглеродна такса за стоки, внасяни в ЕС, такса върху цифровите компании, повечето американски, които създават стойност тук, от мултинационалните, които сега не плащат данъци, от т.нар. пластмасова такса за непреработената пластмаса. Има и френска идея за облагане на емисиите на самолетите. Второ, за първи път ЕК предлага тя да изтегли дългосрочен заем с изплащане за срок от над 35–40 години, а не това да бъде правено от отделните страни членки. Така не се натоварват данъкоплатците, а южните страни на ЕС ще получат много по-изгоден ресурс, като няма да теглят скъпи заеми заради високите си дългове. Това е революционно предложение за Европа. Една трета, 250 млрд. евро, отиват като заеми за страните на изгодни лихви. А останалите 500 млрд. ще са грантове, т.е. – подарени пари, с аргумент, че бързото възстановяване на икономиките е в интерес на всички. За България са предвидени най-много средства – 16% от БВП, огромна сума, която да влезе в икономиката ни за 3–4 години. Докато някои страни вземат под 1%. Посланието на ЕК към тях е, че те имат интерес от бързото възстановяване на Европа заради пазарите, технологиите и т.н. Важно е не кой колко пари ще вземе, а колко бързо ще се възстанови общият европейски пазар, устойчив на следващи шокове: с преструктурирани икономики, снижен дълг и дефицит. ЕК строго ще следи за препоръките, които дава на всяка страна. Защото средствата минават по бюджетната процедура, но не са бюджетни. Страните членки ще одобряват възстановителния си план, който да отговаря на целите.
Това са пари с условия:
така да се похарчат, че максимално бързо да се възстанови икономиката и да се създават работни места. Да се постигнат целите, заложени в зелената сделка и в цифровизацията. А страните трябва да планират и колко собствени пари ще похарчат в добавка към европейското финансиране.
Споровете предстоят: и за съотношението заеми–грантове, и за условията. Големият риск за това смело предложение е да не потъне в процедури, защото се изисква ратификация при абсолютно единодушие на страните членки, но и съгласие на ЕП и ратификация от всички национални парламенти, а само в Белгия, която е федерация, има 7 парламента (общо 46 в ЕС).
Залогът за Европа е голям. Ако се увеличат различията при възстановяването на икономиките на страните, ще е под въпрос бъдещето на ЕС А Китай се възстановява и като цяло за тази година ще отбележи растеж. Разклащането на трансатлантическите отношения, много по-агресивната икономическа политика на китайците, напреженията по различни теми с Русия, проблемите в Северна Африка и в Близкия изток – всички тези проблеми предполагат, ако ЕС иска да е световен играч, първо здраво да си затегне икономиката.
Приоритет на всички приоритети за Германия, която от 1 юли е ротационен председател на ЕС, е приемането на плана за възстановяването и на бюджета, който се забави, като за първи път обсъждането му съвпадна с изборите за ЕП и с кризата с пандемията (сегашната бюджетна рамка на ЕС изтича в края на 2020 г.). Предложението за възстановяването на икономиките в ЕС беше подкрепено и с германско-френска инициатива. Лидерите ще се съберат за пръв път на живо на 17 и 18 юли в Брюксел. Немското председателство е решено да се постигне съгласие по пакета за възстановяването до края на юли, за да може от догодина средствата да са налични. Очаква се и Германия да завърши с огромен бюджетен дефицит тази година – 6,6%, нещо нечувано от войната насам.
Голямото предизвикателство пред България е не тези близо 15 млрд. евро просто да бъдат усвоени, а за 4–5 години да си променим държавата – като инфраструктура, характер на икономиката, доходи, начин на живот, вкл. околна среда, по-висока конкурентност, електронно управление, добро здравеопазване. Имаме уникална възможност за това. А също да се включим и в процесите по сигурността, които ЕС декларира.
Канцлерът Меркел заяви на пресконференцията след срещата с президента Макрон, че трябва да се научим, че живеем в свят, в който е нужно да разчитаме на себе си, а не на външна помощ. И в това отбраната е много важна. Но за съжаление, заради насочване на средства към икономиката, предлаганите пари за отбрана в бюджета на ЕС са намалени в пъти. Досега европейската отбрана беше разбирана като съвместни разработки, научни изследвания, космически програми, разработване на оръжия. И България трябва да има място в тези дейности, те не може да се съсредоточат само в няколко страни в ЕС, а останалите да стоят отстрани и да плащат сметката. Силни сме и като научен потенциал в космическите изследвания, и като отбранителна индустрия. А развитието на цифровата икономика предполага и силно да развием киберсигурността. Това е и шансът ни да си намерим мястото в общите европейски процеси. В които се създава солидарност и всички помагат на всеки. Огромен шанс и за България, и за Европа.
*Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и министър на външните работи, участва в конференцията „ЕС – (не)знайно накъде”, организирана от Института по икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт” като част от дебата за бъдещето на ЕС.
