Автор: Доц. д-р инж. Георги Маринов
Още от древността знаем, че лъковете са били основно оръжие на българите. По бойните качества, българските лъкове са нямали аналог в света. Историците доказват, че на около 200 крачки (130–140 м) нямало ризница и тежки бойни доспехи, които да не са били пробивани от специалните български стрели с остър триъгълен връх. Тайната на изработването на древните лъкове не е запазено до днес, но археологичните находки показват, че лъкът на нашите прадеди имал около 40 съставни части. Рамената му били от дърво, притежаващо висока еластичност – ясен, бреза, леска и др., които се облепвали със сухожилия и се подсилвали с парчета от рог.
Тетивата била изработвана от конски косми, женски коси или от коноп, които се обработвали с пчелен восък. Стрелите имали тегло 150–200 г и се изстрелвали със скорост от около 50–60 м/сек. Тяхната кинетична енергия може да достигне до около 250–300 джаула, което е почти колкото е кинетичната енергия на куршум, изстрелян с пистолет „Макаров”.
Използването на съвременни материали позволило на производителите да намалят теглото на стрелите до 20–25 г, като полимерните рамена на лъка осигуряват изстрелването им със скорост около 250–300 м/сек и кинетична енергия около 900 джаула. Това е два пъти по-висока енергия от тази, която получава изстрелян куршум от обикновен пистолет. На разстояние около 100 м скоростта на стрелата обикновено пада до 100 м/сек, като и кинетичната енергия също пада до 90–100 джаула. На същото разстояние едрокалибрена сачма, изстреляна от гладокоцевна ловна пушка 12-и калибър, има почти същата кинетична енергия, респективно същата поразяваща способност.
Не само прабългарите използвали т. нар. „рефлексен лък”, който всявал страх у противника. Няколко века по-късно защитникът на бедните англичани Робин Худ също използвал рефлексен лък в Шеруудската гора, в близост до Нотингам. С такъв лък го показват сценаристите и художниците в редица филмови постановки. Материалите за изработване на съвременните лъкове са предимно полимери и метални сплави, които осигуряват необходимата здравина, устойчивост на атмосферните влияния и еластичност. Трябва да се има предвид, че на по-големи разстояния високото съпротивление на въздуха рязко променя траекторията на стрелата и практически е невъзможно да се отчетат всички фактори, оказващи влияние върху точния изстрел. Затова при съвременната спортна стрелба разстоянията са от 60 до 90 м.
За увеличаване на здравината му в дървото се вгражда стъклопласт. В средата на лъка се изработва ръкохватка с плитък улей в горната част, в който се поставя стрелата. Размерите му са от 1,2 до 1,7 м. Дългият лък (Long bow), какъвто е използвал Робин Худ, е частен случай на класическия лък. Изработва се от едно парче дърво, извито по формата на дъга.
Силата на опън на тетивата се нанася върху вътрешната страна на долното рамо на лъка. Неписано правило е, че лъковете, използвани от деца, трябва да имат сила на опън, не по-голяма от 7–9 кг. Възрастните използват лъкове със сила на опън на тетивата 9–12 кг. Този тип лъкове изискват по-голяма начална сила на опън на тетивата, което води до нейното по-плавно изтегляне.
Съставните лъкове се изработват с усилие на опън от 14 до 36 кг, но най-често за спортна стрелба се използват лъкове със сила на опън до 27 кг. Регулирането на силата на опън става с коригиране на закрепващия винт, разположен в основата на рамената. Производителите обикновено посочват начина на корекция, при който няма риск от повреждане на лъка. Най-често тренировките започват при най-ниска сила на опън, като напрежението постепенно се усилва.
Стрелите се изработват от дърво, алуминиви сплави, фибростъкло или карбон. Съставните лъкове използват широка гама от приспособления – предпазители за ръката, напалчик – предпазител за пръстите, колчан за стрелите, мерник, стабилизатор и мишени.
Лъковете тип „BareBow” са класически тип лъкове (Recurve), при които не се използват механични мерници и стабилизатори. Те се предпочитат за тренировки и развлечения поради необходимостта от по-голяма прецизност при премерването. Български майстор и лектор във Варненския университет Мариан МАНЬОВСКИ е уникален производител на копия на български лъкове. В различни интервюта в медиите той споделя, че времето за изработване на едно качествено копие на български лък е от 3 до 6 месеца. Необходимите рога за изработване внос само от Азия, а за костени пластини и сухожилия обикаля кланици и екарисажи. Използва също конски ребра и конски ахилесови сухожилия. Той отбелязва, че хунобългарският лък е сложно и много силно оръжие. За разлика от английския лък, който се използва от пеши войници, българският е предназначен предимно за стрелба от кон и е точен на разстояние до около 300 м.