2000 руски миротворци пристигнаха в Нагорни Карабах.
Тристранно споразумение между Армения, Азербайджан и Русия засега слага край на войната за областта Нагорни Карабах, която избухна с нова сила в края на септември т.г. и за малко повече от месец отне живота на поне няколко хиляди души. Документът бе подписан късно вечерта в понеделник и предвижда примирието да бъде гарантирано от руски миротворци.
Драматични събития се случиха непосредствено преди подписването на примирието и донякъде го ускориха. В неделя сутринта азербайджанската армия успя да превземе ключовия град Шуша, който до разпадането на СССР бе единственият голям населен пункт в Нагорни Карабах с преобладаващо азербайджанско население (над 90%). Така азербайджанците прекъснаха основния път, който свързва главния град на областта Степанакерт с Армения. Шуша е само на 14 км от Степанакерт. В понеделник вечерта руски хеликоптер Ми-24 бе свален над територията на Армения в непосредствена близост до границата с азербайджанския анклав Нахичеван. Загинаха двама души от екипажа, а третият бе ранен. Малко по-късно азербайджанските власти признаха, че хеликоптерът е свален погрешка от тяхната противовъздушна отбрана.
Броени часове след новината за сваляния руски хеликоптер бе обявено за постигнатото примирие между Армения и Азербайджан с руско посредничество. То фиксира постигнатите от азербайджанците военни успехи, но не ликвидира арменския контрол над по-голяма част от Нагорни Карабах. Двете страни се задължават да спрат бойните действия и да останат на позициите, които са заели към 9 ноември. Освен териториите, които вече загубиха в хода на бойните действия, арменците се задължават в срок до 1 декември да предадат и всички азербайджански територии извън Нагорни Карабах, които все още оставаха под техен контрол.
Под контрола на арменците остават около две трети от Нагорни Карабах, като Степанакерт ще продължи да има транспортна връзка с Армения, но тя тепърва ще се изгражда наново, защото старият път минава през Шуша. Новият път също като стария ще минава през т.нар. Лачински коридор.
Ключов пункт от примирието предвижда разполагането в Нагорни Карабах и по трасето на Лачинския коридор на 1960 руски миротворци с 90 бронетранспортьора и 380 единици автомобилна и специална техника. Те вече пристигнаха и ще останат в района на конфликта за пет години, като срокът на пребиваването им ще бъде удължаван автоматично, ако Азербайджан или Армения не отправят възражения. Освен това ще бъде създаден съвместен руско-турски център за наблюдение за спазването на примирието, който вероятно ще бъде разположен в тази част на Нагорни Карабах, над която Азербайджан си върна контрола.
Според тристранното примирие Азербайджан получава право да изгради магистрала през най-южната част на Армения, която да свързва анклава Нахичеван с основната част от азербайджанската територия. Тази магистрала ще бъде под контрола на руските миротворци.
Условията на примирието бяха посрещнати с ликуване и празненства в Баку и с остро недоволство в Ереван. В арменската столица демонстранти, протестиращи срещу прекратяването на военните действия в Карабах, проникнаха в сградата на арменското правителство и в парламента. Нанесен бе побой на председателя на парламента на Армения, той е опериран, няма опасност за живота му.
Русия ще има военноморски пункт в Судан.
Руското правителство одобри проект на споразумение със Судан за създаване на пункт за материално-техническо обезпечение на военноморския ѝ флот, включително на съдове с ядрено задвижване. Това съобщава онлайн изданието „Медуза“, като цитира портала за правна информация на Русия. Според одобрения текст Судан предоставя земя безвъзмездно, а изградената база може да помещава не повече от четири кораба, с не повече от 300 военни в обекта. Между Москва и Хартум действа от миналата година седемгодшно споразумение за военно сътрудничество.
Русия има и правото да внася и изнася през пристанищата и летищата на Судан „всякакво въоръжение, боеприпаси и оборудване“ за работата на базата и за „изпълнение на задачите“ на бойните кораби. Това ще става без такси и мита от суданска страна. Освен това корабите ще се ползват с неприкосновеност и Хартум не може да извършва проверки, обиски и арести на борда. В замяна Судан може да разчита на Москва за съдействие например при спасителни или издирвателни операции.
„Медуза“ отбелязва, че координатите на базата, зададени в документа, говорят за гр. Порт Судан, на брега на Червено море.
Предложение за такава база в последните години дойде за първи път от сваления, издирван от Международния наказателен съд президент Омар ал Башир, отстранен едва преди година и половина след 3 десетилетия на власт. През октомври миналата година новият лидер на Судан Абдулфатах Бурхан се срещна с Владимир Путин в Сочи. В района на Североизточна Африка интереси имат и други държави като Турция, както и страните от Персийския залив.
