Пилотът излетял на 6 май с пълен резервоар и вероятно се е спасил и след края на войната.
Българи от гренадирския полк, унгарец от Вафен-СС и руснак от армията на Власов свидетелстват, че легендарният авиоас идвал при тях в униформа на старши лейтенант от вермахта.
В предния брой разказахме как Петър Бочев оцелява след официалната си смърт на 5 октомври 1944 г., след като самолетът му „Месершмит 109” е ударен от германската артилерия и той успява да кацне по корем край пътя Куманово–Крива паланка. Единствен свидетел на „смъртта” на Бочев е другият ни авиоас в българската история (само двамата имат по 5 свалени самолета и могат да се титуловат „авиоасове”) Стоян Стоянов, който лети зад Бочев и на 50 м над него по думите му.
Секунди, след като самолетът каца с пробит от снаряд резервоар, се вижда взрив, който изхвърля нагоре кълбо пръст, а взривната вълна подхвърля във въздуха машината на Стоянов. Българските войски достигат до самолета след 40 дни, а македонски пастир разказва пред бащата на пилота Ангел Бочев, че от самолета е изскочил човек с горяща куртка, която свлякъл и успял да се изтегли от катастрофата. Два ковчега с останките на Бочев са погребани в Горна Оряховица, а само часове след погребението си самият пилот се обажда по радиото на Третия райх „Донау”, че е жив и е във военнополева болница край Виена. От тежката катастрофа над Перник на 24 ноември 1943 г. Бочев ходи приведен, а втората катастрофа край Куманово му е докарала и травма в крака – той окуцява, твърдят свидетели, които го виждат по време на втората фаза на Втората световна война.
Съдбата на Петър Бочев му се усмихва за втори път на 5 октомври 1944 г., когато оцелява за втори път след кацане по корем, след като машината му е разбита от вражески снаряди. За обществото той е просто героят, свалил първата „крепост” над София на 1 август 1943 г. По-късно започват да излизат спомените на негови бойни другари, които се възхищават от пилотските му умения, от уникалния стил на водене на бойни действия срещу американските бомбардировачи. Някои от тях направо признават, че биха го копирали като начин на действие.
Всички страхове или вътрешни чувства на Бочев от дните след идването на комунистите на власт на 9 септември 1944 г. се сбъдват. Започват гоненията срещу царските офицери. Командващият на Военновъздушните сили ген. Димитър Айранов е арестуван още на 10 септември 1944 г., първо е осъден на доживотен затвор, след това на 15 години зад решетките, а в деня, когато трябва да излезе на свобода през 1950 г. на съпругата му Екатерина и дъщеря му Йорданка е съобщено, че е пуснат предишния ден. Три години по-късно е написан рапорт как
генерал Айранов се е самоубил в килията си
в Софийския затвор. С кърпа, която му е дадена като символ на по-лек затворнически режим уж заради разкритията му за германски разузнавачи в София и дворцови шпиони, става ясно от разсекретени документи на Комисията по досиетата.
За първи път името на пилота Петър Бочев като оцелял на 5 октомври 1944 г. и част от българския гренадирски полк в състава на германските подразделения Вафен-СС, се появява през 2008 г. Тогава български вестник препечатва публикация в няколко руски сайта на Михаил Кожемякин, който препредава разказа на руски офицер от Руската освободителна армия на ген. Андрей Власов, която също се сражава на страната на германците.
Българският гренадирски полк, известен и като корпуса на Цанков, е сформиран през втората половина на ноември 1944 г., а войниците започват обучение на учебния полигон в Дьолерсхайм, Австрия, на 50 км северозападно от Виена. Полкът се води от полк. Иван Рогозаров, бивш командир на Трудовите войски в Царска България. През втората половина на ноември частта разполага с около 500 войници, 56 подофицери и 25 офицери – численост, която отговаряла само на батальон. Към тях се присъединяват известен брой студенти от германски университети, основно от младежкото движение на „Бранник”.
През април 1945 г. група от двайсетина души около майор Коста Каранечев решава да избяга от Дьолерсхайм. Тяхното бягство е забелязано и започва преследване от смесена българско-немска част под командването на български капитан от СС. Бегълците са настигнати, стига се до престрелка и трима са убити. Останалите, след като се предават, са разстреляни на място. Така завършва кратката история на българското Вафен-ССW подразделение. Малко по-късно спира да функционира и Българското национално правителство на Цанков.
В статията на Кожемякин има толкова много подробности, че едва ли може да се приеме за фалшификат, за какъвто я обявяват в България. Според нея гренадирският полк има дори „лек разузнавателен самолет He-129 „Щорх”, предаден на българите по личното разпореждане на райхсмаршал Херман Гьоринг, който много ценял българсите пилоти”, а
машината се пилотира от Петър Бочев
който на 1 август 1943 г. свалил един от първите американски бомбардировачи над София”. Според разказа Бочев излита на 6 май, за да разузнае местоположението на настъпващите съветски войски – танкове с пехота и гаубична артилерия, след това се връща на летището, казва, че трябва пак да излети, за да направи детайлен анализ на войските. Пълни резервоара догоре и отново излита. След това той не се завръща, по-нататъшната му съдба е неизвестна. Най-вероятно смелият пилот е свален и е загинал, твърди авторът Михаил Кожемякин.
Ажиотажът у нас е огромен, защото идеологемите казват, че няма как авиоас и български патриот като Петър Бочев да е преминал и да е „дезертирал” при германците. Няколко месеца по-късно Кожемякин пише писмо до сайта на потомците на царските офицери „Един завет”, че се е предоверил на непроверени източници и изнесеното в статията не може да се приема за истина.
Много по-рано обаче бащата на Петър Бочев – Ангел, получава подобни сведения за участието на Бочев в гренадирския полк, разказва сега племенникът на Петър Бочев Петър Коцев. Съмненията, че Петър Бочев е оцелял край Куманово, се засилват, когато на първия етаж в дома на Бочеви в Горна Оряховица е заселено семейство на офицер от Държавна сигурност. Оттогава Бочеви започват да се усещат „наблюдавани”.
Същата година в тях са направени няколко мащабни претърсвания. Сигналът бил, че Петър Бочев изпраща швейцарски часовници, които фамилията му продава, и така се издържа. В дома на Бочеви по това време има два пистолета, скрити в комина, но те така и не представляват интерес за претърсващите. Не е ясно кой подсказва на бащата за полка край Дьолерсхайм. Но той чува, че двама от полка са се завърнали в русенския гр. Бяла и отива да разпитва. Показва и на двамата снимка от албума на Военното на Негово Величество училище – там са пилотите Петър Петров, Лука Обрейков и Петър Бочев.
Първият веднага посочил Петър Бочев и започнал да разказва:
Тоз идваше, леко накуцваше и беше малко прегърбен
Той не стоеше при нас. Идваше с джип, беше с есесовска униформа и пагони на оберщурмфюрер (което отговаря на старши лейтенант, б.а.), той беше на аеродрума с летците от „Луфтвафе”.
Вторият участник в полка също разпознава Бочев. „Дойде веднъж, личеше, че е много уважаван от немците. След това ни посети още веднъж. Тогава ни попита – „Вие какви сте, бе?” – „Българи”, отвърнали му те. – „По какво личи, че сте българи, къде ви е знамето!?”. След това веднага направихме знаме и го издигнахме над щаба”, разказва вторият гренадирец.
През 1956 г. от Унгария идва друга история. Сестрата на една от най-добрите приятелки на Петър Бочев, която е негова братовчедка, разказва странна случка. Тя живее още от 30-те години в гр. Дьондеш, на 60 км от Будапеща, и продава на пазара зарзават. Един ден вижда мъж, който е втренчил поглед в нея. Отива при него и го пита защо я гледа така настойчиво. „Българка ли си”, пита я той. Да, защо? Той разказва как тя му прилича невероятно на български офицер, когото той е срещнал по време на войната в Австрия,
бил българин, но с немска униформа
Идвал при унгарците от Вафен-СС. Тя му носи снимка на Петър Бочев и той го разпознава. „Да, този е”. Тя се обажда на майката на Бочев – Николина. Тя взима билет, който в суматохата остава в джоба на палтото на Ангел. Стига до Будапеща, но там същата сутрин избухва унгарската контрареволюция, разказва племенникът на авиоаса Петър Коцев. Накрая все пак се среща с него. Точно на 6–май през италианските Алпи и след това с подводници асовете на Луфтвафе поемат към Аржентина. Възможно ли е Петър Бочев да се е присъединил към тях и да е намерил ново спасение?
По-късно, през 1977–1978 г. Петър Коцев се среща с другия авиоас Стоян Стоянов в Рилския манастир, където Стоянов е музеен работник и екскурзовод. Петър Коцев прилича невероятно много на Петър Бочев, а когато Коцев пита Стоянов прилича ли му на някого, смятаният официално за пилота с най-много въздушни победи отговаря „Да, но той трябва да е мъртъв”.
Осем години по-късно на нова среща Стоянов разказва изключително любопитна история. Според него през 1956 г. във Военното разузнаване викат командира на авиополка Кръстьо Атанасов. Показват му голяма снимка, на която са трима от най-големите асовете на Луфтвафе и още един авиатор. Познаваш ли някого от тях?, питат Атанасов. Да, ето тримата са едни от най-големите асове на Луфтвафе, казва Атанасов. А българин сред тях има ли? Да, този е българин, Петър Бочев е, казва Атанасов.
Засега не е ясно кога е направена тази снимка. Факт е, че за Петър Бочев се пише изключително малко. „Петър Бочев, вторият български пилот по въздушни победи, остава непознатият ас.
В историческата литература той почти не се споменава
нито пък в мемоарите на неговите съвременници”, пишат в книгата си „Словашките и българските авиоасове” Стефан Бошняков и Петко Манджуков. „Пилотите – унгарецът Ласло Молнар и българинът Петър Бочев, както и техните победи са не по-малко признати от френските Военновъздушни сили „Виши”, които отблъснаха инвазията на съюзниците в Западна Африка и ефективно защитаваха Мадагаскар”, пише в книгата „Въздушните сили на Оста: Летейки в подкрепа на германските Луфтвафе” на Франк Джоузеф, издадена през 2012 г.
„Време е името на Петър Бочев да бъде извадено от забвение да му се отдаде необходимото уважение за спасението на хилядите българи по време на бомбардировките на София и Перник като един от двамата авиоасове, които единствено имат по 5 свалени бомбардировача по време на Втората световна война”, заяви пред „Българска армия” внучката на сестрата на Петър Бочев Добринка Бонева.
