На „Змейово” изпитват всички инженерни боеприпаси на войската
Противотанковата мина трябва да се задейства при натиск от 180 до 500 кг. Това казва, докато подготвя боеприпаса за изпитания, старшина Тихомир Димитров. Той е старши специалист в участъка за изпитване на инженерни боеприпаси при Централния артилерийски технически изпитателен полигон (ЦАТИП) и заедно с колегите си представя пред военните медии изпитанията, с които се занимават всекидневно на „Змейово”. Мините се поставят на неголяма поляна, а журналистите и военнослужещите
влизат в специалния бетонен бункер
Оттам през тесни блиндирани прозорчета наблюдават експлозията.
Противотанковата мина ТМ 62 М, която изпитваме сега, е предназначена за извеждане от строя на ходовата част на танкове, на самоходни лекотоварни машини, пояснява старшина 
Димитров. Мината е така направена, че да се задейства при натиск от 180 до 500 кг. Идеята е тя да не гръмне, ако върху нея стъпи човек, защото целта е да бъде поразена не живата сила на противника, а танковете и бронираните му машини.
В една от сградите на ЦАТИП има специално оборудвани помещения за различни други изпитания на инженерни боеприпаси. По рафтовете край една от стените, като в импровизиран музеен кът, са наредени образци от тези изделия.
„Тук са показани всички видове инженерни боеприпаси от запасите на армията. Става дума за противотанкови мини, удължени заряди, които се използват за разчистване на минни полета, сигнални мини, мини с часовникови механизми, които имат различен период на закъснение – от няколко часа до дни. При нас те се изпитват за надеждност и безопасност на действие. Прави се оценка и се удължава срокът им на годност, ако отговарят на техническите изисквания. В случай че няма възможност да бъдат оценени още при първия опит или имат колебливи показания, се правят повторни изпитвания. И вече, ако наистина се окаже, че са негодни,
се предлага да бъдат снети от употреба
и спрени от бойно използване”, обяснява старшина Димитров.
Някои от боеприпасите се подлагат на температурни тестове. Други се изпитват на натиск, за да се провери дали взривателят няма да се задейства под определено усилие. Има и изпитания за херметичност, като мината се потапя в специални вани под 4 до 6 м воден стълб.
Участъкът за изпитване на инженерни боеприпаси е създаден на 23 февруари 1988 г. Първото изпитание е проведено броени дни по-късно – на 14 март 1988 г. Изпитват се взривни вещества като тротил, амонит, взривни смеси, всички видове инженерни мини – противотанкови, противотранспортни, съсредоточени, кумулативни заряди, пиротехнически запалки и взриватели, изброява старшина Димитров. Изпитанията започват с оглед на външността на боеприпаса и неговата маркировка. След това някои от боеприпасите се разснаряжават и разглобяват, за да се извадят взривни вещества за физикохимичен анализ. Проверяват се електрическите параметри на електровъзпламенителите и електродетонаторите. Извършват се изпитания и симулации дали боеприпасите издържат на влага, както и на по-ниска или по-висока температура.
Специалистите проверяват също времето на горене на огнепроводния шнур на пиротехническите запалки, както и времето на задействане на взривателите. При полигонните изпитания основно се определя
безотказността на действие на боеприпасите
дали те са безопасни за боравене с тях. След всяко изпитание се проверяват площадките и мястото на взрива за евентуални остатъци от взривните вещества.
В две от помещенията се извършват изпитания на запалки и детонатори. Присъстващите слагат антифони на ушите си. Гърмежът при тези наглед миниексплозии обаче е силен, защото е в затворено помещение. Така ден след ден, с професионализъм екипът на ЦАТИП гарантира надеждността и качеството на инженерните боеприпаси на войската.
Огнеборците стигат до пожара за минута
Буквално за минута военнослужещите-огнеборци от ЦАТИП достигат до мястото на пожари, причинени от изпитателни стрелби на полигона. Въпреки че районът е голям и в по-голямата си част е пресечена гориста местност, пожарникарите успяват навреме да атакуват всяка огнена стихия на „Змейово”.
„Територията ни е голяма. Но съобразно вида на изпитването, противопожарните ни автомобили се позиционират на безопасни, но максимално близки разстояния до местата на попаденията. Така могат по най-бърз начин да влязат и да потушат огъня”, обяснява тайната на бързото противодействие на стихията началникът на сектор „Логистика” в ЦАТИП майор Пламен Тодоров. Дейността ни предполага почти ежедневни локални запалвания по площадките за попадения, което изисква действия от нашите колеги пожарникари за потушаване на огъня, казва офицерът.
При подаване на сигнал от ръководителя на стрелбата, че се е получило подобно запалване воините-пожарникари спешно се изнасят към площадката за попадения. Там бързо разгъват шланговете и гасят огъня още преди да се е разраснал.
По длъжностно разписание имаме минимален, но достатъчен брой пожарникари, както и 5 противопожарни автомобила – четири високопроходими ЗиЛ-131 и един „Мерцедес Актрос”, казва майор Тодоров. Всички воини-пожарникари са сержанти. Преминали са курсове на обучение. Нашите пожарникари са едни от най-подготвените в Българската армия и въоръжените сили, с огромен практически опит, хвали подчинените си офицерът.
Взимат се и превантивни мерки. Периодично се разорават противопожарните полоси, които ограждат площадките за попадения. Така се ограничава опасността огънят да се разпростре на голяма площ.
Мерките дават резултат. По думите на майор Тодоров на „Змейово” скоро не е имало големи пожари. „Нашите усилия са насочени към това да не допускаме прерастването на малките, локални запалвания в пожари. Все пак работим на уникално място в полите на Средна гора”, изтъква офицерът.
