доц. д-р инж. Георги Маринов
По нестандартен начин може да се зарежда полският миникартечен пистолет с обозначение РМ-63. Това става благодарение на наличието на издатък (дулен компенсатор) във формата на лъжица, неподвижно изработен в долната челна част на затворния му блок. Чрез натиск върху твърда преграда затворният блок се придвижва назад до задно крайно положение, след което възвратната пружина го придвижва напред. При това движение затворът притиква патрон от пълнителя, вкарвайки го в патронника на цевта. Оръжието е достатъчно компактно, за да може да се удържа само с една ръка.
Конструкторът, който започва работа по създаването на това скорострелно и малогабаритно оръжие, е Пьотр Вилневчиц, известен като конструктор на двата полски пистолета – Radom VIS (Мodel 1935) и Р-64. Той е роден на 31.01.1887 г. недалеч от сибирския град Иркутск, но израства в гр. Вилнюс (дн. Литва). Завършва математика и физика в Санкт-Петербург, но това не го задоволява по пътя на голямата наука. Записва и завършва химия в политехническия институт в гр. Лвовск, а след това и Артилерийското училище в Санкт-Петербург. Натрупал множество знания в различни области, той временно се посвещава на преподавателската професия в офицерската Артилерийска школа в полския град Торун. През 1928 г. Вилневчиц е назначен като директор на балистичния отдел на държания оръжеен завод, като работи там до началото на Втората световна война през 1939 г. В годините на войната работи в оръжейния завод в гр. Радом. След завършване на войната прави опити за адаптиране и конструира Radom VIS за патроните 9х18 ПМ, но основно се насочва към създаването на картечен пистолет за този патрон. Идеята му била да създаде леко и компактно оръжие за самоотбрана, работещо на автоматичен режим и с възможност за скрито носене. То е трябвало да бъде оръжие за командирите на подразделения за екипажите на бойните машини, за въздушнодесантните части, а така също и за полицейските структури. Вилневчиц разработил схемата на оръжието, включваща пистолетна ръкохватка, в която се поставя магазин. Затворният блок е интегриран с подвижния кожух. Той е разположен над цевта. Това е една класическа схема на самозаряден пистолет, но решението е обогатено със забавител на темпа. За съжаление, конструкторът не успява да довърши започнатото и умира на 23.12.1960 г.
След смъртта на Пьотр Вилневчиц с проекта се заема конструкторски колектив в състав Мариан Вакалски, Гжегош Шубак и Тадеуш Беднарски. Те доразвили идеята, като през 1961 г. представили готово автоматично оръжие, което след сериозни заводски и полигонни изпитвания било официално прието на въоръжение с наименованието 9 mm pistolet maszynowy wzór 1963 (PM-63).
В началото на 1964 г. оръжейният завод в гр. Радом започнал подготовка за серийно производство. За първите 20 бр. предните пластмасови ръкохватки били изработени чрез фрезоване, което е доста трудоемко, но производителите нямали готовността за тяхното отливане.
Работата на миникартечния пистолет е основана на използване на принципа на отката на свободния открит затвор при неподвижна цев. Затворът е интегриран с пружинен инерционен забавител на темпа на стрелбата, намаляващ скорострелността на оръжието. Затворният блок обхваща цевта до дулния срез и завършва в предната си част с дулен компенсатор, изработен във вид на лъжица. При излитане на барутните газове от цевта част от тях се насочват нагоре, което способства за намаляване на неприятното отскачане на оръжието. С това се подобрява неговата точност. Освен това компенсаторът позволява презареждане на оръжието само с едната ръка.
Спусковият механизъм на РМ-63 е конструиран така, че при леко натискане на спусковия лост могат да се произвеждат единични изстрели. Когато спусковият лост се натисне силно, огънят е непрекъснат.
Важна отличителна черта в конструкцията на миникартечния пистолет е механизмът за забавяне на темпа на стрелбата. Той е необходим поради малките габарити на оръжието, свързани с къс ход на затвора. Колкото ходът на затвора е по-малък, естествено, темпът на стрелбата е по-голям. Затова конструкторите се принуждават да предприемат различни решения за неговото намаляване. В конкретния случай при РМ-63 това става чрез инерционен елемент и спирална пружина, монтирани в задната част на кожуха. При откат кожухът се придвижва назад и се застопорява в задно крайно положение с помощта на ключалка, разположена в рамката. При това положение намиращият се в кожуха забавител на темпа продължава своето движение назад под действие на инерционната сила, преодолявайки съпротивлението на спирална пружина. Достигайки до крайно задно положение, забавителят се връща напред под действие на силата на свитата пружина. Достигайки ключалката на заключения кожух, забавителят отключва кожуха, който се връща в изходно положение под действие на възвратната пружина и ударникът може да нанесе удар по капсула на вкарания патрон в патронника. В първите модели инерционният елемент е изработван от тежък волфрам поради по-високото относително тегло на волфрама. В по-късните оръжия поради икономически съображения той е заменен с такъв, изработен от стомана. Използвайки стоманен инерционен елемент, скорострелността е намалена от 1000 на 600–650 изстр./мин.
В предната част на рамката е монтирана отмятаща се напред допълнителна ръкохватка, позволяваща стрелба с двете ръце. Допълнително стабилизиране на оръжието при стрелба става чрез използване на сгъваемия приклад, шарнирно закрепен в задната част на рамката. В сгънато положение той се прибира по дължина на оръжието и не възпрепятства неговото поставяне и изваждане от кобур.
РМ-63 може да използва два вида пълнители. Когато е с поставен празен пълнител с вместимост 25 патрона, масата му е 2,0 кг. Когато се използват 15-зарядни пълнители, масата му е 1,6 кг.
Ефективната далекобойност на оръжието е до 150 м, на което разстояние са разграфени мерните прибори. Тази далекобойност се осигурява от 150-милиметровата цев, която позволява началната скорост на изстреляния куршум да достигне до 330 м/с.
В началото на 1970 г. полските производители успяват да адаптират оръжието за патроните с калибър 9х19 (9 mm Parabellum). Това обаче променя някои характеристики на оръжието, като например масата, която нараства с 0,550 кг поради по-мощния използван патрон.
Интересно е, че това оръжие не е приемано официално на въоръжение, но въпреки това много страни, включително и нашата, закупуват определени количества за нуждите на полицейските и специалните си служби. Дори Китай пристъпва към производство на оръжието, без да е получил лиценз за това. Китайските образци са обозначени като Мodell 82, като тяхна отличителна черта е по-дългата мерна линия. За тази цел те изместват мерника в задната крайна част на кожуха.
6,35-милиметровият пистолетен патрон не е за подценяване
Кой пистолет е по-опасен – този с калибър 6,35 мм или малокалибрения, използващ патроните .22 Long Rifle? Това е един стар спор между любители и професионалисти, който и до ден-днешен не е намерил еднозначен отговор. И двете твърдения имат своите обективни основания, съдържащи се в техническите характеристики на двата патрона и на пистолетите, създадени на тяхна база.
Патронът 6,35 мм Browning, или както неправилно го наричат 6 на 35, е създаден още през 1904 г. като съвместен продукт на белгийската фирма FN (Fabrique Nationale) и американското предприятие Union Metallic Cartridge Company. На негова база през 1906 г. гениалният конструктор Джон Браунинг създава първия джобен пистолет. Оттогава той се изработва в големи количества от почти всички производители на патрони, но той няма единно обозначение в различните страни. Най-често се обозначава 6,35 mm Browning, но може да се срещне и като 6,35 mm A.C.P., 6,35 mm Selbstlade Pistole, 25 A.S.P. (Auto Selbstlade Pistole), .25 Auto Pistol, 25 Colt Auto и 25&6.35 Auto. Цифрата .25 означава калибърът му в инчове (0,25 инча).
Стандартният 6,35-мм патрон има куршум с тегло 3,3 г, който се изстрелва с начална скорост 238 м/с. На 25 м разстояние скоростта на куршума пада на 228 м/с, а на разстояние 50 м скоростта му е 218 м/с. Енергията, която е основен показател за поразяващата способност на куршума на изхода на цевта на пистолета, е 93 джаула, на 25 м спада до 86 джаула, а на 50 м тя е 79 джаула.
Това, разбира се, е твърде относително, тъй като получената скорост и кинетична енергия на куршума зависят от дължината на цевта на оръжието, качеството на барутния състав (свързано със скоростта му на горене и налягането, което създават барутните газове в цевта, и др.). Известно е, че при късоцевните оръжия лисва пълно изгаряне на барутния заряд в цевите, като част от него продължава да гори извън цевта. Затова е важно да се осигури висока скорост на горене на барута, но това пък от своя страна е свързано с рязкото нарастване на налягането и съответно увеличаване на дебелината на цевите. Търсенето на оптимални съотношения между посочените параметри е изключително трудно, но това е постигнато при 6,35 мм патрон.
Характерна особеност на 6,35-мм пистолетен патрон е, че диаметърът на фланеца в основата на гилзата е с 0,55 мм по-голям от диаметъра на цилиндричната част на гилзата. Това позволява използване на този пистолетен патрон в револверите, тъй като безпроблемно се екстрахира с помощта на звездообразните изхвъргачи на револверите.
Ако съпоставим балистичните му качества с останалите пистолетни патрони, трябва да ги отчетем като доста скромни, но това в никакъв случай не е повод да подценяваме поразяващите му способности.
В САЩ са разработени специални варианти на патрона, които подобряват някои негови характеристики. Така например вариант, обозначен като 25 ACP Automatic Magsafe Defender +P, е с увеличена начална скорост на куршума благодарение на намалената маса на куршума до 1,43 г (около два пъти по-малка от масата на стандартния куршум).
Друг вариант с обозначение Hornady XTP Jacketed Hollow Point Self Defense Ammunition е с кухина в челната част на облечения с ризница куршум и се отнася към категорията на експанзивните боеприпаси. Куршумът му има маса около 2,2 г. При съприкосновение с целта челната част се деформира бързо, увеличавайки съпротивлението при придвижване в поразеното тяло. По този начин куршумът почти винаги остава в поразеното тяло, отдавайки цялата кинетична енергия, която му е придадена от барутните газове.
Вариантът с обозначение Speer Gold Dot Hollow Point Self Defense Ammunition е патрон с експанзивен полуоблечен куршум от типа Hollow Point с маса 2,2 г. Такъв куршум освен кухина в челото част от оловния сърдечник е разположен извън ризницата. При съприкосновение с преграда челната част на куршума се разплесква, което способства за повишаване на поразяващата способност.
Патронът с обозначение Cor-Bon Glaser Safety Slug е с куршум, който не рикошира Това е постигнато чрез замяна на монолитния сърдечник със ситни сачми с диаметър 1,25 мм с обща маса 2,58 г. При съприкосновение с твърда преграда носовата част на куршума се разпада и липсва рикошет. Приложението на такъв патрон е при употреба в урбанизирана среда.
Winchester Super-X Self Defense Ammunition е патрон с бързо разплескващ се куршум от типа Expanding Point. Масата на куршума е 2,9 г.
В челната част на куршума на патрон с обозначение HOXIE има малка сачма, която осигурява бързите разплескване и разрушаване на меката метална ризница при попадане в твърда преграда.
За да се оцени опасността при нанасяне на поражение с куршуми от патрони с калибър 6,35 мм, е необходимо да се приведат данни от съдебната медицина. Специалистите считат, че при изстрел в средата на гърдите с куршум с относителна кинетична енергия 6–8 джаула на квадратен сантиметър се причинява охлузване. 14–17 джаула на квадратен сантиметър причиняват повърхностни рани, 32–36 джаула на квадратен сантиметър – непроникващо раняване на гръдния кош с пречупване на кости, 54–60 джаула на квадратен сантиметър са свързани с проникващо раняване на гръдния кош, а при 135–145 джаула на квадратен сантиметър се гарантира проникващото раняване на гръдния кош с повреждане на задната стена. Очевидно е, че при изстрелване на 6,35-милиметровия куршум с пистолет могат да се нанесат смъртоносни поражения.
На базата на патрона са разработени и широко се използват множество граждански и дамски образци пистолети, предназначени за персонална защита или за дублиращи оръжия. Те са с малки размери и са удобни за скрито носене. Дължините на цевите им са различни, но най-често са в границите около 50 мм (2 инча). В нашите оръжейни магазини се предлагат чешките 6,35-мм пистолети ЧЗ-92, които са доста компактни с ударно-спускови механизми тип DAO (дабъл екшън онли) и дължина на цевта 63,5 мм. По-дългата им цев в сравнение с останалите модели от този калибър осигурява по-големи поразяваща способност и далекобойност на оръжието.
Испанският Astra cub е твърде компактен за големите мъжки длани, но дамите го предпочитат поради удобството при боравене и малката маса, възлизаща едва на 0,355 кг. Пълнителят му събира 7 патрона.
Италианската Beretta Mod. 950 e с още по-малка маса – 0,290 кг, и събира 8 патрона в пълнителя. Естествено, съществува богато разнообразие от 6,35-мм пистолети, но посочените са едни от най-търсените пистолети за постоянно носене.
