Космическите отпадъци се превръщат в заплаха за националната сигурност и отбраната. Това е изводът, направен от експертите в Департамента по отбрана на САЩ. В ниската околоземна орбита, която е от 500 до 1000 км над земята, според НАСА се носят около 26 000 отломки с размери, по-големи от 10 см, в това число 1200 спътника. В космическото пространство има още около 800 000 „летящи куршумчета“ с размер до 1 см и близо 150 000 млн. късчета, по-малки от милиметър.
Отпадъците включват какво ли не – от изоставени космически кораби и парчета от сателити до вещи, изгубени от астронавти от Международната космическа станция. Между тях има клещи, термоодеяло, четка за зъби, снимачна камера, гаечен ключ и чанта с размери на дипломатическо куфарче. От НАСА са изчислили, че около Земята се носят близо 8000 т космически отпадъци, включително и парчета от метеорити с най-различни размери.
Командирът на Центъра за космически и ракетни системи във ВВС на САЩ генерал-лейтенант Джон Ф. Томпсън заяви категорично, че космическите отпадъци са заплаха за националната сигурност. На този етап американската армия има оперативна способност да разпознава в близкия космос отпадъци с големина 10 и повече сантиметра. Освен това армията осъществява непрекъснат мониторинг на движението на космическите отпадъци, за да се избягват сблъсъци с тях на военни и граждански действащи космически обекти. Някои от отломките се движат около планетата със скорост 15 000 и 32 000 км/ч и са много опасни. По тази причина военните експерти и представителите на космическия бизнес са на мнение, че усилията трябва да бъдат обединени, тъй като предизвикателството е наистина голямо. През 2009 г. например се сблъскват два спътника и на орбита остават близо 800 отломки, които са заплаха за действащите апарати. Отпадъците застрашават не само непилотираните, но и пилотираните космически обекти.
Наскоро на Международната космическа станция се наложи да се употреби немалко от изключително скъпото гориво за маневра с цел да се избегне сблъсък с космически отломък, нещо, което би довело до огромни поражения и загуби.
Космическата агенция на Обединеното кралство (UKSA) и Министерството на отбраната (MOD) през септември подписаха договор за наблюдение на заплахите и опасностите в космическото пространство. Целта е да се инвестира в компании, които работят в областта на космическите наблюдения.
Един от проектите е създаването на нискотарифна система за наблюдение на ниската земна орбита, където обектите се движат със 7 км/сек. Да се инсталират от 5 до 40 телескопа, така че да се обхване целият небосвод.
Космическата компания D-Orbit, базирана в Италия, предлага наблюдение на отпадъци с изнесени в орбита множество малки спътници. От компанията са на мнение, че наблюдението от Земята се ограничава често от атмосферните условия, затова е по-рентабилно да се отиде в космоса. През септември D-Orbit изстреля космически кораб, носител на спътници, наречен ION. Корабът в продължение на месец „ще разхвърля“ в космоса 12 малки спътника на височина около 500 км. Любопитен феномен в наблюдението на космическите отпадъци е, че американските военни, които са водещи в проследяването на космически отломки, редовно уведомяват и съюзници, и съперници за ситуацията, защото един космически сблъсък може да се окаже с глобален характер.
За първи път изпращат хеликоптер на Марс.
На 30 юли т. г. космическият кораб „Марс 2020“ излетя от Кейп Канаверал, Флорида, с ракетата „Атлас 5“. Корабът се отправи към Марс, където трябва да кацне на 18 февруари 2021 г., край кратера „Езерото“. Този кратер има площта на американското езеро „Тахо“ – около 490 квадратни километра.
Има доказателства, че в този кратер преди 3,5 млрд. години се е вливала река и в скалните масиви върху някогашната делта може да има признаци на минал живот.
По време на полета към Марс наземните екипи активират и тестват системите на кораба и го подготвят за кацането на Червената планета. На борда на кораба се намира всъдеходът Perseverance (Постоянство), тежащ около 1 т.
Тази шестколесна машина има седем инструмента за изследване на геологията и климата на Марс. Задачата на робота Постоянство е да прекоси някогашната делта на реката и да вземе проби от скалите. Пробите ще се съхраняват в малки тръби. Бъдеща мисия ще изтегли пробите и ще донесе марсианските образци за изследване на Земята.
В корпуса на Постоянство има вграден микрофон. Тъй като корабът пътува в безвъздушна среда, няма как да се чуят звуци, уловени през пространството. Но микрофонът улавя вибрации чрез корпуса на марсохода и ги превръща в звукови сигнали. По този начин за кратко на Земята се чу шумът от двигателите на „Атлас 5“. Учените се надяват да чуят още шумове от кацането на шестколесния робот на Марс.
За първи в път в тази мисия на Марс ще „долети“ хеликоптерът Ingenuity (Изобретателност). Той е прикачен на корема на всъдехода и оттам ще бъде спуснат на повърхността на Марс.
Хеликоптерът има тегло 1, 8 кг и чрез него учените искат да разберат дали витлови машини могат да летят на Марс. Той има два ротора, които се въртят в противоположни посоки с 2400 об./мин. Много по-бързо от витлата на земните хеликоптери. Има супериновативни слънчеви панели и батерии. Не носи никакви научни инструменти за изследвания, защото той самият е експеримент. Атмосферата на Марс е само 1% от земната. Освен това през нощта температурата там пада до минус 90 градуса по Целзий.
