121 млрд. евро са похарчили държавите от Европейския съюз за внос на природен газ през миналата година. Това е близо два пъти повече от целия БВП на България. Цените на европейските газови хъбове бяха изключително високи още през декември 2021 г., но нападението на Русия срещу Украйна на 24 февруари т. г. усложни още повече ситуацията с енергийните доставки за страните от ЕС. Причината за това е, че Русия е основен вносител на газ в ЕС, през 2021 г. оттам са дошли около 155 млрд. куб. м, което е приблизително 45% от целия внос на Съюза. И в добавка – една четвърт от руския газ за Европа преминава транзитно именно през преносната мрежа на Украйна.
След началото на войната в Украйна Европейският съюз наложи мащабни икономически санкции на Русия. Те не включват забрана за покупка на руски газ и нефт, но стратегическият курс на ЕС е към намаляване на енергийната зависимост от Москва. Европейската Комисия обяви план, според който ЕС трябва да стане независим от руските енергийни доставки до 2030 г., като целта е още до края на 2022 г. вносът на газ от Русия да бъде намален с две трети.
Брюксел залага на действия в две основни направления – първо, диверсификация на газовите доставки чрез внос на повече неруски втечнен и тръбопроводен газ и второ, намаляване на използваните обеми природен газ чрез замяната му с биометан и водород чрез изтласкването му от електроенергийната сфера за сметка на вятърни и слънчеви централи, както и чрез повишаване на енергийната ефективност.
И така –
откъде и кога могат да дойдат допълнителни обеми газ
които да заменят доставките от „Газпром“? САЩ са първата държава, която изниква в съзнанието на европейците, когато търсят заместител на руския газ. В последните няколко години американският енергиен сектор претърпя удивителна трансформация, предизвикана от шистовата революция. САЩ се превърнаха от нетен вносител в износител на природен газ.
На 25 март т.г. президентът на САЩ Джо Байдън и председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен обявиха, че са се договорили в рамките на 2022 г. страните от ЕС да получат допълнително 15 млрд. куб. м американски газ. Предполага се, че думата „допълнително“ означава, че тези 15 млрд. куб. м ще се добавят към базата от 22 млрд. куб. м, колкото е бил износът от САЩ за ЕС през 2021 г. Тук обаче трябва да се подчертае, че в САЩ с енергиен бизнес се занимават само частни фирми. Затова договорката между Байдън и Урсула фон дер Лайен е само изразяване на намерения. Администрацията във Вашингтон би могла да съдейства за увеличаване на газовия износ към Европа само индиректно – чрез облекчаване на регулациите за добив на газ и за строеж на експортни терминали и чрез ускорено издаване на разрешителни.
Капацитетът на САЩ за износ на газ расте стремително
през последните години. През 2021 г. той достига 100 млрд. куб. м. Увеличението спрямо 2020 г. е 50%. От Вашингтон прогнозират, че експортният капацитет на страната в края на 2022 г. ще достигне 140 млрд. куб. м годишно – число, което е съпоставимо (макар и по-малко) с обема на износа на „Газпром“ за Европейския съюз.
Трябва да се има предвид обаче, че Източна Азия е основната дестинация за американския втечнен газ. През 2022 г. износът му към Европа ще нарасне, но недостатъчно, за да доведе до изпълнение на целта за намаляване на вноса на руски газ в ЕС с две трети. Обявените 15 млрд. куб. м допълнително за 2022 г. може да бъдат достигнати, макар и не заради политическата воля на Вашингтон и Брюксел, а заради пазарната конюнктура. Но 15 млрд. са само 9–10% от обема, осигурен от Русия през 2021 г. Неизбежното повишаване на търсенето в Европа обаче ще стимулира американските предприемачи и е много вероятно в средносрочен план – до 4–6 години в САЩ да заработят нови експортни терминали, което да допринесе съществено за приближаването на ЕС до целта за отказ от руски газ до края на десетилетието.
Европа вече обръща поглед и към другия голям играч в бизнеса с втечнен природен газ – Катар. Днес „Катаргаз“ притежава най-големия флот от газови танкери в света. Съдовете са общо 45, като са поръчани още 100 нови за общо $19,2 млрд. В момента на два етапа се реализира проект за съществено нарастване на газовия добив от най-голямото катарско находище. Предвижда се производственият капацитет да се увеличи с 64% до 2027 г. Първите нови мощности ще започнат да влизат в експлоатация още в началото на 2025 г. Освен това катарците са собственици на 70% от един от най-големите проекти за износ на втечнен газ в САЩ – терминалът Golden Pass, който ще заработи през 2024 г., за да достигне капацитет от 16 млн. т през 2026 г.
Катар продава своя втечнен газ предимно по дългосрочни договори, като цените са обвързани с нефтените котировки. Затова максималният допълнителен обем катарски газ, който може да стигне до европейските пазари през 2022 г., е не повече от 8–10 млрд. куб. м. Останалата част от катарския износ е резервирана с дългосрочни договори, които не могат да бъдат нарушени.
В момента има 85 млрд. куб. м годишно катарски газ, който ще излезе на пазара до 2027 г. и все още не е резервиран от купувачи с дългосрочни договори. Това е златен шанс за европейските страни да намерят заместител на доставките от Русия.
Със сигурност Източна Азия ще остане основната дестинация на катарския газов износ, но Доха няма нищо против да диверсифицира своя експорт, като в следващите години увеличи доставките за Европа.
Катарците обаче поставят три условия
за това. Първо, европейските клиенти да се задължат да не препродават катарския газ. Второ, „Катар Енерджи“ държи на дългосрочните договори и не иска да играе на спот пазарите в Европа. И трето – Европейската комисия да прекрати разследването на търговските политики на Катар в ЕС, което започна през 2018 г. Последното условие е лесно изпълнимо – през февруари т.г. Брюксел вече даде знак, че ще се откаже от това разследване.
През тази година вносът на азербайджански газ в Европа по Южния коридор на ЕС може да нарасне незначително – с 1–2 млрд. куб. м, а в перспектива с още 5–6 млрд. куб. до края на десетилетието. Сериозни обеми европейците получават и от Северна Африка, но през 2022 г. те няма да се увеличат заради алжирско-мароканския политически конфликт, който блокира газопровода от Алжир през Мароко до Испания. Въпреки огромния си потенциал Иран засега не може да бъде включен в европейското газово уравнение, тъй като е под американски санкции и се нуждае от време и огромни инвестиции, за да започне някога да изнася газ към ЕС.
Европейският съюз би могъл да разчита на увеличаване на доставките на газ с 10–12 млрд. куб. м през 2022 г. за сметка на повишаване на добива в Норвегия, Великобритания и евентуално в Нидерландия.
И така, общата сметка показва, че
до края на 2022 г. ЕС би могъл да замести 20–25% от газа,
който сега получава от Русия. Капацитетът на всички терминали за внос на втечнен газ в ЕС е около 160 млрд. куб. м годишно и през миналата година около половината от него е бил натоварен. Предстои обаче строежът на множество нови терминали. На първо място в Германия, която сега няма нито един, но планира да построи два стационарни и да наеме няколко плаващи газови терминала.
До 4–5 години газовата зависимост на Евросъюза от Русия може да бъде намалена до минимум. Някои страни без излаз на море и с традиционно близки връзки с „Газпром“, като Унгария и Австрия сигурно ще продължат да получават руски газ, но като цяло ЕС няма да бъде критично зависим от руснаците. Газопроводът „Северен поток-2“, който така и не заработи, вече може да бъде нарязан за скрап. Украйна ще изгуби шанса да транзитира руски газ. Изолацията на Русия би могла да се превърне в шанс за Турция, която не смята да се отказва от руския газ и е в позиция да си издейства изгодни цени, възползвайки се от огромните затруднения на „Газпром“.
Къде е мястото на България в тази картина? През 2021 г. над 90% от газа, потребяван в нашата страна, е дошъл от Русия. През тази година ситуацията вероятно ще е сходна. От есента обаче ще заработи газовият интерконектор Гърция-България, през който ще можем да получаваме пълния обем газ, договорен от Азербайджан. Той е 1 млрд. куб. м годишно. От края на 2023 г. вероятно ще можем да разчитаме и на терминала за втечнен газ в гръцкото пристанище Александруполис. В него Булгаргаз държи дял от 20%. Като се има пред вид, че договорът на България с „Газпром“ изтича в края на тази година и че към началото на 2024 г. нашата страна ще разполага с достатъчен преносен капацитет, за да покрие потребностите си с газ от Азербайджан и от терминала в Александруполис, то към тази дата е възможно да отсвирим руснаците напълно.
