Полицаи срещу иманяри

Къде отиват безценните находки, които иманяри и трафиканти са се опитали да продадат на колекционери или да прекарат през границата, след като бъдат заловени от властите? Логично след приключване на задължителните действия на полицията и на съда, скъпите предмети, собственост на държавата, отиват в музеите на градовете, около които са намерени. Така, оказва се, с десетилетията в 18 български музея се е натрупало едно не малко по размери общо съкровище, от предмети, спасени от иманярите. От ценността на артефактите се е родила блестящата идея те да бъдат представени в една обща изложба, която може да се види в Националния археологически музей в София до края на януари. 

 Общото между всички тези предмети е високата им научна и художествена стойност, както и фактът, че са отнети от престъпници. Иначе става въпрос за по-големи или по-малки свидетелства от различни епохи, в различни стилове и с различно предназначение. Зад витрините на музея са подредени над 300 експоната, които илюстрират всички периоди от хилядолетната история на днешните български земи.

Зрителите имат възможността да се насладят на няколко колективни находки – предмети, намерени заедно и много често умишлено събрани и скрити заедно още в древността. Такива са най-голямата известна досега колективна находка от медни брадви от втората половина на петото хилядолетие преди Христа – съкровище, синхронно с най-старото злато в света, колективна находка от златни накити и бронзови предмети  от средата на второто хилядолетие преди Христа, колективната находка от златни накити от некропола на Месембрия от трети век преди Христа, теракотените женски фигурки от некропол, датирани ІІІ-ІІ в. пр. Хр., находката от 328 монети на тракийските владетели Реметалк І и Реметалк ІІ, които учените отнасят към периода І в. пр. Хр. – І в. сл. Хр., апликации от колесница от ІІ в., съкровището от накити и благородни метали от ХV-ХVІ в.. Интерес представляват и коринтски шлем, датиран в края на VІ в. пр. Хр., мраморната статуетка на Херакъл от римска Рациария, заловените икони от Тетевенската школа, дело на прочутия зограф Никола Образописов. 

Културно и историческо наследство в риск

Изложбата „Спасените съкровища на България“ е възможна благодарение на дейността на органите на МВР. Тя е организирана съвместно от НАИМ при БАН и Министерството на вътрешните работи на Република България. Показани са резултатите от работата на две дирекции на МВР – „Национална полиция“ и „Борба с организираната престъпност“.  На пресконференцията при откриването на изложбата представителите на двете агенции подчертаха, че страната ни е известна с кражбите на културни ценности и незаконния износ на културно наследство. 

„Изложбата засяга един от най-наболелите въпроси през годините в сферата на културно-историческото наследство, а именно неговото системно унищожаване в резултат от иманярска дейност и нелегален трафик. Щетите, които България понася са огромни, не само като суми – най-вече като загуба на културна памет“. Това заяви на пресконференцията при откриването на изложбата директорът на Националния археологически институт с музей при БАН – доц. Д-р Людмил Вагалински. Той подчерта, че макар да става въпрос за изключително ценни сами по себе си предмети, за археолозите кражбата им от места, в които в миналото е кипял живот ги прави загубени като археологически контекст. Какво означава това – че когато подобни безценности бъдат заловени чак при опита да бъдат продадени, археолозите могат да определят епохата им, но рядко са наясно откъде точно са изкопани. Затова ако те самите проведат разкопки на същото място, никой няма да свърже извадените от иманярите предмети със същото проучване и резултатите от него ще бъдат много по-различни, отколкото ако нямаше иманярска намеса.

Любимите находки на гл.ас. Бояджиев

Но да се върнем на находките. Някои от тях все пак представляват сериозен научен интерес, заради това, че са укрити умишлено, или заради особеностите на мястото, където са намерени. За тях разказа един от кураторите на изложбата – гл. ас. Д-р Камен Бояджиев. Според него една от особено ценните находки е колективната на медни брадви от пето хилядолетие преди Христа. Открита е в района на Силистра.

Находката попада в каменно-медната епоха, когато Балканите са в центъра на Европа. „Медната металургия се заражда и развива тук, златната металургия се заражда и развива тук, обществото е развито, с развита търговия, занаяти и разделение на труда“, припомня д-р Бояджиев. На въпроса дали учените са попадали на подобна богата находка с методите на стандартната археология, отговорът е, че само във Варненския халколитен некропол има толкова и повече събрани на едно място медни брадви. Това прави отнетото от иманярите особено ценно за науката. Още повече, че според мъглява информация те са били открити, поставени заедно в съд. Подобни находки учените принципно намират случайно. Поради някаква причина съдовете с брадви са укривани извън селищата или некрополите. Това прави колективната находка от медни брадви най-голямата на Балканите от петото хилядолетие преди Христа.

Друг интересен колективен артефакт е находката от Кърджалийско. Представлява фигурки, предназначени да бъдат дарени на божества с цел измолване на определени облаги (вотивни предмети). За тях учените разполагат с информация за мястото, откъдето взети. Намирали са се на самата гранична бразда между България и Гърция в Източните Родопи в района на Кирково. Запоени са били с олово върху скали като дар на боговете. На скалното било са ги оставили траки, които са ги и изработили в края на първото хилядолетие преди Христа и първите векове от новата ера. Макар и схематично изработени, видно за учените е, че представят основни божества от гръко-римския пантеон. Могат да бъдат идентифицирани Зевс, Хера и Аполон, въз основа на специфичните техни атрибути. Най-голямата част представляват образи на Тракийския конник. Фигурките дават информация на учените за досега неизвестен тип светилище – с поставяне на предмети върху скала. Върху част от спасените могат да се видят остатъци от оловната заливка, с която са били прикрепени към скалата. 

Трети предмет, който е и символ на изложбата е сребърният кантарос с изображение на бог Пан. Това е миниатюрен сребърен съд с ювелирна изработка. От него Пан гледа строго към посетителите. „Този предмет автоматично ни стана любим на всички. Създава ни тематикно усещане към тази изложба. Заради този леко палав, но всъщност строг поглед, който хвърля към хората, които са се опитали да го откраднат“, описва го с блясък в очите д-р Бояджиев. Малкият кантарос е заловен при опит да бъде изнесен от страната в района на Видин. „Но точно откъде е не знаем и никога няма да разберем“, заключава д-р Бояджиев.