Той трябва да ръководи още като лейтенант и да се обгражда с умна периферия, казва заместник-началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”
Кап. I ранг проф. Калин Калинов е доктор по специалността „Организация и управление на Въоръжените сили“ от професионално направление „Военно дело“ в научна област „Сигурност и отбрана“. Хабилитиран доцент в същото професионално направление. Втората му хабилитация като професор е в професионално направление „Администрация и управление“ от научна област „Социални, стопански и правни науки“.
Получава първо лейтенантско звание през 1991 г. и е назначен за щурман на подводна лодка „Победа“ с бордови номер 81. Последното му назначение е през 2002 г. като командир на подводна лодка „Слава“ (бивша „Ленински комсомол“) с бордови номер 84. Като командир има „неприятната чест“ да свали гюйса на подводница „Слава“ през ноември 2011 г. и да прати в пенсия последната ни подводница във флота ни. От есента на 2004 г. до 2011 г. преподава във Военна академия „Г. С. Раковски“.
От 2011 г. е заместник-началник по учебната и научната част във Военноморското училище.
– Г-н професор Калинов, кампаниите „Бъди войник“ поставиха акцент върху мотивацията на младите хора да влязат в редовете на Българската армия. Вие повдигате въпроса и за ролята на офицерите. Какъв трябва да бъде българският офицер според вижданията Ви?
– Напоследък непрекъснато говорим за визията за „Въоръжени сили 2030“, отиваме и по-нататък във времето. Но нещо ни липсва в този разговор. Това е визията за офицера през 2030 г. Затова заложихме една нова програма за реформирането на професионалната компетентност на офицера. Да го формираме и да го готвим 10 плюс години напред. Младежите, които учат сега, ще бъдат 5 години в системата на обучение, 5 години ще бъдат младши офицери, ще бъдат на позиция, на която да усвоят в пълнота компетентностите си на място.
Всички знаем, че стойностният офицер като компетентност се формира от капитан лейтенант до капитан или майор. Когато говорим за армия 2030, правим едно голямо разминаване – говорим за технически капацитет и способности, а другите неща ги неглижираме. Неглижираме състава, който ще ги обучава. Свидетели сте, че много кампании се провалят – за набиране на качествен състав, както за войници и матроси, така и старшини. Те ще носят технологичната база. Ако те не решат тези въпроси, не можем да позволим на офицера 10 плюс да се откъсне от технологичната база и ще продължим да възпроизвеждаме онази до болка позната, ще я нарека „съветска школа“, в която офицерът беше по дефиниция най-подготвеният старшина. Той е 
заровен в техниката и като че ли няма време да започне да се изгражда. Едва, когато стигне на възраст майор и подполковник, започваме да караме този човек да мисли лидерски, концептуално, глобално, като управленец.
– Този офицер ще трябва да бъде подготвен и на високо технологично ниво, така, че да познава материалната база. Вероятно ще има и нови, непознати сега професии?
– Имаме сериозен проблем, че не познаваме професиите в 2030. Ние само гадаем какви професии ще има от тук нататък. Мисля си, че този спор трябва да бъде тясно обвързан с дебата за Въоръжените сили 2030 г. За огромно съжаление имаме още един голям проблем – остарялата технологична база. Тя е като камък на шията и не позволява на ръководството на ВС да повдигне глава и да види хоризонта. Често има проблеми с формулиране на изискванията към бъдещия офицерски състав, който ще бъде гръбнакът на армията след 10–15 години. А този офицерски състав трябва да се готви 
сега. Защо в морското училище имаме самочувствието да казваме тези неща? Защото ние сме високотехнологично училище, защото на нас не ни тежи камъкът на остарялата технология. Ние отрязахме този камък с целенасочени, масирани инвестиции в подобряване на технологичната база. Когато флотилен адмирал проф. Медникаров пое училището, то имаше 2 тренажора – един навигационен мостик и един инженерен тренажор, които бяха пряко посветени на професията. Сега в училището има над 60 тренажора. Когато командващият на 6-и флот беше тук, на вечерята заяви, че е бил в много военни училища, но такава технологична база не е виждал. След това изпрати офицери от флота и те започнаха традиционно да провеждат тренировки на нашите тренажори. Тук вече те водят и обучение на офицери от региона.
Подмладихме преподавателския състав, отворихме свободна инициатива на начинанията, свързани с проекти, развитие на приложноориентирани изследвания, скъсахме много парадигми. Скъсахме с фундаментализма в науката. Те са изключително хубаво нещо, но не са приоритет на училището, за нас това са приложните изследвания. Казахме си – по-евтин дрон от китайците няма да направим. Затова ще купим техни дронове, които ще оборудваме и ще предложим технологични решения и функционалност, която е непозната досега. Затова можем да претендираме, че можем да си вдигнем главите и да погледнем хоризонта. И това, което виждаме там, въобще не ни радва. Защото, ако не направим нещо, което да промени офицера, да получи високо технологично низово ниво във Въоръжените сили от воини и сержанти, които да станат технологичният гръб на армията, ние няма да се сдобием, с който желаем. Затова следващата ни стъпка ще бъде сержантският колеж. Но всичко трябва да е комплексно – войникът и офицерът на бъдещето трябва да се разглеждат съвместно. Обсъждали сме тези неща с дирекция „Управление на човешките ресурси“ и сме единодушни, че докато не направим подходящи низови звена, то няма да постигнем напредък.
– Това предполага офицерът още в училището да бъде подготвен за технологичните предизвикателства, така че да не се страхува, когато се сблъска с тях?
– Ще дам една метафора. Когато готвехме сина ми за областта на информатиката, говорехме за това, че излизат все нови и по-нови телефони, с нови приложения. И мой приятел ми каза – „Ако искаш да стане добър информатик, ти трябва да го държиш на гребена на вълната, не трябва да позволяваш телефонът му да остарее с повече от един топ модел“. Т.е. трябва да ги държим на тази висока технологична база, трябва неговата експлоатация да слезе на технологично ниво, да работи с БИУС-и (бойни информационни управляващи системи), да не се притеснява от работата с тях, софтуерът и хардуерът да не бъдат барикада пред него. Защото човек се страхува от нещата, които не познава.
Той трябва да работи както с мехатронни системи, но и със съвсем прости неща. Въведохме нещо доста екзотично в програмата ни – курсантите ни от миналата година изучават управление на дрон. Това включва работа с него, програмиране, работа с 
фотоизображения, фотограметрия – разчитане на изображения. Убедени сме, че след 10 години дронове ще има навсякъде около нас. Вероятно на ротния командир ще му се налага да чете спътникова информация. Тези технологични умения досега бяха заключени в специализирани звена и институти. Но искаме да направим от нашия офицер грамотен потребител на тези системи.
– Как може да стане това, можете ли самостоятелно да започнете подобно модернизиране, или трябва някакви документи и заповеди от военното министерство?
– В момента този въпроси е оставен повече в полето на ВУЗ-а. Имаше един виц за руските учени-енциклопедисти в царска Русия, които били възникнали не благодарение, а въпреки условията. Ние искаме условия за този технологичен скок. Искаме разговор. Запознати сме с изводите от последния Преглед на отбраната, в частта за военното образование, той ни удовлетворява във висока степен, защото се залага на иновативната концепция за търсене на таланти. Но системата трябва да бъде по-гъвкава в кадрово отношение, трябва да се преосмислят системите с ВОС-овете. Сега тя започва леко да пречи, като се отчита необходимостта от бутикови специалности. Във ВВМУ въведохме 3 бутикови специалности – военна медицина, макар че тя има ясна перспектива и там студентите са повече от тези, които обучаваме за флота, мехатроника, киберсигурност, която също се очертава като бъдеща масова специалност. Въвеждаме военноморска логистика, в момента приемът е от трима души. Ще въведем и специалност в областта на финансовото администриране.
Много специалности се оказва, че подлежат на специализация след завършване. Тази специализация неминуемо е в ущърб на широките познания. Изпитвали сме такива затруднения точно във финансовата сфера. Работим изключително много по европейски проекти, един голям дял на училището се формира от европейски проекти. Изведнъж влизаме в сфера, където действат национални законодателства, европейско финансово законодателство. Голяма част от проектите идват по линия на подпомагане на малкия и средния бизнес в Европа. И се оказва, че трудно можем да намерим специалист, който да е запознат с нашия модел на работа, защото искаме да сме водещ бенефициент в проекта. Ето как се появява една бутикова специалност, която тепърва ще се развива във всички сфери.
Затова смятам, че ще се наложи офицери да минават кратки специализации. Колегите от Велико Търново също са открили такава нужда, например в областта на военната геодезия, топография. Това трябва хем да са хора под пагон, с пълното си офицерско възпитание, носители на културата в армията, трябва да са и добри специалисти. Те едва ли ще обучават всяка година много такива специалисти. Най-много по един-двама-трима, след това по петима. Тази специализация ще навлиза все повече. Но това в момента остава повече на инициативата на ВУЗ-овете. Но трябва да има генерално решение, което да се отнася до степента на либерализация на военнообразователната система. Защото развитието е възможно само при наличието на ясни правила. Защото без правила не можем да фокусираме приоритетите си. Но трябва да има и централизация. Защото ВУЗ-овете са като магазините. Вкъщи имаме много вещи, които сме купили заради рекламата, а не заради реалната нужда от тях. Именно затова имаме моделите на съгласуване по видове въоръжени сили, с потенциални потребления на кадри. Защото пък трябва да има и система, която играе ролята на защита от стихията на нашите идеи. Но пък в същото време тази стихия трябва да остане вряща, защото, ако нищо не ври, нищо няма да излезе от гърнето.
– Добрият ръководител би трябвало да се обгражда с умни хора, макар България да не е пример точно за това.
– Всяка една организация е умна в периферията си. В стремежа да станем по-бързи и отзивчиви към това, което наричаме клиент, ние делегираме все повече функции от себе си на подчинените си. Но това означава и повече правомощия да отговарят и повече авторитет. И така периферията става умна. Моята периферия като зам.-началник на училището по научната дейност е умна, много от експертите в технологично отношение са много по-грамотни от самия мен. И това ще става в армията все повече. Интелектът на организацията се изнася в периферията, която става по-автономна. И се превръща в голям проблем за армията как тя ще задържи умната си периферия. А това става с мотивацията. Това не е само висока заплата. Само при нискоинтелигентните хора делът на заплатата е висок. Другото нещо, което може да ги задържи, е лидерството. У този началник лидер да виждаш такъв човек, че да останеш да работиш за него. „Офицерът 10 плюс“ трябва да работи с умна периферия и след това да бъде един безспорен лидер, който да може да мотивира.
Твърде скъпи са ни 4 системи за наблюдение вместо обща
През март екип от ВВМУ завършва проект на Европейската космическа агенция, а вследствие на него училището първо получава данните от спътниковата система „Сентинел“. Целта на проекта е да се наложи радиолокационната картина от брега и спътника с цел изобразяване на един екран. Така, ако в двете системи има разминаване в координатите, се верифицира, че става дума за един и същ обект. Това има пряко отношение към необходимостта на България от интегриране на радиолокационните картини от различни системи. В морско направление имаме 4 съществуващи системи за наблюдение – на флота, на Гранична полиция, на Морска администрация и на ИА „Пристанищна инфраструктура“. Те са с ниска степен на интеграция. Тази система страда от два съществени недостатъка. Първата е ниското ниво на технологична съвместимост, работят на различни протоколи. Вторият е, че взаимодействието е сведено на високо институционално ниво, а не е на ниско работно ниво. Имаме организационно предложение от вече далечната 2005 г., когато изпълнявахме проект за защита на пристанищата. Вече има технологични решения за хардуерната и софтуерната съвместимост. Натискът на ежедневието не позволява хората да работят разделени. Защото е твърде скъпо да поддържаме 4 системи за наблюдение. С новия център за информационна поддръжка и управление на бреговата зона можем да предложим технологично решение. Имаме и организационно решение как да работят тези ситуационни щабове.
