Свърши се, край! След толкова отлагания на датата за 5-те предсрочни парламентарни избора в Република Северна Македония, след толкова прогнози за победа на една от двете най-големи политически сили в държавата – управляващият досега Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и опозиционната ВМРО–ДПМНЕ, след продължила невероятно дълго – от октомври м.г. досега предизборна кампания, най-после вече имаме политически резултат.
И то такъв, който създава повече неудобства на лидерите на почти всички политически партии триумфално да се обявят за „взели своето“: едни, че са победители, други, че са увеличили своя резултат от предишния спорен вот на 11 декември 2016 г., трети, че са направили „пробив“, влизайки за първи път в парламента… Толкова тясна е победата на СДСМ на Зоран Заев над ВМРО–ДПМНЕ на Християн Мицковски – 36,12 срещу 34,85 на сто от изброените над 90% от гласовете. Толкова оспорвана и неизвестна бе битката с цифрите през цялата нощ.
А Държавната изборна комисия даваше резултатите като първоначални и неофициални и накара централите на партиите да са крайно предпазливи в изявите си, насрочвайки и после отлагайки пресконференциите, на които да се обявят за победители. Чак сутринта Зоран Заев се осмели да застане пред симпатизантите и журналистите и да обяви, че ръководената от него изборна коалиция „Можем“ начело със СДСМ печели 10-те парламентарни избора в страната, получавайки най-вероятно 46 срещу 44 депутатски мандата в 120-местния парламент. И че страната продължава по досегашния път на европейска и атлантическа интеграция. Разбира се, при преизчисляването на изборния резултат по системата „Донт“ през деня четвъртък, 16 юли, което вестникът ни няма да може да „хване“ по технологически причини, може да се получи промяна, но не радикална.
Най-важният резултат от предсрочния вот е налице и дава отговор на основния въпрос. А той е, че СДСМ на Зоран Заев първи ще има правото да получи мандат от президента Стево Пендаровски за съставяне на кабинет. А лидерът на ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицковски така и не се появи на пресконференция, за да отчете резултата на своята партия.
Унили и крайно неспокойни бяха вечерта и нощта след края на изборния ден. И пълна с неизвестност до ранните утринни часове, разбира се. Все се надявах с течение на времето да има някаква промяна в изборната практика в страната. Но както винаги досега, няма прогнозни резултати на агенции или сондажи, които да се обявяват веднага след края на вота. Правото да съобщава предварителни и неофициални резултати има само ДИК, но и тя се оказа недостатъчно подготвена да посрещне големия интерес към изхода на политическата битка.
След полунощ се оказа, че сайтът й, шумно рекламиран като отворен за всеки потребител, частен и корпоративен, бе хакнат и блокира. След доста време председателят й Оливер Дерковски се извини за неудобството, създадено от „опита за външна атака“ срещу компютърната система на ДИК. Слава Богу, малко след това системата „тръгна“, а причината за блокирането ще се търси допълнително на експертно ниво…
Право да съобщават резултатите от изборния ден имат и партийните щабове, но при „мъртвата хватка“, когато цяла нощ борбата е в рамките на процент, процент и половина, каква сигурност може да се има за крайния резултат. По стара местна партизанска изборна традиция в началото на вечерта генералните секретари и на СДСМ и на ВМРО–ДПМНЕ направиха по една пресконференция, за да обявят, че тяхната политическа сила е победител, но след това настъпи тишина.
Нямаше триумфализъм, нито излезли на улицитеи площадите симпатизанти и свирещи клаксони с развети знамена. Е, това беше в местата, където не живеят албанци. Още към полунощ, докато политическите партии на македонците се гърчеха в неизвестност, в кварталите на Скопие на левия бряг на Вардар, където живеят албанците, започнаха веселбите. А те по стара традиция са свързани със стрелба във въздуха от оръжия, които пак по стара традиция албанците държат да имат. Даже в телевизиите от Скопие, всяка от които си беше организирала следизборно студио, водещите и гостите се чудеха дали това са изстрели от модерно автоматично оръжие, или само шум от фойерверки.
И този път изборната битка при албанските политически субекти бе спечелена от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети въпреки заканата на коалицията между Съюза на албанците на Зиядин Села и Алтернатива на Африм Гаши, че ще изместят от първото място възникналата от някогашната бунтовническа Армия за национално освобождение политическа сила. Ахмети заяви, че ДСИ ще има най-малко 15 депутати (окончателно са 16) което означава, че въпреки апетитите на Села и Гаши той „вдига“ с 6 места парламентарното си присъствие в сравнение с преди 4 години, когато от общо 20 депутати албанци 10 бяха на ДСИ. Колко ще получат останалите политически партии на албанците – ще стане ясно след официалното преизчисление на гласовете от страната. Но това, характерното през всички изборни цикли на суверенната и независима страна, е, че албанците са факторът за това, кой ще управлява
се потвърди и сега.
А цената за тази бъдеща парламентарна подкрепа на ДСИ и на Али Ахмети е известна и тя беше в основата на цялата предизборна кампания на партията – бъдещият премиер на държавата да бъде албанец. Било време за това и „Защо не?“, както бе формулирано предизборното лого на ДСИ. Даже вече номинираният за това място, начело на изпълнителната власт, Насер Зибери в едно несръчно интервю, показано по някои от телевизиите, припомни, че той е човекът, който трябва да бъде премиер „в едно общество за всички“, цитирайки Зоран Заев в негови предишни обръщения към гласоподавателите.
Така че и в албанския блок до голяма степен статуквото се повтаря, след ДСИ е коалицията на Села и Гаши, а Демократичната партия на албанците (ДПА) на Меднух Тачи също може би ще влезе в парламента с нейните 1,38 % от гласовете. А къде е БЕСА, която преди 4 години взе 5 мандата в Собранието при първото си участие, ще попитате. Това, което остана от БЕСА след подялбата с Африм Гаши, отиде на контото на СДСМ. За първи път през цялата изборна история на суверенна Република Македония партия на македонците влезе в коалиция с партия на албанците. Още далеч преди дори датата за вота да бе фиксирана на 15 юли, Заев и лидерът на БЕСА Билал Касами се договориха да отидат заедно на изборите. Без да се знае засега приносът на БЕСА в победния резултат на Заев, това даде основание от щаба на ВМРО–ДПМНЕ, верни на своя национализъм и превратен патриотизъм, да твърдят, че всъщност истинският победител са те, защото е важно кой побеждава при македонците. А СДСМ без БЕСА, при тази малка разлика в гласовете, сигурно нямаше да спечели… Кой знае?
Това е най-общата картина на резултата от предсрочните парламентарни избори в Република Северна Македония. След окончателното преизчисляване на гласовете ще се види кой колко представители ще има в парламента. Но отсега е сигурно едно – на носителя на мандата за правителство Зоран Заев никак няма да му е лесно. Защото според старата местна политическа максима, ако си победил с по-малко от 50 мандата, задължително трябва да правиш коалиция с други политически партии, за да имаш подкрепа поне на обикновено мнозинство от 61 гласа.
А това означава пазарлъци, претенции, надлъгване, надхитряне и какво ли още не, които ще продължават да тресат и без това неспокойната политическа сцена при съседите. И това няма да донесе бърз изход или бърза стабилност. А и тази едвам достигната задължителна активност на вота с няколкостотни над 50-те процента… Като добавим и „втория пик на първата вълна“ или „втората вълна през есента“ на заразата от коронавируса, нещата стават крайно сложни.
Честито на победителите? И горко им!
