На 20 декември преди 9 години към по-добрия свят отплава поетът Чони Чонев, работил като
журналист във в. „Българска армия” .
В „Самочувствие” – едно от емблематичните си стихотворения, посветено на поетите маринисти, Чони Чонев заявява: „Морето в моя стих не е измислено,/
морето в моя стих е изживяно… / Тук всяка рима е горчива истина,/ не чипкане на плажа – до коляно…” И следва: „Изстрадани са всички мои образи,/ които съм ловил среднощ на вахтите,/ когато вятърът, съвсем разкъсал розата/ на ветровете, духал е отвсякъде…” Като че ли в тези няколко реда поетът, писателят, публицистът офицерът е обобщил цялото си творчество.
Чони Чонев не е „момчето, което говори с морето” от брега. Той е навътре, при разбеснелите се вълни, заобиколен от вода. Там чайките побягват към брега, уплашени от бликналата пяна… И морето в стиховете му е почти винаги бурно, както бе и животът му.
На 20 декември преди 9 години Чони Чонев напусна този свят и отплава към по-добрия. Може би там също пише стихове и продължава да изследва историята на любимите си кораби. Или с характерната си усмивка наблюдава бурното море, на което отдаде младостта и живота си. Роден е на 2 декември 1948 г. в с. Осетеново, Старозагорска област. Завършил е Военноморското училище „Никола Й. Вапцаров” във Варна. Служил е на бойни кораби във ВМС и в Министерството на отбраната. Като офицер – капитан II ранг, се посвети и на журналистическа дейност във в. „Българска армия”.
Разнообразно е творчеството на Чони Чонев. Колосален е трудът му при написването на петте тома „Корабите”, четирите тома „Подводниците на Русия”, трите тома „Подводната война на Третия райх”… Книгата „Военноморският флот на България” е издадена и на английски език. Автор е на публикации по история на корабостроенето и корабоплаването. Забележителна е неговата поезия. Издал е стихосбирки, като „Палуба”, „Земен човек”, „Когато другите почиват”, „Море под мостика”, „Лодки от хартия”… Печелил е литературни конкурси и е бил награждаван като офицер от ВМС.
Последното му желание е било прахът му да бъде пръснат в морето от борда на военен кораб. Това става шест месеца след смъртта му – на 13 юни 2012 г. И последното му плаване е било с ритуал във Военноморска база – Бургас, където той е служил като офицер. (Химнът на базата е по негови стихове.) Всички кораби са изпратили Чони Чонев със спуснати наполовина флагове, а екипажите са били строени по бордовете в парадна униформа.