„Ретросексуално” в Сатирата е един много актьорски спектакъл. Човешки разказ за житейското време, когато (почти) всичко е зад теб. Но и за това, какво се случва, когато в едно старо приятелство на двама заядливи мъже се намесва една жена. Всъщност лудо, чепато, гневно хлапе – анархистка, кръчмарка (по съвместителство), но истинска артистка. Както казва режисьорът Георги Михалков, и настъпва едно безумно надбягване с другия, със себе си, с годините – много назад и кратките и прекрасни напред. „Един несекващ купон, в който смешното е ужасно смешно, тъжното – поносимо смешно, а страшното – просто смешно.”
Ретросексуалното е привилегия, която всеки може да си позволи в един все по обърканосексуален свят. Ако само успее да си го нарисува в главата, казва режисьорът. Всъщност това е история за приятелството и любовта, смешна като всеки човешки копнеж.
Представлението е наистина и смешно, и светло, но и хваща за гърлото с изключителната си човечност и разбиране към суетата в „лимитирания” ни земен път.
И тук една голяма червена точка за актьорския състав: с известните сатирици Веселин Цанев (Джо) и Ивайло Калоянчев (Джон) с равностойното и вдъхновено изпълнение на новия член на трупата Стефани Ивайло (Изабел). След един добър сезон във Врачанския театър. В диалога между хронично заядливите приятели от време на време надничат силуетите на абсурдистките герои на Бекет и Йонеско…
Трима герои и една среща в заведение: повод да осъзнаеш, че имаш всичко най-важно в живота си. И че напредващата възраст не е повод да си разваляме настроението…
