Илия ПЕТРОВ
Според някои исторически анализатори за първия терорист се разказва в Стария завет. Историята за Самсон. Последният от съдиите на Древния Израел, надарен с огромна сила и сравняван с гръцкия Херкулес. С голи ръце строшава челюстите на лъв, а с череп на магаре убива хиляда мъже. Силата на Самсон обаче се криела в дългата му коса и ако тя бивала отрязана, той губил силата си. Разбира се, че има замесена и жена и ролята й е конспиративна. Далила. Той се влюбва в нея. Срещу 1100 сребърника подкуп (къде-къде по-скромен е в алчността си Юда) тя напива Самсон и научава тайната му. Отрязва косите му и филистимците го пленяват. Завързват го за една колона в най-големия храм на филистимците. Докато те се забавлявали, косата му постепенно пораснала. Тогава Самсон разрушил колоните и убил всички филистимци, жертвайки и себе си с думите – „Умри, душо моя, с филистимци”. И умрелите, които Самсон умъртви при смъртта си, бяха повече от тези, които бе умъртвил през живота си. (Съдии 16:30).
Историята на Самсон наистина изглежда като някаква предтеча на днешния тероризъм. И с оглед на целите на тази статия трябва да отбележа, че той става известен чрез „най-великия код” – Библията.
Обикновено терористите загиват заедно с невинните хора и затова те понякога всъщност извършват едновременно и престъпление, и наказание. Въздават справедливост (според тях), извършвайки престъпление срещу другите и наказание, самоунищожавайки себе си. Убиват и наказват.
Разбира се, основните причини за терористичните актове могат да бъдат категоризирани и интерпретирани, както вече многократно е правено, но основната все пак си остава религиозната. Религията, макар в превод да означава „отново свързване”, е далеч по-силен галванизатор за тероризма от идеологическите или политическите основания. Умисълът, естествено, може да включва и сбор от тези предпоставки, например тероризмът да се използва за политически причини Един от известните примери е, че 28 дни, след като Хитлер става канцлер без мнозинство в парламента, избухва пожарът в Райхстага, което затвърждава властта му. Когато политическите и идеологическите причини са първостепенни, могат да се водят преговори, да се правят компромиси, да се примиряват идеологии, макар и временно помежду си. Може да има политически договорки и диалози за снемане на напрежението или пък политически терор на държавата като отговор и контрапункт на терористичния акт.
Преговорите са бавен и тегав процес. Неслучайно се изучава изкуството на преговорите и при акции, свързани с терористична заплаха, винаги има професионален преговарящ. Обикновено при преговорите първо трябва да се реши проблемът с емоцията, преди да се реши този с информацията. Следва подходът, наречен „Хот-дог техника” – горчицата се поставя между хляба и наденицата. Започва се с позитивно отношение, постепенно са преминава към критики и се завършва с увереност, че разумът ще победи с взаимно приемлив изход и за двете страни.
Но представете си сега да има някакви преговори за Бога? Да се правят компромиси, да се губи време с емоции и информация, да се използва „Хот-дог техника” да се замества вярата с разума. За Бог? Това е абсурд. Напълно невъзможно. Освен ако в личен план след диалог със самия себе си не конвертираш вярата си от една религия в друга. Но не и на племенно, групово, общностно или международно ниво. Защото религиозните традиции са с много по-дълбоко вплетени, яки и отдавна пуснати корени от политическите и идеологическите. И тези традиции, останали ни наследство от вече отдавна мъртви поколения, са увити като букаи в умовете на живите.
Религиозните войни и чумата спокойно могат да бъдат сравнени, защото са унищожили една трета от населението през Средновековието. Затова тероризмът е неизбежен и може да бъде само ограничаван. Особено в епоха, в която всеки може да бъде журналист, като заснеме събитие, коментира го и го пусне в обръщение в мрежата, и в същото време почти всеки би могъл да върже колан с бомби на кръста си и да разплаче стотици родители и деца. По-късно ще обясня защо включвам медийните възможности на мнозинството от хората, без да забравям, разбира се, и мощта на големите медии и социалните мрежи.
Но засега няколко съвсем кратки примера за това, че да бъдеш терорист е престъпно, но достъпно. Атентатът в Лондон през 2001 г. струва 1000 паунда – за взривно вещество, мобилни телефони, за координация и транспортни разходи. Куфарът с експлозив за влаковата терористична атака по време на световното в Германия е оценена на 500 долара. Една дистанционна бомба в Афганистан е 400 долара, а кола бомба се оценява между 12 000 и 20 000 долара Терористичният атентат в мадридското метро през 2004 г., убил 191 души и ранил 1500, е причинен с колан от бомби на стойност 1200 долара. Впрочем има и исторически български отпечатък – до 1972 г. атентатът в църквата „Св. Неделя” държи рекорд с 213 жертви.
В съвременността е по-трудно да се добереш до изследване на ядрено-магнитен резонанс, отколкото да си намериш дрога или оръжие.
Едно от последствията на пандемията от коронавируса е ограничаването на движението на хората между страните в света, както и вътре в самите държави. Както и събирането им на публични места в голямо количество.
В метрото пътниците са намалели с една трета. Разходите за ресторанти са редуцирани с 40%. Самолетните полети са сведени до минимум, а конкурентите на туроператорските фирми започнаха да предлагат виртуални пешеходни турове по европейски градове, заснети с висока разделителна способност. Не виждаме как това преживяване е по-малко приятно от посещението на тези места в действителност, казват те и мотото им е – „Можеш да видиш, без да отидеш там”.
Отчита се и експлозията на онлайн изкуствата във всичките им форми, за да се избегне досегът на хората един до друг (по данни на Economist). Същевременно вследствие на пандемията се забелязва най-драматичното разширение на държавата след Втората световна война, което се проведе почти без дебати, и то неслучайно. Само държавата може да наложи изолация и закриване на бизнеса, за да спре вируса и да помогне след това за компенсирането и регулацията на икономическия колапс. И забележете –
само силната и безкомпромисна държава може да се възправи срещу тероризма
Уж лоша новина за тероризма, но това е само въображаемо и измамно негово затихване. Единственото широко поле, което му остана, като че ли е „Дивия запад” на киберпространството. Най-беззаконното бойно поле в света. Това е тежко недоразумение според мен. Религиозната ненавист по време на коронавируса ще нараства. Доброволно (а може би и по финансови причини, все пак паричните потоци се пренасочиха) тази ненавист се е „самоизолирала”. И чака. Само в САЩ има 19 млн. милионери, в Китай милионерите са 4 млн., в Япония – 3 млн. и 2 млн. в Германия. Борис Джонсън се похвали преди време като кмет на столицата, че в Лондон има 72 милиардери, което е повече от Ню Йорк.
Сега помислете как тези цифри допълнително агресират „останалите без работа” терористични скрити клетки. Те акумулират агресия, която трудно може да се предвиди кога ще експлодира, но не е трудно да се каже, че ще е в обозримо бъдеще. Повечето от авторите, които предричат подобен сценарий, сами си дават сметка, че приличат на онзи клоун, който крещял в цирка – „Пожар! Пожар!”. Никой не му повярвал и циркът изгорял.
В заключение бих искал да припомня защо споменах по-горе за ролята на медиите. Болшинството от антитерористичните държавни служби, социални психолози, психиатри отдавна са лансирали тезата, че стремежът към известност е силен мотивиращ фактор за масови убийства, насилствени престъпления и
сериозен мотив за терористични актове
Вечната анонимност на някои екземпляри, която ги преследва до края на живота им, е нетърпима за егото им. Дори един италиански психолог, къде на шега къде на истина, беше предложил всеки ден по радиото да се отделя време и да се прочитат имената на напълно неизвестни личности. За да могат те за пръв път да чуят как някой споменава техните имена и огромна аудитория ги чува.
Организацията NO NOTORIETY – „Без известност”, е създадена с цел намаляването на загубите на живот, причинени от актове на масово насилие, които се водят от желанието на индивида за известност. Би трябвало да се вслушаме в нейните призиви. Тази зараза трябва да се спре. Затова не възнаграждавайте терористите с известността, която търсят. Не употребявайте имената им, не показвайте снимките им в заглавията на първа страница или във водеща новина в ефира. Особено когато те са заловени или мъртви.
Фокусирайте се върху жертвите и героите Лишете терористите от медийната знаменитост и светлината на прожекторите, които те жадуват.
Без имена, без фотографии, без знаменитост.
Защото у всеки от нас дреме по един Херострат. Историята го помни, защото е подпалил храма на Артемида. Но малцина си спомнят какво е запалил. Съвременният Херострат е най-често неосъществен. Но не и невъзможен.
