Проф. Андрей Чорбанов
Държавите да инвестират във фундаментална наука, тя не носи бързи пари, а информация какви инфекции ни чакат зад ъгъла.
Научните изследвания в търсене на ваксина в света вървят по самостоятелни независими посоки, опитват се не правени досега неща. Американските екипи имаха идея и да използват разработката на ваксина срещу първия коронавирус. Но той се самоограничи и не се разпространи, днес условията са пандемични и тази разработка беше спряна. Твърдеше се, че руските екипи работят на базата на ваксината за ебола. Но използваха основата на доста по-архаичен тип ваксина. Принципът на разработка на ваксина от германската фирма в сътрудничество с „Пфайзер” е различна, иновативна.
Но нито една от ваксините не е разработена на основата на жив вирус, за да се избегнат теоретичните рискове от реактивация. Един добър вариант за ваксина е на основата на аденовирус. Аденовируси живеят нормално в организма и се приема като нормална микрофлора. В аденовируса се вкарват гени, които кодират вируси и белтъци.
Друг такъв принцип е вкарването на готови генетични информации, каквото е решението на германските колеги. Става въпрос за такава РНК, която е директна матрица за синтез на вирусни белтъци. Проблемът за разпространението и ползването им е, че са нестабилни и изискват съхранение при много специални условия и ниски температури. Групата ваксини, каквато и ние синтезираме, са ваксини на база образуване на вирусоподобни частици. Ние синтезираме синтетична молекула носител, която като совалка да пренесе тези компоненти на вируса до клетките й, които ще бъдат разпознати от имунната система.
Подходите при синтезирането на ваксина са разнообразни, защото учените се опитват да заобиколят техническите и теоретичните затруднения при работа с непознат патоген и вирус, за който много неща учим „в движение”.
Българската
ваксина
Стремим се разработката ни да е абсолютно безвредна, безопасна. В конструкта няма да вкарваме нищо, което ще причини увреждания, странични реакции, възпаления. Такива реакции, освен че всяват страх сред хората, могат и да компрометират самия успех на ваксината.
Подбрали сме компоненти на вируса, които не мутират. Във всеки вирус има два типа компоненти: едните имунната система не разпознава и затова мутацията им няма значение. Но други компоненти, епитопи, тя разпознава. Те са в абсолютна зависимост и какво население ще е в контакт с вируса. Епитоп за европейско население не е епитоп за африканско и обратно. Така епитопите трябва да се подберат и за съответното място. Подбрали сме епитопи, подходящи за европейското население , припокриващи се 100% с първия коронавирус. Затова е важно ваксината да е ефикасна за по-дълъг период, за да защити хората от променящите се вируси. Нашата разработка е абсолютно иновативен тип. И за нас самите чисто научно е безкрайно интересно какъв ще е крайният резултат.
Доверието
Важно е доверието на хората към ваксините срещу SARS-CoV-2. По повод на „теорията”, че някой иска да навреди, смятам, че няма изобретател на ваксини или на други терапевтични средства, който да цели това. Ваксините могат да предотвратят много от заболяванията, опустошавали и изтривали от Земята региони. Без да са панацея на 100%, а за някои заболявания са необходими просто антибиотици и хигиена. Но без ваксини щяхме да се плашим все още от дифтерия, тетанус, полиомиелит, едра шарка.
Формулата
на успеха
Научните екипи не се занимават с производството и разпространението на създадената от тях ваксина. И печалбите не отиват при учените. Те разработват ваксините обикновено за доста по-ограничен бюджет, отколкото струва едно клинично изпитване. Така че за всеки научен екип успехът е, когато създаде краен продукт, доказан по научен път, че работи, че е ефикасен и се използва от хората. Така че ние ще предоставим най-доброто, което зависи от нас. Работим с френския институт „Пастьор”, но в момента имаме друг подготвен проект, който очаква финансиране от държавата, и за друг прототип на ваксината. Не се знае предварително кой ще е по-успешен. Но и за първия, и за втория финансирането трябва да е или от държавата, или от мощен производител, какъвто нямаме у нас. Българската фирма „БулБио”, която произвежда ваксини, няма капацитета да организира клиничното проучване. Това може да се направи в асоциация с други фирми, а „БулБио” евентуално да го произвежда. Но без административните фактори няма как да се реализира такъв продукт на пазара. Правата върху него ще са на научния ни екип и институт „Пастьор” няма претенции върху него. Ако ваксината е успешна, ще я патентоваме. И ще я предложим първо на държавата ни. И ако по някакви причини тя не прояви интерес, ще се обърнем първо към „Пастьор”.
Традиции
Българската БЦЖ ваксина от десетилетия се изнася в много страни. Имаме изключителни традиции в производството и във високото й качество. УНИЦЕФ изкупува от България от години тази ваксина за разпространение в Третия свят. Произвеждахме и много качествена ваксина, т.нар. дифтеткок, която беше широко приложима. Тя е въведена у нас 2 години след въвеждането й задължително в Западна Европа. За съжаление, сега я купуваме от други производители. Но е въпрос на добро желание, дори, закупувайки някои от компонентите за производството на утвърдените на европейския пазар 6-валентни ваксини, отново да върнем производството в страната. Правехме доста ваксини, които присъстваха в държавния резерв. Вероятно ще се прави ваксината срещу холера за случаи на бедствие или война. Несериозно е да се говори днес, че сме малка държава, за да бягаме в тази писта… Ние сме се стремели и успешно, бързо и със собствени усилия да правим биопродукти с най-високи изисквания за безвредност и ефикасност. Както е днес при ваксината ни. По-високи, отколкото имат медикаментите за лекуване. Логиката е, че терапията се прави на болни хора, а ваксина се поставя задължително на здрави. Което прави високи изискванията за безопасност на ваксината.
Прогнозата
Говори се за цикличност в нови пандемии от вируси, които да можем да предвидим. Преди 20–30 г. мобилността беше по-ниска и възникнали епидемии оставаха локални в света. Но като се започне от ебола и различните видове коронавируси, все по-често вируси от животинския свят стават активни при човека. Досега тази опасност се неглижираше. Но е червена лампа за държавите за административна реакция да са готови със специалисти инфекционисти и да инвестират много в наука. И то във фундаментална, която дава базова информация какво ни очаква „зад ъгъла”. Това не носи бързи пари, но гарантира икономиката да се движи нормално. И да се подготвят както екипите, които да изследват дивата природа, така и които разработват необходимата терапия. За да има повече нови технологии и ноу-хау, на основата на които да се разработват нови генерации ваксини, отговарящи на съвременните изисквания и предизвикателства. Да се инвестира задължително в сферите на епидемиологията, срещу болестите, които се разпространяват с комари, като например зика. Това в Латинска Америка беше световна опасност, която можеше да се прехвърли в Африка и оттам – в Европа. И е само въпрос на време да се случи. В Южна и Централна Америка заразата води до смъртност, до тежки и трайни увреждания. Този тип нови заболявания, свързани с миграцията на хора и промени в климата, ще доведе до възникването на потенциални опасности. Затова държавите трябва да инвестират в наука, която гарантира превантивност при инфекциозните заболявания. Знаем вече, че автоимунитетът и вирусната инфекция са свързани. И с колеги от Калабрия изследваме наличието и въздействието на специфични автоимунни антитела спрямо силата на прекарването на заболяването при COVID-19.
*Проф. Андрей Чорбанов е ръководител на департамент „Имунология” в Института по микробиология на БАН и Лабораторията по експериментална имунология, екипът му разработва българската ваксина срещу новия коронавирус. Завършил е генно и клетъчно инженерство, занимава се с конструиране на генетични протеинови ваксини
