Специалният пратеник на правителството от Скопие проф. д-р Владо Бучковски дойде, видя се с когото трябва и си замина обратно
Не знам какво професор Владо Бучковски е разказал на премиера Заев и на президента Стево Пендаровски за своите срещи в София, но съм убеден, че го е направи по най-коректния начин.
Познаваме се отдавна и съм убеден в неговата добронамереност към България и към отношенията ни със Скопие. Преди 2 г., когато снимах документален филм за БНТ за очакванията в Република Северна Македония от евентуалното членство на страната в ЕС, професорът бе един от главните ми герои и събеседници. Беше организирал точно и пълноценно времето си и участието си, неговият асистент Тимчо Муцунски, сега международен секретар на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ, бе събрал студентите в аудиторията и заедно с професора проведоха „примерен урок“, така че снимките в Скопския университет се получиха. После поканих Бучковски в Лектория „Македония“ на Македонския научен институт. Вдигна се от Скопие и дойде, говори смислено и разумно за двустранните ни отношения пред пълната зала на Информационния център на Министерството на отбраната. От дума на дума с колегите от Македонския научен институт стигнахме до извода, че можем поне да се опитаме да започнем диалози между интелектуалци от двете страни на границата за това, което ни пречи да вървим заедно напред, и как бихме могли да го преодолеем. През февруари м.г. професорът доведе група негови колеги – университетски преподаватели, журналисти, общественици, с които започнахме „Диалози за Македония“. Стана хубав разговор, не във всичко се съгласихме, но бяхме откровени и конструктивни. През есента върнахме визитата, беше малко „неудобно“ време, защото току-що бе публикувана Рамковата позиция на правителството ни за отношенията ни със Скопие, а и Народното събрание я бе подкрепило. Чувстваше се известно напрежение, но благодарение на настойчивостта и такта на проф. Бучковски всичко мина добре. Договорихме се за нови инициативи, но пък дойде заразата…
Така че повтарям, не се съмнявам с неговата добронамереност Тя си пролича по време на двудневната му визита и по поведението, и по изказванията след срещите му. Извън това чух много и различни приказки за това, има ли смисъл изобщо от подобни посреднически мисии, след като Любчо Георгиевски, някогашният основател и лидер на ВМРО–ДПМНЕ и премиер, също беше в София и не постигна нищо. И то преди датата 17 ноември, когато българската дипломация отказа да подкрепи преговорната рамка на Скопие за членство в ЕС. Та ако премиерът Зоран Заев бе толкова загрижен за българската позиция, да не бе правил така, че да запуши всички стандартни дипломатически канали, по които да тече информация от Скопие към София и обратно. Или да не бе държал толкова време празен стола на посланик на страната си в София, след като Мариян Гьорчев си тръгна през пролетта. Да не пращаш посланик в държава, още повече в страна, за която си убеден, че ще имаш напрежение в двустранните отношения, си е огромен минус. В дипломацията това е ясен знак за неуважение или подценяване на важността на връзките с въпросната държава. Щели да пращат амбасадор някъде през април, били обсъждали кандидатури, имали вариант, бил казал съпровождащият професор Бучковски, държавен секретар в тяхното външно министерство Зоран Попов на министър Екатерина Захариева. Наивници. Какво си мислят? Че като „закачат“ на професора „опашка“ от своите си хора ние какво ще си помислим? Че и в дипломацията си са верни на провинциалния си манталитет на взаимна подозрителност, та си нямат доверие един на друг. Че случайно ли назовават срока за идването на посланик някъде към април, та да видят как ще завършат парламентарните избори у нас в края на март, за да се „ориентират“. Нали цялата им стратегия от тук нататък – и те не я крият, е основана тъкмо на това: да изчакаме изборите в България, да видим как ще се позиционира Бойко Борисов, няма ли електоралните резултати да създадат нова политическа обстановка, с която да се съобразяваме. Всъщност Бучковски си има проблем не толкова при нас, колкото оттатък, в неговата си родина. Но за това – някой друг път.
Заев и политическият елит край Вардар ще направят огромна грешка, ако в очакване на парламентарния вот в България прекратят или минимизират двустранния политически диалог с нас. Заев може да прави изявления, че България остава приятелска страна на Република Северна Македония, но неговата непоследователност в позицията му и прекаленото му съобразяване с очакванията на публиката вече е на степен да предизвика сериозно притеснение. Даваш откровено интервю пред българска частна агенция, с която разбунваш духовете, и само дни след това заявяваш, че то е било предназначено само за българските читатели, слушатели и зрители. А в същото време правиш декларации, в които се връщаш на старите си позиции, дори отиваш по-назад и от тях, като се обръщаш директно към своите хора в държавата. Едно лице за пред българите, друго, може би по-истинското – за пред гражданите на своята държава. Ако преди време в този „маниер“ на политическо действие на Заев виждахме някаква форма на балканска екзотика, сега вече съм убеден, че това е стил на поведение, който… не е никакъв стил, а елементарен тарикатлък от най-ниска проба. Съжалявам, но вече не искам да се съобразявам с онези приятели, които при всеки плах опит за критика към него отговаряха с въпроса: „Какво, да не искаш да се върне Груевски?“. Не, не съм си и помислял да искам да се върне Груевски, но искам отсреща България да има сериозен и последователен политик, който, както казва народът, като удари веднъж с брадвата, да не се налага да го прави втори път.
От януари следващата година Португалия поема председателството на Съвета на ЕС. Не знам Лисабон да е заинтересован толкова от разширението на Съюза по посока на Западните Балкани, колкото беше и остава Германия. Пък и препоръките, които дойдоха от различни държави членки бяха по посока на това, да решим двустранните си проблеми със Северна Македония помежду си, преди тя да започне преговори за членство Но това означава за пореден път София да каже ясно и точно какво иска от Скопие, че оттатък май се правят на неразбрали.
И дискретно, но настойчиво пускат кьорфишеци за една или друга промяна на позицията на България. Но ако искаме тази българска позиция да изглежда консолидирана, както беше досега, препоръчвам на премиера Бойко Борисов да се държи отговорно и да не се поддава на съблазънта да бъде харесван от публиката край Вардар, която вижда в негово лице човек, който еднолично може да вземе решение, различно от общото. Нали Заев това повтаря под път и над път: Бойко ми е приятел и брат… Че ако не чака нещо от него, защо ще го говори постоянно, се питам.
Каквото и да се случва от тук нататък, ще е добре съседите ни да не правят несръчни опити да се намесват в двустранния ни диалог със Скопие Като онзи Ивица Дачич, лидер на социалистите в Сърбия и председател на Скупщината в Белград. Той, че е „поразяваща уста“, няма съмнение. Когато беше първи вицепремиер и външен министър, обикновено, ако не пееше частушки пред Путин и маанета пред Ердоган, обикновено казваше това, което президентът Вучич иска да каже, но не смее.
И сега, без да го е питал или молил някой, взе да дава акъл на Скопие да не вярват на българите „около фашизма“. Че не е забравил менторския тон, с който Белград винаги се е отнасял към Скопие, е видно. Но че не си прави сметката за онзи момент, когато България евентуално ще трябва да казва „да“ на Сърбия за преговорен процес за членство в ЕС, е също така очевидно. И той, както неговите приятели от Скопие, вероятно разчита на добрите чувства на София към съседите, които да ни карат да затваряме очите си пред несъвършенствата на сръбската кандидатура за членство. Ще дойде времето и за мили очи откъм Белград, нямайте съмнение. Тогава ще го питаме Дачич какви ги е говорил преди време…
Иначе професор Владо Бучковски няма намерение да прекъсва своята посредническа мисия. Дано да успее.
