Тези дни името на Али Ахмети, лидерът на партията Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) в Република Северна Македония, отново стои неизменно на първите страници на останалите малко на брой печатни издания край Вардар. То се появява с различни интензивност и плътност, но си е там, където са основните политически вести в държавата. Има за какво, разбира се. Първо, все още се коментира изборната кампания за предсрочния парламентарен вот на 15 юли и претенциите на Ахмети следващият премиер на страната да бъде албанец. Второ, в следизборната надпревара за повече места в изпълнителната власт като партньор на Социалдемократическия съюз на Македония на премиера Зоран Заев. В правителството и на по-ниските нива на управление хората на ДСИ взеха почти всичко, което поискаха, и го уплътниха както искаха. Неслучайно на срещата, която Ахмети направи с посланика на Косово в Скопие Дедай, косоварът му е заявил, че в този кабинет на Скопие албанското присъствие е най-забележително. Във всеки случай и двамата били доволни от разположението на кадрите на ДСИ във властта във всичките й ешелони Щом освен външната политика на страната получават и една от ключовите длъжности във вътрешното министерство – директор на т.нар. Бюро за публична сигурност, т.е., униформената полиция плюс Финансовото разузнаване… Да не говорим за останалите ключови места.
Така че поводи Ахмети да бъде под прожекторите и в центъра на вниманието – колкото искате. Но направи впечатление, че друго събитие, свързано с лидера на ДСИ, мина някак „скромно, но от сърце”. А то е от съществено значение в контекста на цялостната равносметка на това, което се случи в края на миналия век и в неговото начало. Става дума за дейността на Армията за освобождение на Косово (АОК) с абревиатура на албански език УЧК, както и за нейния клон за Република Македония – Армията за национално освобождение (АНО).
И в двете формации Али Ахмети имаше основно участие: първо, като един от основателите на УЧК в Косово и член на щаба й, и второ, като политически ръководител и лице на АНО в Република Македония. В битността си на лидер на АНО Ахмети стана основен стълб на митологията на победител над полицейските и армейските сили от Скопие, която и до днес все още владее голяма част от албанците в Република Северна Македония.
Щом толкова години от конфликта през 2001 г. до днес партията, произлязла от АНО на Ахмети – ДСИ с лидер същият Али Ахмети печели най-много гласове сред албанците на всякакви избори, които в този период са били провеждани. С едно малко изключение от 2 години, когато от 2006 до 2008 г. тогавашният лидер на ВМРО–ДПМНЕ и премиер Никола Груевски покани за коалиционен партньор във властта мощната някога Демократична партия на албанците (ДПА) на Арбен Джафери, през цялото време от 2002 г., та досега, ДСИ на Ахмети е във властта. Но никога през този период някогашният бунтовнически командир от Шар планина и после постоянен лидер на ДСИ Ахмети не е бил в изпълнителната власт. Депутат – да, но който се явява в парламента, когато е крайно необходимо гласът му да гарантира някакво мнозинство. Или когато като лидер на партията на албанците с най-много гласове на поредния парламентарен вот
да се включи активно в пазарлъка за разпределението на порциите във властта
Както стана и сега около съставянето на кабинета. Иначе е или в централата на партията в Мала Речица край Тетово, или в родното си село Заяс, близо до Кичево. Та питам се дали не ви прилича на някого от българския политически живот…
От друга страна, УЧК е абревиатура, която младите албанци и в Прищина, и в Скопие, пък и в Тирана скандират и до днес, когато искат да припомнят резултата от войната на АОК и на АНО в годините 1998–2001. За да не забравят „другите” кой всъщност е победителят. Като един от основателите на УЧК и член на политическото ръководство, а после лидер на АНО Ахмети бе призован пред Специализирания съд за Косово в Хага.
През цялото време – и когато стана ясно, че е получил призовка, и когато тръгна за Нидерландия и след като се яви на 2 и 3 септември пред следователите, Ахмети твърдеше, че е поканен за разговор единствено в качеството си на свидетел. Може и така да е. Но какво да разбереш от лаконичните му обяснения, излъчени най-напред в профила му в социалните мрежи, а после, след като разпитът приключи, от отказа му да коментира същността на разговора със следователите от съда. Свидетел бил и толкова.
В качеството му на свидетел на няколко пъти бе призован и президентът на Косово и някогашен бунтовнически ръководител на УЧК от борбата против сръбските власти Хашим Тачи. Както и негов подчинен в АОК и сега лидер на създадената от Тачи Демократична партия на Косово Кадри Весели. Но и двамата в момента са обвиняеми от същия Специализиран съд за Косово заедно с още около стотина човека за престъпления, извършени против човечеството, значи срещу цивилни граждани. Да не говорим и за бившия премиер Рамуш Харадинай, който пък направи пътека до Нидерландия да се явява на всяко повикване да свидетелства пред другия съд – Трибунала за военните престъпления по време на войните от разпада на Югославия. Но и да се измъква като оправдан. Подчертавам тънката разлика между позицията на свидетел и на обвиняем, която в зависимост от съдържанието на отговорите съдиите решават да преодолеят или не.
След разпита на Ахмети нещо подобно заяви и дългогодишният член на международните съдилища в Хага от Скопие съдийката Маргарита Цаца-Николовска. Според нея никак не е сигурно, че ако влезеш пред следователите в качеството си на свидетел, няма да излезеш оттам като обвиняем. Много лесно, твърди опитната юристка, съдиите могат да променят позицията си в зависимост от това, как преценяват чутото от призования свидетел.
Пък аз си мисля – каквато и да е съдбата на Ахмети, тя ще се отрази върху политическия живот в Скопие. Може да се превърне и в истински политически и обществен трус. Защото той остана единственият активен политик, свързан с Охридското мирно споразумение от 13 август 2001 г. А то сложи край на въоръжения конфликт в страната между силите на АОН и на властите в Скопие. И до днес се смята за основа на всичко онова, което даде повече права на албанците в държавата.
То е Библията, не, Коранът за всяка претенция на партиите на албанците в страната.
Но най-странното в ситуацията е, че по време на подписването на Споразумението от Охрид Ахмети беше някъде из Шар планина. Но неговият дух витаеше между мрачните лица на политическите лидери в страната тогава, седнали зад масата. А зад гърба им стоеше достатъчно мощна международна компания, която трябваше да е гарант за изпълнението на Споразумението. И кои от тях останаха?
Двамата лидери на двете албански партии, подписали документа – Арбен Джафери на ДПА и Имер Имери на Партията на демократичния просперитет, отдавна са починали. Бранко Цървенковски, тогава лидер на СДСМ, бивш премиер и после президент на страната, е политически отшелник. А Любчо Георгиевски, тогава премиер и лидер на ВМРО–ДПМНЕ, след като сдаде властта на Цървенковски през есента на 2002 г., напусна партията и политиката. Президентът Борис Трайковски загина в авиокатастрофа през февруари 2004 г., за която все още има съмнения, че не е случайна. Международните посредници Джеймс Пардю и французинът Франсоа Леотар май все още се „въртят” в дипломацията, но къде са Хавиер Солана и Джордж Робертсън? Най-вероятно са добре осигурени пенсионери.
И кой остана да гарантира Охридското мирно споразумение? Онзи от Шар планина, който го извоюва, но не го подписа. И вече толкова години се позовава на него, когато поставя на масата всяка нова претенция. Вече не е на Шар, но пак е фактор, без който не може. Незаобиколим, както се казва.
Това било парадокс, подхвърлят някои. Пък аз добавям – само този да е в политиката на Република Северна Македония. Само този да е…
