От оръжейни платформи с размери на пилотирани изтребители до ръчно изстрелвани безпилотни летателни апарати (БЛА), пренасяни от отделни бойци – до такава степен безпилотните летателни системи навлизат в бойната техника. Докато в началото военните не искат дронове, сега именно дроновете са гръбнакът на всяка съвременна военна операция. Що се отнася до технологиите, нещата през 2020 г. не са такива, каквито бяха през 2000-ната, дори не са като през 2015 г. Толкова бурно е развитието. Американският експерт Майкъл О’Ханлън прогнозира, че военните технологии в периода 2020–2040 г. ще се развиват главно по посока на роботиката и киберсигурността в съчетание с изкуствения интелект. Това е много вероятно, защото Русия и Китай вече имат ресурс да се конкурират със западните страни във военните технологии. Насочените енергийни системи, хиперзвуковите ракети и новите материали могат да предизвикат през следващите две десетилетия истинска революция във военните технологии или поне една изключително динамична трансформация.
Малкият робот Throwbot 2, разработен от компанията Recon Robotics, водещ производител на тактически системи с микророботи и сензори, може да бъде подхвърлян като футболна топка (той е и толкова голям), без да се счупи или повреди. Роботът може да прави записи, да предава аудио- и видеоинформация на закрито и открито. Може да открива обекти като въоръжени хора или ранени, да обхожда и да оглежда стаи, както и така да позволи на тези, които „са го подхвърлили там“, да оценят ситуацията. След това да вземат информирани решения и да изпълнят задачите си, без да причиняват щети и да заплашват нечий живот.
Микророботът Throwbot 2 беше представен за първи път през юни 2018 г. на годишното изложение, организирано от Националната шерифска асоциация в Ню Орлиънс, САЩ. Към робота беше проявен професионален интерес от представители на Силите за специални операции и полицията.
През 2020 г. такъв робот бе доставен във военновъздушната база Еглин и в полицейското управление на гр. Шелбин.
Малката машинка е дълга 21,1 см, широка 20,1 см и висока 11,4 см. Тежи 600 г и може да бъде хвърляна на 36 м разстояние. Роботът не се чупи, дори да падне няколко пъти върху бетон от 9 м височина. Преодолява различни терени и препятствия до 10 см, устойчив е на вода и прах, носи товар до 1,8 кг и може да изпълнява задачи през деня и през нощта. Ако осветлението е слабо, сам си включва инфрачервеното зрение. В една и съща зона може да обикаля няколко пъти по различно зададени маршрути.
Роботът има максимална оперативна скорост 0,6 м/сек. Оптималното му време за работа е 110 мин, но може да работи и до160 мин, ако е само в режим на наблюдение. Обхватът на видимостта му на открито е 137 м, а на закрито 45 м. Той вижда пред себе си и камерата му предава на оператора цветно изображение. Това позволява да се идентифицира стрелец, да се огледа обект или да се открият заложници. Камерата предава 30 кадъра в секунда, докато микрофонът работи. Видео- и аудиоинформацията могат да се предават през стени, прозорци и врати към оператора навън, който е на разстояние 45 м. Контролният блок на оператора включва джойстик за управление, видеомонитор и антени.
Подводницата „Белгород“
През 2019 г. в Северодвинск – Русия, е спусната на вода най-голямата ядрена подводница в света „Белгород“. Тя ще бъде и първата, която ще носи на борда си ядрения безпилотен апарат „Посейдон“ с неограничен обхват на действие. Все още данните за „Белгород“ са дълбоко засекретени, но според официалните информации тя е създадена за борба със самолетоносачи, за унищожаване на брегови укрепления и военноморска инфраструктура на противника.
Главното предназначение на „Белгород“ е нанасяне на унищожителен ядрен удар срещу противника далеч от пределите на Русия. На второ място е ловът на противникови подводници, които носят на борда си балистични ракети с ядрени бойни глави. Третото стратегическо направление на подводницата е усвояване на подводните простори както от военна, така и от икономическа гледна точка. „Белгород“ е дълга 184 м и е с водоизместимост 24 000 т, с два ядрени двигателя. Под вода може да се движи с 33 възла в час и да достига дълбочина до 500 м.
„Сянка“-та достига 900 000 летателни часа
До юли 2007 г. безпилотната летателна платформа Shadow (Сянка) натрупва 200 000 летателни часа, удвоявайки предишния си рекорд за 13 месеца. До април 2008 г. този дрон надминава 300 000 летателни часа. Към 2011 г. системата Shadow навърта над 500 000 часа.
Тази платформа първоначално извършва над 37 000 полета в подкрепа на операции на американската армия и подразделенията на Националната гвардия на САЩ в Ирак и Афганистан. През 2012 г. са постигнати 750 000 летателни часа, а в края на юни 2014 г. – рекордните 900 000 летателни часа по време на повече от 173 000 мисии.
В тия години Военноморските сили на САЩ осигуряват четири взвода Shadow в подкрепа на армейските бригади, разположени в Ирак. Първите два взвода се завръщат след 6-месечни мисии в Ирак през януари и февруари 2008 г. Персоналът на флота, обслужващ платформата, преминава през програма за обучение във форт Хуачука, щата Аризона.
През 2019 г. американската армия възложи на две компании усъвършенстването на старата „Сянка“. След това те трябва да я доставят на шест взвода, които да я изпробват в бойни и тренировъчни операции.
Тази есен Първа бронирана дивизия на американската армия проведе оперативни тестове на новата „Сянка“ – безпилотната летателна система RQ-7B Shadow Block III (UAS). Оперативните тестове включват 94 мисии за повече от 400 летателни часа и се провеждат в реалистични бойни условия на пустинен терен край форт Блис.
