Радослав СИМЕОНОВ
Ако българската дипломация изигра брилянтно своите ходове, за да обезпечи мирното възвръщане на Южна Добруджа през есента на 1940 г., то Българската армия е институцията, която има най-съществен принос за безболезненото интегриране на областта към Отечеството. Като една своеобразна историческа парадигма в годините на Първата световна война именно армията бе призвана да възстанови държавното единство на страната и да отвоюва земята на Аспарух от чуждия окупатор Командваната от генерал Стефан Тошев Трета българска армия не само триумфално освободи цяла Добруджа до делтата на р. Дунав, но и сътвори образци от храброст, които увенчават и до днес олтара на непреходната българска бойна слава. В кървавата и героична есен на 1916 г. за нейната свобода положиха своите кости над 16 хил. наши войници и офицери. Признателна Добруджа ще пази навеки спомена за непобедимата Първа конна дивизия, предвождана от генерал Колев, в която сякаш възкръсва образът на Аспаруховата конница, тихият плясък на дунавските вълни край Тутракан ще нашепва за една от най-великите битки в нашата история, а полята край Добрич ще напомнят на поколенията за безпримерния подвиг на врачанци, козлодуйци и приморци, устоели пред напора на десетократно превъзхождащия ги противник в героичните дни на Добричката епопея!
Няма друга област в България, в която така настойчиво и осезаемо да присъства селищната топонимия с военен произход. Днес повече от двайсет селища в областта гордо носят имената на прославени военачалници и храбри воини – от поручици до генерали и от фелдфебели до ефрейтори. Други пък обезсмъртяват имената на полковете и дивизиите, сражавали се тук през Първата световна война, а трети – просто отразяват спомена на местното население от екота на битките – Победа, Свобода, Храброво, Пожарево, Стрелково, Войниково, Плачи дол и пр. Неслучайно в Заповедта на цар Борис III по случай навлизането на българските войски и администрацията в Южна Добруджа на 21 септември 1940 г. се казва: „Не забравяйте, че Добруджа е наша, не само защото бе откъсната от нас Тя е двойно по-наша, защото бе обляна в българска кръв и пази спомена за беззаветно храбрите наши дивизии при Тутракан и Добрич и величавите действия на нашата конница навред по Добруджанската равнина”.
Няма съмнение, че българското правителство и органите на държавната администрация са предварително подготвени за заемането на Южна Добруджа. Особено важна роля за осъществяването на тази мисия има Министерството на войната. Още през август 1940 г., докато в Крайова все още текат българско-румънските преговори, Главното командване на армията предприема първите стъпки по изготвянето на цялостен план за възвръщането на областта. В него се уточняват военните формирования, които трябва да навлязат в Южна Добруджа веднага след подписването на договора с румънците.
Групировката от войски включва както флотски, така и кавалерийски и сухопътни части, като част от тях се предвижда да бъдат в мирновременния си състав, а други – в мобилизационен. Те трябва да бъдат поставени в оперативно подчинение на командващия III българска армия генерал-лейтенант Георги Попов, който междувременно участва и в преговорите в Крайова като военен съветник. В плана се подчертава, че основната задача на войските е „да се завземе по най-бърз начин територията на Южна Добруджа”, за да се запазят животът и имуществото на мирното население, да се избегне създаването на период на безвластие и да се предотвратят всякакви форми на насилие Като непосредствени обекти за овладяване се посочват населените места, складовете, фабриките, железопътните линии, гарите и телеграфо-пощенските станции.
Прави впечатление, че в плана се изтъква голямото значение на моралната и нравствената подготовка на личния състав на войските. От командирите се изисква да положат грижи в това отношение, за да може „с добрия си и стегнат вид, със своята желязна дисциплина, коректното си братско отношение към добруджанското население нашата окупационна войска да предизвика възторг у това наше изстрадало население”. Изключително важен момент в плана е залегналият в него принцип разпорежданията на командирите на окупационните войски да са задължителни за гражданските и административните власти. По този начин трябва да бъде избегната опцията в областта да бъде въведено военно положение.
На 27 август изготвеният план е изпратен в Щаба на III армия във Варна, въз основа на който командването на армията издава своята оперативна Заповед № 1/566 от 31 август 1940 г. В нея се определя, че задачата на частите от армията е да се изнесат в непосредствена близост до границата с Румъния, а командирите им да проучат посоките на настъпление. Съгласно тази заповед Южна Добруджа трябва да бъде заета от частите на 4-та Преславска пехотна дивизия, някои от които са попълнени до 50% от военновременния си състав (19-и, 31-ви и 46-и пехотен полк, 4-та дивизионна картечна дружина и 5-и дивизионен артилерийски полк).
Други формирования пък се предвижда да участват с мирновременните си състави – Черноморският флот, 2-ри, 8-и, 10-и и гвардейският конни полк, а 4-ти граничен полк е разгърнат изцяло в мобилизационния си състав. В непосредствения тил на 4-та пехотна дивизия е съсредоточена като резерв 5-а Дунавска пехотна дивизия.
Към плана са приложени и някои упътвания, от които личи, че командването на армията възприема изключително сериозно задачата по заемането на територията на Южна Добруджа. То третира действията на войските в областта като равносилни при бойни условия, защото все още е жив споменът за коварното нахлуване на румънците през 1913 г.
Поради това в упътванията ясно се заявява, че частите трябва да се придвижват „с всички мерки по разузнаване и охрана според правилата на нападателния бой”. Ако при придвижването си нашите войски настигнат все още неизтеглили се в уговорения срок румънски части, „същите трябва да се задминават, без да се влиза в спречкване с тях”. Но при каквато и да било евентуална съпротива от тяхна страна румънските войскови подразделения „трябва да бъдат унищожени смело и жестоко, за да не се повторят подобни случаи”.
Командването калкулира и извършването на възможни саботажни действия от румънска страна, които да попречат или осуетят ритмичното заемане на територията на областта. Затова в упътванията се подчертава, че при поява на „размирни елементи, целящи да внесат смут в окупираната територия или тормоз над мирното население”, мерките спрямо тях трябва да бъдат още по-строги, като тези елементи бъдат унищожавани напълно. Един бегъл анализ на всички тези предварителни разчети сочи, че българското Главно командване е проявило далновидност и предвидливост при операцията за окупирането на областта, и към момента на подписването на Крайовския договор то вече има готовност да започне операцията по реокупирането й.
Непосредствената подготовка за навлизането на частите на III българска армия в Южна Добруджа започва веднага след подписването на Крайовския договор. На 10 септември правителството решава новоприсъединената територия да бъде обособена в самостоятелна административна единица с център Добрич начело с генерал-управител.
Този пост е поверен на генерал Георги Попов в чиито ръце са делегирани ръководството и координацията на цялостната дейност по възстановяване на обществено-икономическия и културния живот в областта.
От своя страна началник-щабът на армията генерал-лейтенант Никола Хаджипетков със Заповед от 11 септември 1940 г. нарежда съединенията и частите от „добруджанската групировка” да заемат изходно положение до вечерта на 17 септември, а времето от 18 до 20 септември да бъде оползотворено за почистване на облеклото и снаряжението. Преминаването на българско-румънската граница се предвижда да стане точно в 9 ч сутринта на 21 септември, така както е регламентирано в самия договор.
Това историческо събитие трябва да бъде отбелязано по един максимално тържествен начин. Командирите на съответните войскови части са задължени да произнесат кратко слово за предстоящите събития, което да съвпадне със символичното разрушаване на поне една гранична пирамида. Подразделенията трябва да прекосят граничната бразда с вик „Ура!”, след което да формират колони за настъпление към вътрешността на областта. Войниците трябва да са в лятна бойна форма, снабдени с по 60 патрона за карабина.
Въз основа на тази заповед командващият III армия издава на 12 септември своя оперативна Заповед № 2/604, с която разпорежда частите от армията да навлязат в Добруджа. С нея е окончателно утвърден и съставът на „добруджанската групировка”. В сравнение с август сега той е доста по-разширен. Целта в случая е не само добруджанското население да бъде впечатлено и респектирано от мощта на въоръжените сили но и те да бъдат използвани за оказване на помощ в различни сектори на обществения живот.
Освен частите на 4-та Преславска пехотна дивизия в състава на групировката са включени 3-та Балканска пехотна дивизия (с 11-и, 24-ти и 29-и пехотен полк, 3-та дивизионна картечна дружина, 6-и дивизионен артилерийски полк, 14-и и 15-и граничен участък); 2-ра бърза дивизия (с 4-ти и 6-и конен полк, 2-ри преносим полк, 2-ро конноартилерийско отделение); 3-та конна бригада, включваща 8-и и 10-и конен полк; 3-ти инженерен полк, 3-то армейско товарно отделение и др. Едновременно с това към групировката са придадени флотски части и един въздушен орляк (ескадрила) с три ята – разузнавателно, изтребително и бомбардировъчно, с общо 18 самолета, дислоцирани на летище Шумен.
В утрото на 21 септември 1940 г. българската войска съгласно предварително разработения и утвърден план по протежение на цялата 200-км граница навлиза в Южна Добруджа. Областта е разделена на четири зони, които поетапно трябва да бъдат окупирани за период от десет дни. До вечерта на 24 септември войските достигат до първата линия – Балчик–Добрич, на 27 септември са на рубежа от с. Тюленово, Шабленско, до с. Малък Преславец, Тутраканско, а на 30 септември вечерта заемат линията Крапец–Генерал Тошево–Сребърна. На 1 октомври те трябва да достигнат новата гранична линия и да поемат охраната й.
Навлизането на българските войски в Южна Добруджа се осъществява напълно според изготвения план, без почти никакви инциденти. То протича като една образцова военна операция, при строги ред и дисциплина. Единственото изключение, при което се налага твърдата намеса на войската, датира от 28 септември.
Тогава командирът на 31-ви пехотен полк докладва до генерал Попов, че откъм румънската зона се чува артилерийска стрелба, а изплашените жители на с. Смилец, Силистренско, искат помощ срещу безчинстващите в района на селото цинцарски банди. Без колебание генералът издава заповед да се вземат необходимите мерки за защита на българското население.
Навсякъде частите от III българска армия са посрещнати с неописуеми радост и възторг от местното население По площадите се вият кръшни български хора, възрастните хора целуват дулата на оръдията, а войниците и офицерите се придвижват по килими от цветя, закичени с домашно тъкани кърпи. За местното добруджанско население войската се превръща в първия символ на българската държава.
През следващите месеци висшето военно командване и войската продължават да играят съществена роля за нормалното функциониране на държавните институции в областта. Освен генерал Георги Попов още десетки висши офицери са привлечени на високи постове в различните комисии по прилагането на Крайовския договор. Председател на осемчленната Комисия по определяне на трасето на новата българско-румънска граница е полковник Трифон Трифонов, а генерал-майор Атанас Жилков председателства Комисията по приемане и опазване на територията. Армията и нейните структури са използвани и в операцията по преселването на севернодобруджанските бежанци. Освен че 7 хил. трудоваци са ангажирани със събирането на реколтата, военни подразделения участват в превоза и пренасянето на покъщнината на бежанците. Армейски части се използват за подобряване на транспортната инфраструктура на областта – разширяване на жп линии, ремонти на шосета, изграждане на мостове и пр.
За кратко време самата Южна Добруджа е включена и във военноадминистративното деление на страната и там започва дислокация на различни военни части. На територията й се създават няколко гранични участъка, а с Царски указ от 23 октомври 1940 г. са сформирани два пехотни полка – 31-ви пехотен полк в Силистра и 46-и пехотен полк в Добрич, където към средата на ноември е разквартируван още и 8-и конен полк.
В областта се създават подразделения на морските и въздушните войски Успоредно с това започва прилагането на комплекс от мероприятия, имащи за цел началното военно обучение на южнодобруджанското население. Така например всички мъже, родени между 1905 и 1918 г., са повикани на 75-дневно казармено обучение.
Ритмично протича и военномобилизационната дейност. Общинските власти трябва да изготвят до края на ноември наборните списъци на добруджанците, родени през 1920 г., които трябва да отбият редовната си военна служба. Създадени са и две военни окръжия – 46-о, включващо Добричка, Генералтошевска и Балчишка околия, и 31-во, в състава на което влизат Силистренска, Тутраканска, Дуловска и Тервелска околия.
С основание може да се твърди, че благодарение на подкрепата и участието на армията присъединяването на Южна Добруджа към Отечеството се извършва успешно и благоприятно, напълно според предварителните планове и разчети, без каквито и да било сериозни инциденти и катаклизми. Това е един блестящ логичен завършек от усилията на държава и народ за поправянето на една историческа несправедливост.
Авторът е главен експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание” в МО
