Румяна Иванова от формирование 26050 на КИС 30 години бродира и вае прекрасното в живота.
Предполагам, че на никого не са чужди щастливото усещане за безметежност, чувството за свобода, за една особена делнична безтегловност, че вече не си ангажиран със служебни ангажименти. Върнал си се от работа и разполагаш със себе си. Свободното време е твоят свят, в който командваш само ти. Има ли по-прекрасни мигове в живота от тези? Едва ли! Нали си спомняте една песничка на Лили Иванова от годините на соца – „събота, събота вечер, празник на мойта любов“. А всъщност скритият подтекст на припева е, че няма по-голям празник от свободата в свободното ти време. Та „философският“ въпрос е как да го оползотвориш. Можеш да безделничиш, да се излежаваш, да спиш, да не правиш нищо. Изборът е твой и никой няма право да те вини за това. Но може да се отдадеш на любимото си хоби, което носи полза не само на теб, но и на околните. А това е занимание, което те усъвършенства и е от полза не само за собствената ти личност.
„Някои хора убиват свободното си време в кафенето, с цигарите. А аз не мога така. Пускам си телевизора за фон, съсредоточавам се и започвам да бродирам. Така си почивам. По този начин и се успокоявам.“, разказва Румяна Иванова от формирование 26050 на КИС. Като спестява от скромност признанието, че бродирането не е само да държиш иглата, а си е един вид изкуство. Защото преоткриваш нови светове – на прекрасното, възвишеното и ги претворяваш върху плата чрез игла и конец в различни цветове. Но Руми не каза още, че по този начин работи върху себе си и се усъвършенства. Тя служи в това формирование от 25 години. Била е сержант, но по-късно се девоенизира и от 2003 г. е цивилен служител там.
„Бродирам, изработвам гоблени за собствено удоволствие. Това ми е хоби. Започнах от 1990 г. – вече 30 години го практикувам. Запалих се покрай майка ми. Баща ми имаше познати от Германия, които работеха във фирма „Вилер“. По онова време тя бе най-голямата фирма в Европа за гоблени“, спомня си Румяна. Фирмата проектира гоблените, прави схемите. На схемата всеки знак означава бод със съответен цвят. Има два начина на бродиране, обяснява Руми. Първият е един бод – един знак, тоест 1:1. Вторият е 1:4, при който един знак се усилва четири пъти. Освен това има и бод, при който знакът се шие на кръст. Тези разяснения са за онези, които си мислят, че бродирането е най-елементарно действие с игла и конец. Освен това се шие само на плат с дупки, наречен „панама“. Затова иглата е специална – по-къса, с по-голямо ухо и е тъпа отпред, не е като шевната. Та фирмата произвежда готови комплекти за гоблени, т.нар. заготовки. 
Всяка включва схема, плат, игла и конци, които Руми си купува. Специализираните фирми търгуват само с комплектите, а не със самите гоблени. Сега тя си купува заготовки от „Милена стил“, които вървят по 30–40 лв. Или пък си поръчва китайски по интернет, които са по-евтини. Тя твърди, че в България няма пазар за гоблени, тъй като тази дейност не се оценява като изкуство за разлика от други европейски държави. А изработването на един гоблен е истински къртовски труд. Затова сега шие за собствено удоволствие. Като види някъде хубав гоблен – и страстта я обхваща. Веднага у нея възниква желание да го има и си поръчва схемата, за да го ушие. За 30 години е изработила толкова много гоблени, около трийсет, че вече няма къде да ги слага.
А за сложността на самия „занаят“ говори и следният факт – гобленът „Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул“ е избродирала за една година. Според нея времето за ушиване зависи от сложността на фигурата (това са стотици хиляди бодове – б.а.) и цветовете. Ако схемата е по-опростена и не е многоцветна, един гоблен отнема близо 4 месеца. Но има и гоблени с 80–120 цвята. Така например композицията „Сватбено пътешествие“ е с много цветове и й е отнела почти 2 години, за да я изработи. Питам я директно би ли се наела да избродира световния шедьовър на Леонардо да Винчи „Тайната вечеря“.
И получавам директен отговор: „Не, не бих се наела. За мен този гоблен е сложен и все още не мога да набера смелост и решителност да се заема с него“, признава Румяна. Думите й са показател за сложността на този своеобразен вид домашно изкуство, след като ги казва човек, посветил 30 години от живота си да бродира и вае възвишени мотиви, почерпени от живота. Тя допълва, че „Тайната вечеря“ е с над 100 цвята и ако всеки ден бродира, ще й отнеме почти 3 години. А в канцеларията във формированието, където служи, на стената е закачила в рамка ушит от нея гоблен – трибагреника, лика на Апостола и свещеното му заклинание „Свобода или смърт“.
