Времето вдига отново завесата за театъра на Дарио Фо.
Отново е време за сатиричния език на италианеца Дарио Фо. Носителят на Нобелова награда драматург не е и слизал от българските сцени с вечните си теми: от справедливостта и (не)равенството, любовта и останалите „неща от живота”. Всичко това е събрано и в трите самостоятелни пиеси на спектакъла „Сама жена” под режисурата на Николай Младенов в Сатиричния театър.
Идеята е на актрисата, сбъднала студентската си мечта да играе на тази сцена – Албена Михова. А е стъпила на нея още като студентка в „Януари” на Йордан Радичков. Тя е вихър от енергия, но с умение да подчертае и всеки детайл от образа на трите героини в този почти моноспектакъл. И така да осветли жената в многото й роли в живота на съпруга, майка, любовница, домакиня, на работещата жена. В живота й с много лица.
Пикантният хумор на Дарио Фо в тандем със съпругата му Франка Раме е замесил в себе си както неизменната роля на мъжа в живота на една жена, така и темата за Голямата любов. Героините на Албена Михова, обаче, намират изход от всяка ситуация.
И докато за зрителите актрисата е известна от театралните, телевизионни и кино роли, свежа кръв и приятна изненада в спектакъла е лицето на младия актьор на театъра Калоян Трифонов. С опита от практиката на свободен артист, той носи виталност, като използва с лекота инструментите на кабарето. Екипът от двамата партньори се е случил, а и двамата пеят великолепно. Без да е учил „специално” пеене, както казва Калоян.
Джаз и евъргрийни завършват образа на спектакъла, който е всъщност „ходене по ръба на бръснача”, за да не падне в клопката на многото телевизионни халтури, както споделя режисьорът Николай Младенов: Има опасност нещата да прозвучат всеки момент евтино и пошло и ние бягахме от това, искахме да звучим сериозно.
В чувството за мярка е ключът в работата на творците. А защо е включил точно Калоян в тандема с Албена, питаме режисьора. Заради това, че е прекрасен рефлективен и емоционално зареден млад актьор, обяснява избора си той. А е избрал Дарио Фо заради изключителната му безкомпромисност. И макар, по ръба на комедията, на гротеската, в пиесите му съществуват много социални теми, които никога не престават да имат значение за нашия живот и как обществото ни влияе, казва режисьорът.
Зрителите на „Сама жена”, обаче, сами ще усетят с удоволствие намигването (и поклона) на трупата към филмовата класика „Кабаре”…
